Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2013 20:23 - ПЛАМЕН ГОРАНОВ - УДОБНИЯТ МИТ, ИЛИ ЖЕСТОКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ?
Автор: djani Категория: Политика   
Прочетен: 10872 Коментари: 17 Гласове:
40

Последна промяна: 19.02.2017 22:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ПЛАМЕН  ГОРАНОВ  -  УДОБНИЯТ МИТ, ИЛИ ЖЕСТОКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ?

                                                         image 

             Преди дни беше обявено във Facebook, че на 11-ти април от 18 часа ще се състои панихида пред община Варна, за 40 дни от кончината на самозапалилия се там Пламен Горанов. С призив за присъствие на гражданите за почитане паметта му. Четвърт час преди обявеното време бях на местото на събитието. По двете страни на булевард Мария Луиза и Приморски гражданите вървяха, делнично забързани. Някои, да се приберат от работа, други просто разхождайки себе си, а някои и домашните си любимци. Или, просто да позяпат витрините. Пред импровизирания мемориал от каменната купчина, проклинаща бившия кмет - Киро чорбаджи, няколкото ламинирани плаката, отбелязващи подвига на Пламен, палатките на протестиращи, или може би „гладуващи”, с масичка за подписка срещу управлението на общината не се спираше почти никой. Навремени, през микрофона на ръчния си рупор, един от организаторите приканваше гражданството за присъствие на „мероприятието”. Но отзовали се липсваха. Някои, минаващи за пръв път, забавяха любопитно ход, но заедно с останалите отминаваха равнодушно. Никой не носеше цвете, не палеше свещи.

            Оформилата се групичка от 20-30 души, преобладаващо представители на медиите и рехаво на обществеността, взаимно се интервюираха на фона на общината, пред безразличните погледи на преминаващите. Така измина повече от час. Около 19.15 ч. осъзнавайки, че масовост не ще има, се надигнах от близката пейка. Оставих двата карамфила на плочките и запалих кръглата ароматна свещичка, поставяйки я при други 4 /четири/, горящи в каменната кашпа за цветя пред „грамадата”. През целия обратен път до дома с автобуса тежко размишлявах. В ТВ репортажа в късните новини видях, че свещенник отслужва панихида и са пуснати в небето, като балони 40 светещи „пламъчета”. И в този час гражданското присъствие не бе по-голямо от това на панихида, организирана от близки на който и да е починал.

На благодарствения молебен за помирение на българския народ, новият ни патриарх Неофит каза:

„Потресени бяхме от трагичната участ на млад човек, който в отчаян опит за промяна загуби живота си...Християнската и човешката ни съвест не може да мълчи пред предизвикателството на достигналия широки размери социален протест. Обществото ни преживява дълбока криза, криза на отношението ни към живота, към света, към ближния.

Няма съмнение, че Пламен от Варна, който се самозапали, за да осветли казуса ТИМ, има главната заслуга за проглеждането на медиите и на хората. Това е един процес на катарзис, който се надяваме, че няма да спре след няколко дни.”

Колко е прав патриарха ни. Независимо от спекулациите „волно, или неволно самозапалил се”, тази трагедия до голяма степен стана катализатор на протеста. Но къде е катарзиса, който трябва да преживее всеки от нас? Имаме ли душа и съвест, за да го преживеем? Неволно си спомних саундтрака във финала на незабравимия американски  филм „Коса” – „Let The Sunshine In”. Как героя на филма, притив волята си е повлечен в строя на войниците, погълнати в черния търбух на транспортния самолет, отнасящ го към смъртта в далечната страна. И въпреки това, саможертвено загинал за родината си. Също така и огромното човешко море, събрало се на полето, протестиращо срещу ужаса на Виетнамската война и принудило правителството да я прекрати. Защото се оказа, че това е война и срещу собствения си народ. Почти пълна асоциация и със съдбата на Пламен...

            В „Тора” – свещената книга на евреите, душите на внезапно загиналите се наричат „изтръгнати”. Такава е и душата на Пламен. Вероятно е объркана и неориентирана – не може лесно да осъзнае случилото се. Твърде възможно е да не може да се възнесе и да блуждае между двата свята като прокълнат дух. В основните религии е прието, че именно през тези 40 дни следва да и се даде възможност да се успокои, за да може да предприеме дългото си пътешествие.  

И може би тя, осъзнавайки случилото се и виждайки апатията и безразличието ни, би ни изкрещяла:

            - Не се давете! Не се тровете! Не се бесете! Не се горете! Не летете от високо, защото не сте птици! Борете се! За човешкато си достойнство, за правата си, за свободата си! Защото сте хора, а не примати!

       И в епилог, стихове за освестяване на всинца ни от обичаната ми поетеса Румяна Симова. Забягнала, накрай света в Нова Зеландия. Но и там, попаднала в действителност, като нашата...

 
В този шибан живот аз се люшкам от ляво на дясно.
Консерватори, лейбъри и пишман-демократи.
А яката ме стяга. Души ме! Души ме до бясно!
В средна възраст. Жена. Посред стадо примати...
Зад завеса живях. Закалена до синьо стомана.
Чоплех тухли, забити в Стената.
И градих, и руших от идеи „велики“ пияна.
Марширувах, навита с ключе. Знамената
по пилоните сменяха смисъл и гербове.
По трибуните блясваха нови лица,
замазнели от алчност, от похот, от мерзости.
Марширувах и виках безумно – Ура!
Механизмът в душата ми скръцна със зъб и запече.
Аз отворих от болка очи и видях – 
покрай себе си глутница псевдо-човеци,
оскотели от дрога, пиянство и страх.
Бягах дълго. Без сили и мисли останах.
Спрях накрая на тъжния свят.
И си рекох – „Е, стигнах до края на драмата,
Няма никога вече да срещна примат!“...
Но – не би! На пръв поглед спокойно и тихо,
Щом разровиш – безкрайно, жестоко смърди!
Консерватори, лейбъри и ездачи на китове...
Ляво, дясно... Души ме яката. Души!
Безработица – двайсет и седем процента!
Сто процента измама на всяко ниво!
А души се продават за няколко цента...
Да... Души, непознали човешка любов...
В този шибан живот аз се люшкам от ляво на дясно.
Консерватори, лейбъри и пишман-демократи.
А яката ме стяга. Души ме! Души ме до бясно!
В средна възраст. Жена. Посред стадо примати...”

 

 СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 

 

 




Гласувай:
41


Вълнообразно


1. sande - Този нещастен младеж никога няма да стане герой на България ...
12.04.2013 20:49
Той е жертва.

Той биде използван.

Жалко.
цитирай
2. анонимен - Руми е най-великата!
12.04.2013 21:27
Руми е най-великата!
цитирай
3. djani - Сигурно не си го е помислял...
12.04.2013 21:37
sande написа:
Той е жертва.

Той е използван.

Жалко.


Но, уви, жертви сме всички ние. Що за чудовищен сценарий, политиците да уреждат сметки помежду си чрез нас ???
цитирай
4. alexs - След промяната която е неизбежна ще ...
12.04.2013 23:07
След промяната която е неизбежна ще го оценят по достойнство..
Така погледнато и Левски е мит на помпзното му честване присъстват хора които нямат нищо общо със заветите му...
цитирай
5. coacoa11 - Ти сам отговаряш на въпроса, пос...
12.04.2013 23:46
Ти сам отговаряш на въпроса, поставен в заглавието... такава е жестоката действителност само 40 дни след смъртта му!
цитирай
6. djani - СЪГЛАСЕН!
13.04.2013 08:48
kushel написа:
Руми е най-великата!

Това е най-социалната поетеса на нашето време, пред която искрено се прекланям...
цитирай
7. djani - Митовете се създават от хората.
13.04.2013 09:13
alexs написа:
След промяната която е неизбежна ще го оценят по достойнство..
Така погледнато и Левски е мит на помпзното му честване присъстват хора които нямат нищо общо със заветите му...

И се използват пак от тях, предимно за користни цели...
цитирай
8. djani - Същински Хамлет съм...
13.04.2013 09:15
coacoa11 написа:
Ти сам отговаряш на въпроса, поставен в заглавието... такава е жестоката действителност само 40 дни след смъртта му!

Като няма кой да отговори на въпросите ни, търся вепоятните отговори.
цитирай
9. mariniki - развълнува ме, Джани...
13.04.2013 11:11
и стихът на Руми... смразяващо истински...
и аз си задавам този въпрос... но ти ме провокира
да го изкажа със сърцето си...

*

вместо катарзис...

проглеждане...
през пламъка на огъня изтръгнал
нечия душа...
преминаване през болката
на саможертвата
по търсения път към справедливи дни...
събрал в едно стъпките
на цял народ повлечен към изгнание...
предела стигнал на съвестта
до осъзнаването
за война срещу самите нас
с последвало бездушие и празнота...
пред могилата от камъни...
само няколко свещи
два бели карамфила сред апатията
наоколо...
и вместо катарзис надвиснал въпрос...
заслужаваше ли си смъртта...
цитирай
10. djani - Душата на поета е
13.04.2013 14:16
mariniki написа:
и стихът на Руми... смразяващо истински...
и аз си задавам този въпрос... но ти ме провокира
да го изкажа със сърцето си...

*

вместо катарзис...

проглеждане...
през пламъка на огъня изтръгнал
нечия душа...
преминаване през болката
на саможертвата
по търсения път към справедливи дни...
събрал в едно стъпките
на цял народ повлечен към изгнание...
предела стигнал на съвестта
до осъзнаването
за война срещу самите нас
с последвало бездушие и празнота...
пред могилата от камъни...
само няколко свещи
два бели карамфила сред апатията
наоколо...
и вместо катарзис надвиснал въпрос...
заслужаваше ли си смъртта...

Тази, изживяваща истински катарзиса на саможертвата...
цитирай
11. jabalka - Много силно!
13.04.2013 14:36
Разсъждения ,стих!
Това изтръгва равнодушието от неравнодушните, ако и капка е останала да бъде, за продължи прогресията...!
Моите почитания djani !
цитирай
12. анонимен - Искам да помоля Мариники, да не се ...
13.04.2013 17:19
Искам да помоля Мариники, да не се слага на всяко гърне мерудия с някакви псевдостихове.
И -да!,Румяна е талант.Да я поздравя, искам за ненатрапчивото си присъствие в блога.Добре,че е тя,че човек да се порадва на отлична поезия.
цитирай
13. ok3223 - Силен стих Мариники ... Здравей?
13.04.2013 18:48
С пределна концентрация и съдържание
ти описваш потреса и твоето страдание ...
Заслужаваше ли си смъртта.
Когато се човек попита
и бърше сълзи от очите
С какво заслужи го света?.
Поздрави: ок

цитирай
14. stela50 - Поздравления, Джани !
13.04.2013 19:08
Има хора, родени да горят... не зная защо направих асоциация
със сърцето на Данко... да водят през мрака. Това, което прочетох
за панихидата на Пламен не само ме натъжи, но нещо силно
ме задуши, разгневи ... Трудно е да се повярва след всичко, което
се случи във Варна... Много силно, разтърсващо, истински си предал
атмосферата и настроението в този ден, чудесен избор на стих -
прав си - Руми е невероятна поетеса.
И въпреки всичко промяната е неизбежна ...



цитирай
15. djani - Fаcebook все повече заприличва на една седянка,
13.04.2013 20:36
jabalka написа:
Разсъждения ,стих!
Това изтръгва равнодушието от неравнодушните, ако и капка е останала да бъде, за продължи прогресията...!
Моите почитания djani !


Където сме се събрали да поклюкарстваме. Че дори имаме и Скайп, да се видиме. Всички обещават "присъединяване", но на мероприятието няма никой. Защо да си оставяме салатката и ракийката?
цитирай
16. djani - На вкус и цвет, товарищи нет!
13.04.2013 20:40
анонимен написа:
Искам да помоля Мариники, да не се слага на всяко гърне мерудия с някакви псевдостихове.
И -да!,Румяна е талант.Да я поздравя, искам за ненатрапчивото си присъствие в блога.Добре,че е тя,че човек да се порадва на отлична поезия.


Кой, както и колкото може...
цитирай
17. djani - И аз имах тази асоциация.
13.04.2013 21:26
stela50 написа:
Има хора, родени да горят... не зная защо направих асоциация
със сърцето на Данко... да водят през мрака. Това, което прочетох
за панихидата на Пламен не само ме натъжи, но нещо силно
ме задуши, разгневи ... Трудно е да се повярва след всичко, което
се случи във Варна... Много силно, разтърсващо, истински си предал
атмосферата и настроението в този ден, чудесен избор на стих -
прав си - Руми е невероятна поетеса.
И въпреки всичко промяната е неизбежна ...


Но младото поколение не познава Максим Горки...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3245385
Постинги: 927
Коментари: 3370
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031