ТОВА НЕ Е ЛИ КАРЛ МАРКС ?

 

    „Двата лоста, които движат света: корист и страх”

                                                    Наполеон Бонапарт

 

   „Икономическата анархия в днешното капиталистическо общество, според мен е истинската причина за злото. Виждаме пред себе си гигантска общност от производители, чиито членове неуморно се стремят да си отнемат един от друг плодовете на колективния труд. Не със сила, а с точно съблюдаване на установените от закона правила. В това отношение е важно средствата за производство – това ще рече целият производствен капацитет, необходим за създаване на стоки за потребление, както и допълнителния инвестиционен капитал – от гледна точка на закона могат да бъдат частна собственост на индивиди и в голямата си част, това е така.

       За да опростим нещата, по нататък ще наричам „работници” всички онези, които нямат никаква собственост върху средствата за производство – макар и това да не отговаря на точната употреба на израза. Собственикът на средствата за производство е в позиция, от която може да купи работната сила на работника. Със средствата за производство работникът създава нови стоки, които преминават в притежание на капиталиста. Значимото в този процес е съотношението между това, което работника произвежда и това което му се плаща в замяна – и двете измерения в истинската им стойност. Благодарение на факта, че трудовия договор е „явен”, онова, което работникът получава, не се определя от реалната стойност на произведената стока, а от нейната минимална необходимост и от изискванията на капиталиста във връзка с броя на работниците, които се конкурират помежду си за работните места. Важно е да се разбере, че дори според икономическата теория, заплащането на работника не се определя от стойността на продукта.

   Частният капитал има тенденция да бъде концентриран в малко на брой ръце – отчасти поради конкуренцията на капиталистите и отчасти, защото технологическото развитие и увеличаващото се разпределение на труда стимулират възникването на нови, по-големи единици, за сметка на по-дребните. Резултатът от това развитие е една олигархия на частния капитал, чиято необикновенна сила, която не може да бъде контролирана, дори от демократично организирано политическо общество. Това е така, защото членовете на законодателните органи се избират от политическите партии, които в болшинството си са финансирани от частния капитал, или пък може да им се влияе по някакъв друг начин и на практика те отделят избирателите от законодателната власт. Последицата от това е, че „народните представители” не защитават в достатъчна степен неприлигированите слоеве от населението. Освен това при съществуващите условия, частният капитал контролира пряко или косвено основните източници на информация. Поради това е особено трудно, а за отделния гражданин в повечето случаи – почти невъзможно да си направи обективни заключения и да се възползва по интелигентен начин от своите политически права.

       Ситуацията в една икономическа система, която се базира на частната собственост върху капитала се характеризира от два основни принципа: Първо, средствата за производство /капиталът/ са в частно владение и собствениците разполагащи с тях, както им е угодно. Второ, трудовият договор е явен. Естествено няма чисто капиталистическо общество. Преди всичко, трябва да се обърне внимание на факта, че работниците са успели чрез дълга и ожесточена борба да осигурят една малко по-подобрена форма на „неорганизиран трудов договор” за определена категория работници. Но като цяло днешната икономика не се различава много от тази на „чистия” капитализъм.

      Производството е предназначено за печалба – не за задоволяване на нужди. Няма предварителни мерки, осигуряващи винаги работа на всички онези, които са способни и готови да се трудят. Почти винаги има една „армия” от безработни. Работникът живее непрекъснато със страха, че ще загуби работата си. Тъй като безработните и зле платените работници не представляват някакъв изгоден пазар, производството на стоки е ограничено и последица от това е голямата нищета. Технологичния процес често води до по-голяма безработица, вместо да облекчава условията на труд за всички. Мотивът за печалбата във връзка с конкуренцията между капиталистите  е причина за нестабилността в натрупването и използването на капитала, а това означава увеличаваща се стопанска депресия. Неограничената конкуренция води до гигантско пилеене на труд и до онази парализа на социалното съзнание на индивидите, за която споменах по-горе.

         Тази парализа на отделния индивид смятам за най-голямото зло на капитализма. Цялата ни образователна система страда от него. На студента се втълпява някакъв силно преувеличен стремеж към конкуренция и той е подготвен да гледа на бъдещата си кариера, като на средство за ненаситен грабителски успех.

        Убеден съм, че има само един път за освобождаване от това зло – а именно, да се създаде една СОЦИАЛИСТИЧЕСКА икономическа система, съпроводена с образователна система, ориентирана към социални цели” (край на цитата).

        Познахте ли? Съмнявам се. Мнозина се досещат за Маркс, а други за някой яростен критик на капитализма и глобализма. Всъщност това актуално за днешния ден изложение е откъс от есето “Why Socialism?” (Защо социализъм?), обнародвано в първото издание на списание „Мантли ривю”. Автор не е кой да е, а АЛБЕРТ АЙНЩАЙН. Ненужно е да се споменава, че иде реч за един от най-неизвестните трудове на гения и че за тези мисли, изказвани през целия му живот не се споменава нито дума в „свободните” медии. С характерната за гений яснота и простота, той прави дисекция на капитализма и сочи неговата нежизнеспособност. Всъщност Айнщайн преди повече от половин век не е смятал за дадена от Бога  системата, която днес определя хода на света. С още по голяма категоричност го твърдим сега. Независимо, че вече целия свят е на разположение на капитализма и глобализацията и не би трябвало да се съобразява с някакви пречки. Политиците вече нямат думата, защото са се изродили в изпълнителен помощник на властта на парите. Поне у нас е така...

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg 

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН... това е велик човек...и гений..
и не може да не му се вярва...

Е преценил, че капитализма е нон сенс и протеворечи на здравия разум. Отделно, че парализира свободната воля, на уж свободния при демокрацията човек. А този разбойнически, нашенски е извън всякакви критерии.

Никоя система не може да просъществува, ако в основата й не са положени общочовешки добродетели, духовност и морал. Никоя система не може да просъществува, ако има силна сегрегация.

Не в капитализма е злото, а в покварените и бездушни притежатели на свърхкапитала. Те създават разделението на обществото, не частния производител. Малкия и среден търговец са гръбнака на икономиката, но днес техния труд е в плен на финансовите акули.

Освен корпоративен капитализъм (на финансовите акули) има и друг... кооперативния. Той не е просто теория, приложен е на доста места, но пресата е безмълвна за тях.

Кооперативния капитализъм дава стабилност и прави финансовите спекулации невъзможни.

Ние бяхме едни от първенците на кооперативния капитализъм...до 1944 г. Тогава в страната ни имаше също духовност и морал....Запада едва сега се сеща за тази уникална система.

може да се говори много. Всъщност, липсва средна класа. Свърхбогати и бедни. Типично за бананова република. Ако не върнем социализма, поне да има подобие на този на Кейнс.

Явно авторът на постинга е марксист. Но ако той бъде прочетен от стотици марксисти , ще констатираме, че в оценката му ще има стотици, малко или много, различаващи си разбирания. Това е и добро и зло. Добро е, защото е реализация на свободата на мисълта, без която няма развитие на научното мислене. Зло е, защото всява смут в стотици милиони индивиди, търсещи истината за мизерното си битие. На този етап е необходимо, преди да се пристъпи към политическо действие, марксистите да се обединят около общо разбиране на марксизма, база на което може да бъде единствено Марксовото материалистическо разбиране на историята, пародия на което беше и е т. нар. исторически материализъм.

Има и други подобни изказвания на Айнщайн. Преди години ги постнах тук и също предизвиках учудване. Истински умните хора задължително достигат до подобни изводи, ако са честни към себе си.

Полезна статия,напълно подкрепям коментара на SPAROTOK.Социялизма не е решение,имахме си твърде добър български модел,който планомерно беше разрушен от мероприятията на народната власт.1945 г.България има 80% селско население,тези 6000000 селяни се самоорганизираха и самоиздържаха без руски газ и чуждестранни инвестиции,разчитаха само на Бог и собственият си труд.И най-бедните имаха малко земя която им стигаше да се прехранват,организираха се в кооперации,закупуваха техника.Това беше средната класа на България,която нищо не искаше от държавата а само даваше,включително и кръвта на синовете си за защита на родината.Народа беше здрав и морален.Възрастните хора не чакаха подаяния от държавата,а бяха обгрижвани и уважавани от децата си на които оставяха имота си.Бяхме по-добре от съседните балкански държави.Къде сме сега?

но въпреки всичко не е поискал политическо убежище от Сталин :)))

Социализмът би бил успешен само, ако няма Вождове, но това ще се окаже практически невъзможно...

Автора не е обвързан с никакви партии и като всички се лута в морето на илюзорни идеологии. А най-дразнещо за него е трансполовото поведение на столетницата, заиграваща се с носталгията на по-възрастното население и провеждаща национален геноцид. Марксист? Ха-ха-ха...

Но и дълбоко права. Дори и големите демокрации се разболяват от вождизъм!

Но как една кооперация би удържала цунамито на корпорациите и банките. Може би, първо те трябва по някакъв начин да се неутрализират. Но как?

И в коментара на спароток, и в подкрепящият го анонимен пенсионер има някои пезспорни истини и много, много наивитет, от който не е лишен и авторът на постинга. Действително към 1939 г. България икономически е най напреднала в сравнение със съседите си и въпреки това е била ужасяващо бедна в сравнение със Западна Европа и Северна Америка. Идилията, която описва анонимният автор за труда и бита на селяните в буржоазна България е химера. Аз произхождам от заможна селска фамилия, 9 септември 1944 г. посрещнах 10 годишен и затова от лични спомени и от разказите на родителите ми знам истината, а тя е много по различна от писанието на анонимния автор. Авторът на постинга, след като изписва коментара на анонимния коментатор, заключава: " Но как една кооперация би удържала цунамито на корпорациите и банките. Може би, първо те трябва по някакъв начин да се неутрализират. Но как?" Корпорациите и банките са "персонификация" на феномен, научното име на който е КАПИТАЛ. въпреки неговото могъщество, трудовите хора от много страни са създали успешно действащи производствени кооперации в промишлеността и селското стопанство. Най ярък пример е испанската МСС (Мондрагон кооператив корпорейшън). позволявам си да помоля блогърите да публикуват всяка информация за нея, която намерят в чуждостранния интернет. Окончателното решение на вековния спор между труда и капитала е СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ. Трудещите се имат интерес тя да бъде мирна. Но дали ще бъде мирна или кръвопроливна ще зависи само от капитала, от степента на неговата съпротива.

Дори и в някаква относителна справедливост. В момента този КАПИТАЛ, за който считаш, че си нямам представа е грандиозно раково образование и в 90 % напълно фиктивен. Първо: завършил съм икономика в икономически ВУЗ. Цял живот съм работил по проблеми на икономиката и все пак поназнайвам нещичко. Е не колкото професор от Oxford. Но това, че се вълнуваш от проблема ти прави чест.

До №12 Железов.И аз съм от заможен селски род,но не съм забравил корените си.Мисля че темата е за позабравените добри практики,които са давали резултат.Целият ми съзнателен живот мина да следвам някакъв съветски опит,сега пък ми сочат американски.Българските кооперации бяха по модел на американските.Мизерстващите български селяни пращаха децата да учат по Европа,купуваха .американски машини и семена.България беше първа на Балканите,устремена към прогреса.След това ни направиха войници на световната социялистическа революция.Плуговете станаха картечници,тракторите танкове.Препоръчвам на другаря Железов да прочете книжката "Едно село в Мизия" от Димитър Петков,автора изхожда от партиино-класови позиции но не може да скрие истината.А истината е една,селото живееше и на село живееха 6000000 българи,които се трудеха здраво и успяваха.Сега преобладаващата част от тези добри селяни /4500000/мизерстват в панелните гета на големите градове.Каква полза допринасят на България стотината едри зърнопроизводители,които смучат милиони от европейските субсидии.Прочетете пророческите статии на Трифон Кунев.Селото не е само местоживеене,това е светоусещане и отношение към живота.

Жалко е само едно, че "пенсии" като нас осъзнават трагизма на положението ни. Чалга-поколението щрака с пръсти и нехае. А последиците ще ги тегли то.

Системата на Кейнс днес е дори осъвършенствана от Норийна Херц. Нейното виждане е ново, реално и разумно. Лошото е обаче, че пресата мълчи за тези алтернативи на капитализма и щем не щем летим към анархо-капитализма проповядван от Фридман (баща и син).

Започне ли да изчезва средната класа...замирисва даже на неофеодализъм...

По-горе Спароток пише: "Не в капитализма е злото, а в покварените и бездушни притежатели на свърхкапитала. Те създават разделението на обществото, не частния производител. Малкия и среден търговец са гръбнака на икономиката, но днес техния труд е в плен на финансовите акули.

Освен корпоративен капитализъм (на финансовите акули) има и друг... кооперативния. Той не е просто теория, приложен е на доста места, но пресата е безмълвна за тях."
Първият абзац на цитата е ненаучен, следователно - неистинен, въпреки че за разсъдъчно мислещия е очевидна истина. "... покварените и бездушни притежатели на свърхкапитала." не са случайност. Те са продукт от иманентен на капитализма процес, наричан "концентрация на капитала" Капиталът следователно и капитализмът са немислими и невъзможни без процеса на концентрация. Вторият абзац също е ненаучен. Кооперациите са най-различни. Акционерното дружество също е кооперация. Кооперациите, които извеждат общественото производство отвъд тесния хоризонт на капитализма са обединения на труд, а не на капитали. Пример за такава кооперация, както посочих в коментара си по-горе, е испанската ( в Страната на баските) Мондрагон кооператив корпорейшън (МСС). Ако, запознавайки се със същността на МСС, той сметне, че тя е капиталистическа кооперация, това ще означава, че не познава философията на историята, въпреки че е много ерудиран в историята като фактология.

В спора се ражда истината /или полу/, защотои абсолютна няма, и както казва и ДОКАЗВА социалиста Айнщайн всичко е относително. Вж "Теорията на относителността"!

Извинявам се че ставам досаден,но смятам че трябва да изясня.Основен белег на капитализма е експлоатацията на наемен труд.При 80% от населението дребни собственици,които обработват земята си със труда на своето семейство,за каква експлоатация на човек от човека можем да говорим?Това са свободни хора,средна класа,хора не чакащи на държавната милостиня, хора не зависещи от политическата конюнктура,хора държащи съдбата си в свои ръце.Като добавим занаятчии,лекари,учители и т.н.този процент нараства още повече.Това прави България силна.Не може да има силна държава от социялно слаби граждани,които са готови да лижат всяка подметка за парче хляб.Приключих!

Но това нашето капитализъм ли е, или мутризъм?