ЗАМЪЛЧЕТЕ ВСИЧКИ !!!
Напълно естествено е при природно бедствие, или крупна авария, отзвука да е оглушителен. Бедствието в с. Бисер ни потриса за пореден път. Името на това, до момента неизвестно селце е символично. Бисерът в скалата на скъпоценностите има своето престижно място. Но и фразата – „бисери” на глупостта, тъпотата, некомпетентността в нашето българско ежедневие също.
Особено дразнещо е политизирането. Едва ли не природните бедствия се поръчват от някаква политическа сила, за да може да се срази другата. Този „смешен плач” на лицемерните родни политици е вече разбираем за всички. Независимо, че повечето от тях смятат народа ни за сбирщина от полуидиоти и олигофрени, когото могат да залъгват безкрайно. А природни бедствия и аварии поразяват и най-развитите общества. Колкото по-развита е дадена държава, толкова по големи щети понася. Вече не са изненада опустошителните урагани и торнада, катастрофални земетресения, суши и наводнения с неизмеримо повече жертви и щети. Дерайлират свърхскоростни експреси, потъват круизерни лайнери. Никой не е застрахован. Но в рамките на съществуващия риск, държавите правят възможното да го намалят до минимум
В момента всички медии, политици и институции вдигат невъобразима врява в нечистоплътния си стремеж към сензации, оправдания, себеизтъкване и какви ле не изяви на човешката глупост и суета. На един надгробен паметник видях изсечена епитафия – „Пред лицето на смъртта, всичко е суета...” И трябва дори за момент да замълчим в дълбок размисъл. Но, всички са се разкрещели, като групичката арменски туристи в близост до брега на Ниагара, когато екскурзовода с труд ги надвикал – „Млъкнете, да чуем водопада!”
А може би целта е именно тази. В поредната говорилня и взаимни обвинения, както винаги отговорността да се прехвърли, омаловажи и политизира. Преди доста време, един иначе добър учен-академик, преквалифицирал се в посредствен политик, все пак изрече една мъдра мисъл – „Всички, вкупом съгрешихме...”
Нима не виждаме всички, как вече в продължение на повече от две десетилетия водното стопанство на страната, както и цялата инфраструктура, която все още е в държавни ръце се разграбва и похабява? Как се дава по съмнителен начин в ръцете на алчни, неграмотни и некомпетентни индивиди? Същите като морски рапани, впиващи се в мида, изсмукват съдържанието и остават след себе си мъртви черупки, с които е осеяно икономическото дъно, до което сме достигнали. Как като облаци скакалци, ромски банди опустушават всичко, което що годе съдържа и грам метал? Помпени станции, изпускатели, решетки и капаци на шахти, метални и пластмасови тръбопроводи, отдавна са нарязани и предадени за вторични суровини и претопени от удобно, невиждащите вопиющите кражби крайни производители и контролни органи. В името на тяхната печалба, продължава рушенето на всичко, построено от цели поколения.
Крайно време е политиците от всички цветове и нюанси, независимо дали са управляващи, или в опозиция да се освестят. Всички тези бедствия са мигащата аварийна лампа, която сочи, че приливната вълна на народното недоволство се покачва и в един момент ще помете всички бентове, с които са се оградили. И тогава ще потънат всички. Независимо, кой управлява и кой е в опозиция. Стихията не подбира...
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
djani.blog.bg