„УМРЕЛИТЕ” ХЛЕБАРКИ
Почти всички живущи в стари жилища и панелки, при светване на електрическия ключ са виждали, как бързо пълзяща хлебарка се заковава и замира неподвижно. Дори докосвайки я, не проявява признаци на живот. Но изключвайки светлината, светкавично се шмугват в дупките си. Известно е също, че са най-издържливите на екстремални влияния. Дори прословутия „Райд” е почти безпомощен в борбата с тях. При евентуална ядрена война, или космическа радиация биха останали едни от малкото живи същества на планетата.
Подобна уникална издържливост и мимикрия притежава и нашата политическа класа. Умира си да влачи, каквото е докопала в тъмното. Но щом прожекторите на обществения интерес изненадващо се насочат към тях, заемат моментално смъртна или агонизираща поза. Всъщност всички те са майстори на политическата мимикрия. Вече повече от 20 години преливат като хамелиони от един цвят в друг. А някои, след умела хирургична намеса на пластичните хирурзи от задкулисието се превръщат в съвършени травестити и демонстрират политически предпочитания с обратен знак.
Защо ли ми идва на ум подобна асоциация? Днес сутринта юначното Яне и червената устатница Мая, бяха кръстосали саби в ефира на БТВ. Тема на чутовния двубой бе бъдещата дейност на новосформираната парламентарна комисия за проверка помилванията на престъпници от вице президента - генерал Марин. Аман, от генерали, които не са помирисали и грам барут от бойното поле. Но след като нашия герой няма бойни заслуги, поне имал такива в защита на „справедливостта”. А помилванията са висша форма на милост и справедливост, спрямо „разкаяли се” престъпници, или „добри” хора, случайно попаднали в полезрението на кьоравата ни Темида.
Само преди дни публикувах коментара си „Всеопрощаващата държава”. За това, че и мизерния брой ефективни присъди срещу доказани престъпници, се стопяват под топлата грижа на върховната институция – Президента. Изводите са в унисон с констатациите на поредния доклад по преговорната глава „Правосъдие и обществен ред”. ЕС иска бърза, ефективна и опростена съдебна система. Иска едно дело да завършва максимум до 3-4 г. Сега то, законно може да се удължи до 13-14 години! А това е толкова удобно за тези, които имат парите. Казано е: ,,Със силния не се бий, а с богатия не се съди". Но политическата мафия дава отпор на всеобщото желание да се промени съдебната ни система. Готови са да отложат членството ни в Шенген, но не и да я променят истински.
Та за умрелите хлебарки. Нагледахме се на телевизионни кадри от съдебните зали, където всеизвестни мутри, с купища криминални регистрации и неприключени дела, куцукат на патерици, или се свиват в инвалидни колички. Придружени от охрана, в пъти по-голяма от съдебната. За да е цирка пълен, да ги вкарват в съда с реанимационни легла. С тройни и петорни съдебно-медицински експертизи за едва ли не фатални и нелечими заболявания. За морала на издаващите ги не си струва въобще да говорим. Срещу финикийски знаци, са готови да издадат и смъртен акт. Но след приключването на съдебното заседание, настъпва чудодейно оздравяване и подновяват подвизите си в пиянски оргии по чалготеки и класни наши, или чужбински заведения, дръзко пренебрегващи и тероризиращи обществото.
Съвсем естествено е криминалния контингент да се държи по този начин. Криминалните романи, филмовата и телевизионна продукция изобилстват с клишета за подобен род поведение. Но за това е необходимо нещо много съществено. Наличие на закрила от всякъде – икономическа, политическа, полицейска и не на последно място съдебна. А след разкритията и за президентските помилвания се разбра, че цялата криминална сволоч е под крилото на всеопрощаващата ни държава. Може би е време църквата да канонизира всеопрощаващите държавни институции, като „преподобни”, „блажени”, че и „свети”, за кримиугодните им дела. Оказа се, че четвърт от помилваните, дори и не са помирисали затворнически нар, т.е. помилвани са преди започване изпълнението на наказанието им. Може би ситуацията е същата и при предишните президенти? Толкова „наши” момчета върлуваха през целия крадлив преход и се оказа, че в състояние да ги спре е само куршума на конкурентната банда, а не силната ръка на държавата. Момчетата, трансформирали презряната общонародна собственост в свещенната частна собственост. Ситуирали шепа хора и наследниците им в недосегаеми свърхбогаташи.
Твърде наивно е да очакваме властимащите да се самоограничат в пълномощията, които сами са си гласували и разписали. Тук вече обществото следва да влезе в пълномощията си на суверен на властта и да изиска промяна на обществения договор, в който да има решителната дума. А институциите да изпълняват волята му. Това означава повече пряка демокрация и прозрачност, наистина без граници.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
djani.blog.bg
