В окото на медийния ураган е вицепрезидента Ангел Марин. Неща, които се разпостраняваха под сурдинка и с недомлъвки, изригнаха мощно като от заспал вулкан. По време на двата си мандата помилвал 533 души, но отказал на 8 628 души. В навечерието на сдаването на пълномощията, с умело направлявания, като от тайното оръжие HAARP електронен импулс, бе предизвикан медийния катаклизъм. Локализацията на удара е прецизно избрана. С безпардонното си поведение и сенчест личен живот, вицето е идеалната мишена. Христоматиен пример за двоен стандарт във високопарни изявления  и фактическо битие. Но „скромен политик", това си е чист оксиморон от типа „дървено желязо". Независимо от поговорката – „след дъжд-качулка”, вече трябва да свикват с максимата, че разнобоят в оценките за персоните, играли някаква роля в миналото, е нещо нормално, а правото на мнение неизбежно. Естествено, въпреки че го е наградил с орден „Стара планина”, патронът му Първанов, като Пилат Понтийски е с чисти ръце и непричом „де юре” и го остави да се вари в собствения му сос.
    В интервю пред БТВ, Марин се позова на данни на председателя на комисията по помилванията, според които в предишния екип са били постъпили за 5 години 2500 молби и са помилвани "някъде към 1008 души". 
       Пред водещата заяви:„Прецизно изучавам предложенията, които са направени от всички звена на процедурата за помилване. При необходимост преглеждам пълната документация на осъдения - молбата, решението на съда, характеристиката, дадена от психолога в затвора. При някои случаи участват и обществени организации, ангажирани с настояването да бъде уважена молбата за помилване. Понякога усещам и криворазбраното желание да се направи добро на земляка, на съселянина или на съседа. Всеки случай е различен. Повярвайте, че за някои от тях решението „за" е много лесно, но при други балансът е труден. Освен за осъдения, трябва да се държи сметка за пострадалите от престъплението.” 
      Боже, някой в тази държава мислел и за пострадалите от престъпления? И пак високопоставени междуличностни заяждяния. В отговор на коментара на вътрешния министър, че е скандално да се помилват престъпници, Марин като на дебил му обяснява, че няма какви други хора да бъдат помилвани освен престъпници. Скандалното според Марин е, че "един министър на вътрешните работи не може да разбере това"
         До тук е ясно, че при Марин традицията продължава. Но в кратце да избистрим казуса. Помилването е опрощаване (изцяло или отчасти) на наказание, наложено за извършено от конкретния деец престъпление, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени. И това са конституционни правомощия, фиксирани и в Наказателния кодекс.
      Толкова с елементарната правна просвета. Но както е известно, всичко в милата ни родина, от как Втори адвокатски колектив  диктува родното законодателство е юридически подплатено и обосновано. Приватизационен грабеж, без аналогия в историята ни. Точещите се в съдилищата, някои повече от десетилетие дела, оправдателни или галещи бандитите присъди. Периодичните амнистии, особено след всеобщата на Желев, когато почти всички пандизчии опразниха панделата и сложили началото на „криминалната революция” у нас. А както видяхме и течащите като река „нон стоп” помилвания. Котерийните ежби и конфронтации за пореден път изуха гащите на всички  управляващи и видяхме отново нацапаните им до кръста задници. В момента се води безпредметен спор за това, при кой президент, колко и каква част от подадените молби за помилване са удоволетворени.
       От там нови въпросителни. До колко оказаната милост е избирателна? Защо хиляди, извършили престъпление, притиснати  от нуждата  кокошкари са още в кафеза? А каква ли е мизата, или цената на ходатайствата за ощастливените?
   Някои журналисти се поровиха в статистиката на помилванията на други държави, особено в САЩ и Русия, между които сме разпънати. На фона на огромния превес в население и брой на заключените, нашата президентска институция е амнистирала повече осъдени в абсолютен брой! Ето къде сме ги надминали. Тодор Колев да спи спокойно. Започнали сме!
        В правото има фундаментална норма, че наказанието има определена превантивна и превъзпитателна роля. Интересно, каква ли ще е тази роля, след като престъпника не e имал време, ни за размисъл, ни за разкаяние за стореното? Дали поради това процента на рецидивистите е толкова висок?         Да се учудваме ли на на риторичния въпрос на разследващите органи – „Ние ги хващаме, те ги пущат”. И то вече насочен не само към съда, но и по-нагоре, чак до върха на държавната пирамида. С упорит труд от разследващите Полиция и Прокуратура, приключените  едва ли не с клизма дела, завършват с някаква осъдителна присъда. Естествено ефективните се броят на пръсти. Но дори и те се изпаряват като дим, вследствие милостта на всеопрощаващите ни институции. Може би освен Светия синод, вече са се пръкнали Свето Президентство и Свето Народно събрание? А някой пита ли народа, жаден за съответстващи на стореното наказания и елементарна справедливост. След поредния скандал със синода, останало ли е нещо свято в тази държава?         Но всички имаме право да знаем. ЗАЩО? Нали народа е суверен. С неговите данъци се издържат горепосочените „свети” институции, които гнусливо се докосват до него само по избори, но правят от негово име това, което им е угодно. Крайно време е да се приеме строг регламент. Да е в сила библейското правило - помилванията да преминават наистина през „иглени уши”!

 СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ
djani.blog.bg