О, пръст поспри! Така прекрасно е...

            Но, пази боже, тук не иде реч за хомосексуалността като физиологично явление и за носителите му като защитен вид, а само като психологично, а защо не и като политическо. На тези мисли ме наведе снощното признание в мъжка любов и „приставане” на водещия предаването „Нека говорят” по БИ ТВ – Росен Петров, към Николай Бареков – лидер на движението и вече партия „България без цензура”. Това ме провокира да се насоча към „Замундата” и да изтегля филма „Планината Броукбек”, за да пия и аз от извора им на вдъхновение. Естествено, като на закостенял и закоравял, ретрограден, хетеросексуален тип, прехвалената и изобилно накичена с престижни филмови награди холивудска продукция не ми се понрави. Въпреки приповдигнатия романтичен стил на повествование за пасторалната хомоидилия на каубоите – пастирки.

            Но, да си дойда на думата. Не напразно абревиатурата БТВ, умишлено я споменавам като БИ - ТВ. Като имам пред вид – бисексуална! Естествено, в политическо отношение. Защото тя се е превърнала в трибуна на всички стари муцуни и мутри на прехода, без оглед на цвят и партийност. Свидетели сме на безпримерен демарш по медията на провалени политици, социолози, „PR” - и,  и всякаква омръзнала на народа и на самите медийни работници лъжлива паплач. Обещаващи чудеса на ангро и мамещи нагло хората. Опитващи се да затвърдят проваления политически модел и дискредитираните партии. Корупционните и шуро-бадажанашки скандали на крадливите ни политици са ежедневие. След предизборното политическо блеене моментално се захвърлят овчите кожи и с вълчи апетит започва лапане на бонуси и премии, съдрани от гърба на данъкоплатците и на щедрите комисионни, получавани от благодарните монополисти. Следва клинична амнезия за обещаното и клетвите за вярност към избирателите. Започват „курвенски номера” в партийните редици и политически разводи и бракове, а често и конкубинат по сметка в парламентарните кулоари.

Съвсем лицемерно днес в социалните мрежи звучат коментари на водещи журналисти от медията, упрекващи Росен Петров в непочтнност спрямо работодателите си. Шоуто бе напълно преднамерено, предвид заявлението на Роско, че ще направи важно изявление при интервюто си с Бареков. Спокойно можеше да му бъде дръпнат шалтера, под претекст „техническа повреда”, или каквото и да е, без сега да се правят на ощипани. Но, журналистическия промискуитет здраво е налегнал медиите ни, като причините далеч не са принципни, а користни.

А за Бареков мнението ми е напълно еднозначно и изразено в коментара ми „Бюреков – новият политически проект на кукловодите”, публикуван в блога ми и широко популяризиран в Интернет. А в кратце то е:

„Един от майсторите в занаята е Николай Бареков. С едно кликване в Гугъл, научаваме подробностите в професионалната му биография. За възхода му, от водещ в чалга предаването „Чака-рака", с прозвище Ники Дудука, до непоклатим стълб на сериозната, социална журналистика и отскоро създател на политическо движение „България без цензура”, прераснало в партия, участваща в политическия процес. Естествено е, всеки да търпи развитие с времето и натрупването на житейски и професионален опит. Но някак си, не мога да се отърва от чувството за „дежа ву”. За това, че този филм вече сме го гледали и ни е омръзнал до втръсване. За преекспониране на образи, като на „мъдрия цар”, оказал се посредствен лъжец и лукав интересчия. За произвеждани от редници и младши офицери, направо в генерали авантюристи и некадърници, за да оглавят ключови служби, че и държавата.

Да, има нещо гнило в Дания, пардон България. И то не е от вчера. Отново сме в „разделно” за пишман политиците ни време и за опъващите конците им от задкулисието. Време за „нови” политически проекти и лица. Защото и без да се допитваме до Пития, на всички ни е ясно, че кабинета Орешарски едва ли ще устиска за дълго. За това трескаво се реанимират, гримират и фризират, извадените от фризера политически трупове, или се търси свежа, продажна плът. Нагла, безцеремонна и нахална. А такава винаги се намира и дори самопредлага...”

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg