ДИЛЕМАТА – СПАСЕНИЕ НА ДУШАТА, ИЛИ НА ТЯЛОТО?

 

       Всеки, обходил малка, или по-голяма част от света е впечатлен от монументалните катедрали, джамии, синагоги и всякакви древни и съвременни храмове на актуални, или потънали в миналото религии. Строителството на някои от които е продължило векове и в тях  са изсипани колосални материални средства и труд. Събрали творбите на гении на изкуството – архитекти, художници и скулптори, пред които немеем от възторг. Човекът, съзнавайки тленноста си, винаги се е стремял да се застрахова за бъдещия си земен, или небесен живот. Не случайно, жреците и шаманите са въплащавали в себе си две функции - на посредници с боговете и висшите сили, както и на лечители. Но с времето, постепенно се обособява гилдията на лечителите, най-малко от преди V в. Пр.н.е.- от времето на Хипократ. Страхът от болести не е бил напразен. Множеството паметници по света на жертвите на чумата и холерата, отнасяли огромни части  от населението, ни  го доказват.

В Европа през средните векове грижата за душата е обществена, т.е. на църквата, а за тялото частна, на лекарите. Днес ситуацията е обратна. Тази тенденция се обяснява с фундаменталната промяна в общото ни разбиране за душите и телата. Ние сме загубили доверие в излекуване на душите и опрощението на греховете ни. Вече всички сме обсебени от грижата за телата. В „Трактат върху метода”, Декарт декларира, че „запазването на здравето е най-главното от всички блага”. Именно в т.н. „век на просвещението” вечността загубва значението си в масовото съзнание и дълголетието и здравето излизат на преден план. До тогава, а и днес, вечността е социално призната потребност и е направено всичко, за да се докаже, че всеки вярващ има равен шанс за спасение и вечен живот. От тук и наличието на поне по една църква в енория, във всяко селце и град, редовни служби, обреди, катехизис, задължително вероучение. Аналогично, в съвременното ни общество здравето и дълголетието са вече социално призната потребност. Което предполага убеждението, че всеки има равен шанс  за дълъг и здравословен живот. С наличие на лекари и болници във всеки район, широко разпостранение на здравно образование и услуги.

Но промяната – от църквата, към клиниките и болниците е постепенна, Свързана е с бавната ерозия на интереса към божието служене. Осъзнаването на значимостта на физическото оцеляване, довежда до бърз възход в лекарската професия и здравното обслужване. С лицензиране на лекарите, установяване на държавни средни и висши медицински училища и градски клиники и болници, с навлизане на средства от данъците в големите болници. Постепенно лекарите се превръщат от лечители на придворни и на богатите, в обществени. Това, което се случва в съвремения свят е това, че самата болест, дори когато е ендемична, а не епидемична, започва да се разглежда вече едва ли не като чума. А чумата, за която има болезнен спомен, трябва да се надвие. Справянето с туберкулозата, рака, сърдечните заболявания обаче изискват усилия от цялото общество. Изследванията и лечението на много заболявания са скъпи и често непосилни за обикновенния гражданин. Това налага обществото в лицето на държавата да се намеси, т.е. да субсидира изследванията, да обучава лекари, да оборудва болници, да регулира доброволни фондове за здравно осигуряване, да осигури лечението на най-възрастните. За да се направи тази дейност „морално необходима”, нуждата от нея следва да се развие в дълбочина и ширина, така, че вече да се твърди че не е за определени личности, а за обществото като цяло.

Но веднъж започнало, здравното осигуряванее вече е субект и на морални ограничения. То трябва да осъществи това, което се иска от обществото, а именно - на всички „по равно”. Сега, макар че моделът на здравеопазването ни е твърде далеч от този в богатите и развити страни, стремежът е да осигури минимално, прилично обслужване на всички, които се нуждаят от него. В същото време се развива и свободното предприемачество в медицинското обслужване.  Доколкото системата съществува, богатството ще доминира в тази сфера. Пациентите ще бъдат обслужвани в нея в съответствие със способноста си да плащат, а не само от необходимостта да се лекуват. Въпреки конкретния стремеж на Здравната каса да се намеси и в този пазар и тежко болните да получат там подобаващо лечение. Но очевидно е, че бедността е значително препятствие за адекватно и постоянно лечение. В средната и висша класа  са значително по-склонни да имат частен лекар и да го посещават често и е значително по-малко вероятно да боледуват сериозно, отколкото бедните им съграждани. Ако медицинското обслужване е лукс, това не би имало значение, но след като е обществено призната потребност, в която инвестира цялото общество, то означава много. Защото лишаването от него е двойна загуба – за здравето на човека и за социалната му позиция.

Лекарското съсловие се е превърнало в толкова важна част на съвременния ни живот, че да се лишава човек от помощта му е не само опасно, но и деградация. Но, една развита система на медицинско обслужване налага и ограничения на тяхната гилдия, а именно, че пазарът на тези услуги е завладян и контролиран от социалната държава. Необходимите блага не могат да се оставят на прищевките, или да се разпределят в интерес на някаква мощна група от собственици /основно на фармацефтични фирми и частни здравни заведения/, или практикуващи лекари. Те също служат на социална потребност, а не само за собствена изгода. Свещенниците служат в полза на вечния живот, войниците и полицаите на националната  сигурност и обществения ред, учителите в държавните училища в полза на общото образование. Свещенниците ще постъпват престъпно, ако продават спасение; войниците и полицаите, ако се проявят ката предатели; учителите, ако предпочитат богатите. Дори и при адвокатите има форма на задължение, като „служебни защитници” за хора, които нямат пари.

Това са доводите в защита на една социална държава. И това важи като аргумент срещу засилващата се тенденция за разпределение на пари, вместо истински образование, здравеопазване и юридическа помощ. Формите на обществено осигуряване се променят, но не автоматично. Обществените нагласи, особено в медицинското обслужване са очевидни. Промяната към подобряването му е винаги въпрос на политически дебат, организация и борба. Към момента именно тук нещата се сумират в преработената прословута максима на Маркс – „от всекого според възможностите му /или средствата/ - на всеки според социално признатите му потребности” . Остава единствено да се уточнят потребностите. Във всекидневния живот детайлите са всичко.

 

 

 СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

...източват домакинствата и фирмите.

Щатските долари са много обезценени ведъж влезли в здравеопазването на САЩ.

Два примера със съпругара ми.

Веднъж тя имаше изкълчен глезен или нещо подобно. Отидохме в болницата, докторът погледна глезена, пипна го и това бе всичко. Болницата таксува застраховката ни за тази операция $700.

Вторият случай - докторът предложи на съпругата му малка оперативна манипулация, покрита от застаховката ни, която след това осъзнахме, че не бе нужна. Съпругата ми прекара в болницата 4-5 часа и бе изписана незабавно. Болницата таксува застарховката ни $70 000.

Здравеопазване и печалба са две несъвместими неща.

Но 70 000 $ за 4-5 часа престой и хирургическа намеса за счупен или изкълчен крак е истински ужас и фалит за средностатистически българин. За тези пари тук ще ти сменят всички органи!?

Моите наблюдения са, че доста хора, сред тях и образовани, се отказват от традиционната медицина, която губи позиции и се обръщат към хомеопати, китайска медицина, източни учения и школи, билкари, набедени лечители и шарлатани.
Християнството не може да се наложи сред младите хора като ценностна система или духовен път за спасение на душата.
Лекарите предлагат лечение, процедури и дори операции на хора, които нямат нужда от тях с единствената цел да получат пари от някоя клинична пътека. Здравеопазването ни е на много по-ниско ниво, отколкото преди да се появи здравната каса - поредното чудовище, което смуче пари не за здраве, а за заплати на чиновници. Все пак сме по-добре, отколкото в чужбина, където за да ти дойде ред за планова операция може да чакаш с месеци. А и българите-емигранти като се приберат у дома, първо отиват на зъболекар, на преглед или на изследване, каквото не са могли да си позволят в прехвалената чужбина.
В наше време си е тежко да оцеляваме - и физически, и духовно:) Дано да сме здрави физически, че ако се разболеем, знае ли се дали ще извадим късмет с болницата и лекаря. А смъртта - да идва бързо и безболезнено, когато й дойде времето. Ако не спасим душата, отиваме в ада - нали и там трябва някой да живее :)

..имайки предвид, че средния годишен доход на едно американско домакинство днес е около $50 000 преди облагането с данъци, а те са големи (и ненужно толкова големи, но това е друга тема).

Най-големият месечен разход за американските компании, работници и служители е здравната застраховка, чиято сума всяка година се повишава, а покриваните от нея услуги съответно намаляват. А знаем, че всеки бизнес разход е калкулиран в цената на крайния продукт.

Затова в МЕ-ММТ политическтата програма за България сме предложили друга алтернатива, но и самата ММТ програма е радикално нова и построена на нови икономически принципи.

Във Варна ликвидираха и Билковата аптека. Вече можеш да си купуваш само пакетирани и таблетирани билки на д-р Тошков и сие. Може би има чумни бацили в сушените билки? Но и алтернативната медицина излиза не по-малко солена за мизерните ни доходи...

Системата е сбъркана.

Че ежегодно бюджета на НЗОК нараства при намаляващ брой население и практикуващи лекари. Средствата отиват във фармацевтичните фирми и се просмукват в нечии джобове по фиктивни услуги в здравни пътеки и прочие машинации. НЗОК не е в състояние да контролира.