ВЪЗМОЖНА ЛИ Е... РЕВОЛЮЦИЯТА?

 

              Отново сме в навечерието на революцията. Както, и колкото някои да отричат  сбъдването и. Съвсем безплодни са рационалистичните и морални разсъждения,  както за революцията, така и за войната, която в много отношения прилича на първата. Революцията е ирационална, доказваща господството на ирационалните сили в историята. Обществото е вече навлязло в предродилните и болки. Тя е страховита и ужасна, тя е уродлива и насилствена, както е насилствено раждането на дете, както са насилствени и мъките на майката. И раждащото се дете е подложено на насилие и болка. Такова е проклятието на греховния ни свят. Самите революционери могат да изповядват най-светли и рационални идеи и теории и в тяхно име да извършват неправдите на революцията. Озлобеността не може да не отблъсква, но за нея може да се съди изключително от гледна точка на индивидуалния морал. Самата революция е симптом за превеса на ирационалните сили в обществото и се разбира двуяко. Това означава, че обществото е станало съвсем ирационално и никакви съображения не могат да оправдаят съществуването в този му вид. Също така, че и самата революция се осъществява чрез освобождаване на натрупаната отрицателна енергия и народна стихия. Тя е вътрешен апокалипсис на историята, разобличаващ нейните несполуки. В нашия греховен, зъл свят се оказва невъзможно непрекъснатото, постепенно и възходящо развитие. В него винаги се натрупват много злини, много отрови. Извършват се непрекъснато процеси на разлагане. И почти винаги не се намират достатъчно положителни, възраждащи сили. Именно тогава е неизбежен съдът над обществото. Тогава назрява неизбежността на революцията, извършва се разрив във времето, прекъсваемост на историческия процес. Нахлуват ирационални сили, означаващи Съд на Смисъла над Безсмислието, действие на Провидението над мрака. Изводът от това е песимистечен, а не оптимистичен.

            Смисълът на горното е насочен против тези, които смятат, че обществото може безкрайно да съществува мирно, спокойно и управляемо, макар и в него да са се натрупали страшни неправди и злини, прикривани външно в достолепна форма, с идеализирани форми и евфемизми. Облагодетелстваните от статуквото считат революцията за недопустима, поради нейното насилие и кръвопролитие. Но, в същото време смятат войните за напълно допустими и нравствено оправдани. Водени, под благовидния предлог за сваляне на неудобни реакционни режими и „демократизиране” на богати с ресурси страни. Войната извършва още по големи насилия и пролива много повече кръв. Да, революцията е грях, но и войната е още по-голям. Революцията е малкия апокалипсис на историята, който е съд вътре в нея. В нея се извършва съд над злите сили, творящи неправда, но и съдещите също творят зло. В революцията доброто се осъществява от силите на злото, тъй като добрите сили са безсилни да реализират своето добро в историята.

Революционността се опрeделя не от радикализма на целите и дори не от характера на средствата, които се използват в борбата. Революционноста е тоталност, цялостност спрямо всеки житейски акт. Революционер е този, който при  извършване на всеки акт го съотнася към общото, към цялото общество, подчинява го на централна и цялостна идея. За революционера не съществуват различни сфери, той не допуска раздробяване, не допуска автономия на мисленето спрямо действието и автономия на действието спрямо мисленето. Революционера притежава интегрален светоглед, в който теорията и практиката са органично слети. Тоталитарност във всичко, това е основния признак на отношението му към живота. Независимо, дали е ортодоксален комунист, или фундаментален ислямист. Готов да жертва и себе си за идеите си. За разлика от марксиста, който допуска автономност в отделните сфери и не утвърждава тоталността. Тоталитарния марксизъм показа, колко е силна властта на идеята над човешкия разум, когато тя отговаря на инстинкта на масите. Ленин извършва революция в Русия от името на Маркс, но не и по Маркс. Въоръжен с марксизъм, като религия на пролетариата, но противоположен на всичко, каквото Маркс говори за развитието на човешкото общество. С мита за пролетариата имитира мита за властта на народа. Извършено бе отъждествяване на народа с пролетариата. Установи се работническо-селска власт, в която се съединяват две автономни, но различни части от народа. Селячеството бе обявено за революционна класа, въпреки определението на Маркс, че е дребнобуржоазна класа. Руската революция бе универсална по принципите си и като всяка голяма  революция бе интернационална, но и дълбоко национална.  Дори и активното участие на много евреи в нея има обяснение. Руския месианизъм се сроди с еврейския.

            Но какво бе извършено в името на Маркс? Повелено бе, да се премине към школовка и дресировка на цялото общество, чрез диктатурата на пролетариата! Принудата се прилагаше не само спрямо остатъците от неунищожената буржоазия, но и спрямо работническо-селските маси, и дори към самия пролетариат, макар обявен за диктатор. Вярваше се в принудителната обществена организираност, която да създаде нов човек, съвършено социален, който повече да не се нуждае от насилие. Но не се предвиждаше, че класовото потисничество ще придобие нови форми, различни от капиталистическите. Роди се огромна бюрократична машина, обгръщаща като паяжина обществото и подчиняваща всичко на себе си. Тази нова тоталитарна бюрокрация бе по – силна от предишната и представлява новата привилигирована класа, която жестоко експлоатира народните маси. Например в СССР заплащането на висшите държавни чиновници надвишаваше 20 пъти това на обикновенните работници. И това неравенство съществуваше в една почти комунистическа държава! „Комунистическата” държава бе фактически страна с държавен капитализъм, която може да експлоатира не по-зле от капиталистическата. Този „преходен” период можеше да продължи до безкрайност. От това именно се възползваха властващите от „номенклатурата”. Те усетиха вкуса на властта и не пожелаха да осъществят неизбежните промени за пълното възтържествуване на комунизма. Волята за власт стана преобладаваща и вече за нея се бореха, като за основна цел, а не като за средство. Комунистическата държава се оказа същата, като всяка деспотична държава и действаше със същите средства, с лъжа и насилие. Преди всичко тя бе военно – полицейска държава. Международната и политика, като две капки вода си приличаше с дипломацията на буржоазните държави. Марксизма-ленинизма възприе някои от необходимите елементи на социализма, но отхвърли по-голямата му  човечност и морална чувствителност, като пречка в завоюване на властта. Така се оказва по-близо до морала на старата деспотична власт.

            Именно властващата номенклатура и чедата и изиграха ролята на „троянския кон” за безславното и безкръвно рухване на „Империята на злото”, на която самите те бяха господари. Извършвайки най-грандиозното предателство в човешката история, в името на запазване на политическата си власт, заграбвайки и икономическата. Както винаги, народа бе подло изигран, приспан и зомбиран с демократични и неолиберални мантри. С нови обещания, този път за „светло капиталистическо” бъдеще

            И нашето общество бе копие на съветското, но със съответните национални нюанси, както и в останалите соц. страни. С привнесена отвън обществено-политическа система. Прослойката на номенклатурата властваше не по различно от съветската. Опиянена от властта си. Оядена от привилегиите си. Подготвена за часа на „промяната”, с разработена стратегия за овладяване освен на политическата и на икономическата власт.

Неравенството, несправедливостта и униженията създадоха илюзии в съзнанието на угнетените за привлекателност на социалистическата власт. За нейната принципност и дълговечност. А всъщност последващото развитие доведе до конвергенция на двете общества, най-вече на техните елити. Така се роди съвременното ни общество, което е капиталистическо, но управлявано задкулисно от бившата соцноменклатурна прослойка и наследниците и. Въпреки неискреността и фалша на управляващите, които отричат съществуването на класи в съвременното ни общество, те съществуват напълно реално. Заменянето на думата „капиталист” с „работодател” не променя същността на нещата. И борбата помежду им ще става все по-остра и отчаяна и от двете страни.

Обществата отново са на кръстопът, осъзнавайки, че не може повече така. Властващия в момента неолиберален, капиталистически модел на развитие показа своята несъстоятелност с перманентните икономически кризи, огромна безработица и небивала поляризация в доходите. Все по-често, особено „на Запад“, когато става дума за протестни акции, не се говори за организации, а за масови народни движения. Класическите форми на организация, вече напълно приобщени от държавата, често успяват да яхнат вълната на недоволството, което наблюдаваме и в момента, но не я вдъхновяват. Партиите са все по-безлични. Медиите все по-продажни. Синдикатите – все по-беззъби. „Неправителствените“ организации все по- „правителствени“. Дори техни представители стават и министри. Но масите не ги припознават като свои. Бихме могли да тълкуваме това като признак на осъзнаване на безсилието на всички форми на съпротива, интегрирани в държавността, ако не се наблюдаваха други, далеч по-значими явления. Трябва да се постави ясно основния въпрос, че държавата е срещу обикновенните хора. Всичко това изостря ситуацията и я прави революционна. 

А революциите? Та те не са спирали. Шестват по целия свят – от кротки и опитомени, до бурни и кървави. С различни названия – „пражка” или „арабска пролет”, „оранжеви”, ислямистки и фундаменталистки, като последните са с яростен антиамерикански отенък. Повечето, умишлено подклаждани отвън. Но, играта с огъня, често погубва играещите с кибрита...

 

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

омраза и злост са проникнали дълбоко в обществото...
и загубата на ценностна система е вече факт... дано все пак успее да покълне
зрънцето истинност и надежда за по-добро...

Раждат и големите личности, след които тръгва народа. Често той си създава фалшиви идоли, но бързо се ориентира по делата им. Задачата ни е да държим общественото съзнание будно. У нас винаги революциите и освобожденията идват отвън. Винаги като... апокалипсис.

Обстановката в страната не е предреволюционна. Ще се случи ли или не революция - ще поживеем, ще видим...

За това те обичам. Не приемаш нищо на "прима виста". Ние сме векове наред мачкани, затова и предпазливи. Но стане ли революцията - елате ни вижте. Пример - десетосептемврийските "комунисти" и след десетоноемврийски "демократи". Винаги съм твърдял, че при нас всяка промяна е налагана отвън. А, революцията е по актуална за хамериканците, отколкото за нас!