МАНИПУЛАТОР ЛИ Е ВОЛГИН, ИЛИ ДА?!    

Да и пак да! Твърдя го, с риск да бъда пронизан и вдигнат на щиковете на цялата журналистическа гилдия, както подполковник Калитин от турците, в боя за Самарското знаме.
Но защо именно той. При толкова претенденти за славата. С какво са по-различни еднояйчните му близнаци Бареков и Карбовски? Първо с това, че работи, включително и за мен в медия, наречена „обществена”, на която съм суверен. Може би ми идва и от подвеждащия му творчески псевдоним „Волгин”. Като от песента на Людмила Зикина „Течет река Волга, конца и края нет”. Нещо руско, задушевно и необятно, като братската руска душа. Всъщност, именно това е червейчето на въдицата, на което кълват хиляди заблудени слушатели, най-вече сенилни пенсионери, които си казват – „Наш е, наш”. Да го бяха видели с червената фланелка с герба и надписа „СССР” на снимката в мрежата, щяха съвсем да се олигавят. Както и за носталгично мислещите хора от средното и по-възрастно поколение. Особено в тържествено обявената рубрика „Гласът на народа”, в предаванията му „Дим над водата” и сегашната му модификация „Деконструкция”.  Юру-у-у-ш на изказвията. Да поврякат, нали вече е „Намокрация”, както се изрази една сестра ромка. Че вече сме братя и сестри, като в протестантска църква!
Твърди се, че съществува „ноосфера”, в която се преселват душите ни. Някаква форма на информационни отпечатъци  за пребиваването ни, в качеството на хора на грешната земя. За добро, или зло съществува Интернет, с Гуглето, Фейсбук, Туитър, блоговете и т.н. Това е реалната електронна „Ноосфера”, в която е архивирано в образ, звук и текст настоящето ни. Особено на обществено ангажираните и популярни личности. С всичките им „чудодейни” обрати в мисленето, морала и постъпките им. Там са също и политическите номади и повратливите журналисти, ловко раздвижвани от кукловодите зад кадър. 
Надничайки в съвременните „акаши”, споменати по-горе, разбираме, че младенеца Петьо е роден с пъпната връв около шията, и от там бунтарското му чувство, че му е душно и не достатъчно широко около врата. Татко му Петър е бил навремето драматург на сценки и скечове в състав на Строителни войски, в който са участвали незабравимите Георги Парцалев, Саркис Мухибян и Наум Шопов.  От там и артистичната закваска и амбицията му за изява на по-висока сцена. Както е казал поета „Манастира тесен, за мойта душа е!”.  Малък Петьо още от детска възраст се изявява като талантлив рецитатор и актьор. Участвал е в десетки концертни програми и спектакли. Прогимназиалното му образование е в 32–ро ЕСПУ с преподаване на руски език.  Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури. Дори е успял да се снима и в няколко игрални филма. Завършва СУ „Кл. Охридски”. Вече има издадени три книги и в съавторство четвърта. Уау-у-у!!! Впечатляващо! Потресяюще-е-е! Бива си го момъка! 

Със скандалното радиопредаване „Без контрол” от 1998 год. на БНР, става широко известен на радиослушателите. През 2001 г. дори е  уволняван по „политически причини” от БНР.  В последствие го играе надпартийно. Повечето журналисти следват примера му. Толкова е удобно, при нестабилната политическа ситуация в Татковината и възприетата едномандатна практика за употреба на политически мекерета. Според „жълтите” медии, в момента съжителства с колежката си Калина Андролова. Може би белег на тази взаимност е и сътрудничеството им в авторското му предаване „Деконструкция”. Сладкия тинейджърски глас на Калина ни нашепва, старателно спестявани  от традиционните медии истини. Но иначе, широко известни в мрежата. Ах, ах, името Калина стана нарицателно в медийното и политическото ни  пространство. Но има разлика между „Калина алена” на Шукшин, „Стройна се Калина вие” на Яворов и женските „интимни” Калинки, нароили се напоследък.  А аз пък съм „за” Андролова, напук на Мартин Карбовски.

Но да се върнем на приказката си. За цензурата и автоцензурата в многократно купувани и прекупувани на килограм частни медии е ясно като бял ден. Или свириш в оркестъра, или те „отсвирват”. Борба за хляба. Няма място за „соло” изпълнения и хич не се церемонят. Но как е в уж „обществените, национални” медии? Всъщност в нашите медии. Издържани от нашите данъци,  на които сме работодатели и би трябвало да сме и стопани. Знаете пиесата „Слуга на двама господари” на Карло Голдони. На колко господари слугуват „нашите” медии. Може би, безхаберника – „Гого Папионката” ще ни светне по въпроса?
Но останаха ли в България сериозни медии? Повечето са в диарийно жълти разцветки, за разлика от сериозните испаноезични „Диарио де ла Мадрид, де ла Севиля,” и т.н. Означаващи просто Мадридски, или Севилски вестник. Може би, каквато публиката, такива и медиите ни?
Но пак за Волгин. Всъщност, зад демократичната му фасада наднича обигран цензор. При това много изкусен и ловък. В разговор с приятели бях отбелязал, че ако в България имаше клон на ордена на йезуитите, Петьо Волгин щеше да му бъде „Велик Магистър”. Да сте забелязали, в хода на което и да е от предаванията му, да се отдава дължимото на аргументирано мнение, различно от линията на предаването, или от неговото? С пренебрежителна фраза, или мълчание, същото се неглижира и отпада от  разискването. Особено е дразнещо отношението му към вече възрастни слушатели, но с познания и опит по коментираните казуси и теми. Има народна приказка, че възрастните се търсят за „акъл”. Често „уж новото” е модификация на доброто старо. А в момента социалните практики в страната ни са от времето на най-дивото „първоначално натрупване на капитала”. Бях се отчаял да намеря в „акашите” нещо друго, освен елейни слова на негови колеги от гилдията, но се натъкнах на критиката на Георги Цанков  „Стратегия на лъжепророците” за книгата на Волгин „Медиен апокалипсис”.
Малък цитат:   “Алтер егото” на Волгин е самотен, неразбран, не може да реализира великите си телевизионни проекти в страната на посредствеността и продажността... Но ако наистина слушателите му са “тъпанари”, колегите му - посредствени и мислещи само за “чукане”, кому тогава предлага водещият шоуто си? Той, говорещият за толерантност, за разбиране на другостта, защитава чрез медиасредство за хиляди левове единствено собствената си прекалено специална другост. Защото във време, когато милион и триста хиляди клетници трябва да получат помощ за парно (т.е. живеят под прага на бедността) да занимаваш аудиторията със сексуалните си претенции към някаква жена (да не говорим, че дори според феминистичните възгледи това е дивашки сексизъм и “мачизъм”) е, меко казано, безумие”. И т.н.

Любознателните могат да продължат прочита в споменатия источник.    Странно, но и моето усещане е такова. Сексуалните нагласи, отдавна не са никому интересни. По-важни са нравствените и журналистическата безпристрастност. Липсата им в т.н официални медии, определя  залитането на по-любознателната и търсеща обективност аудитория към Интернет. Любопитно е и отношението му по палестинския въпрос и безрезервната му подкрепа на силовата израелска политика. А може би и от там и русофобските му /но не към руската култура/ позиции. Независимо от напъните му за обективност, модерност и демократичност, дори и дълголетието на медийните му изяви, сочат, че е журналист на статуквото. Криещата се, уж зад критичност мимикрия, сочи обиграна маневреност в навечерието на политически промени. Последните залпове по адрес на днес управляващите от ГЕРБ могат да се тълкуват, или като задкулисно споразумение с тях за уж „опозиционност”, ала Путин и радиостанция „Голос Москвы”, или за начало на нов политически кадрил, в който му е определена роля.

За другите „големи журналисти” от медиите на чужбинските и наши чорбаджии, просто не си струва да се говори. Кои майсторски, кои малко фалшиво, но пеят и свирят по раздадените им партитури. От малцината останали истински професионалисти, продължава да ме кефи един. Въпреки нарцисизма си и излъчването на мизантроп, това е издигналия се на върха на журналистическия Олимп – Кеворкян. Той е този, който с безжалостна ирония  и непризнаване на мними „авторитети” показва нелицеприятните факти от настоящето ни. Поне е праволинеен в позициите си и обективен в преценките. А иначе Волгин и Андролова са чудесен екип в „Дим над водата” и имат действително точни попадения.  Всъщност, в ефира ни няма публицистично предаване с подобно качество. Но да внимават с дима и мъглата, които искат да втълпяват в главите ни. Защото има и вентилатори, които да ги проветрят.  

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg                        

явно добре премислено съчетание между драматургия и сценарий, наистина може да се охарактеризирана с единственото изречение : "Криещата се, уж зад критичност мимикрия, сочи обиграна маневреност в навечерието на политически промени."
Дали пък не е наследил някои неща от баща си, също Петър, драматург в първия сатиричен театър в страната към Главно управление „Трудова повиност“, или пък ги е понаучил в небезизвестната 119 Целодневна детска градина ... :)

не беше ли партиен секретар на Радиото по Живково време?

грешите и по отношение на Кеворкян.Той се слага по свой си начин.На всеки човек му трябват пари,за да живее,в края на краищата.А те се раздават най-щедро в медиите точно преди избори...Верно,крие даже и от себе си своето подмазвачество,но трудно ще госкрие от нас.Ето,носят се слухове,че щял да има собствено толк-шоу по Нова ТВ.Времето ще покаже дали е така,или не.

са вече убедени"демократи" и отефира, печата и нета ни насаждат новите им "правилни идеологеми". Всичко това под маската на плурализъм, човешки ценности и т.н.