Реших и аз да дам скромния си принос в какофонията около така модните напоследък референдуми. Изпадайки в различна крайност от подписката в страница във Фейсбук под девиза „За присъединяване на България към княжество Монако”. В този за Крим, всички разбраха, че мирното осъществяване и успешния край на мероприятието е гарантирано, когато зад него стои военна сила и осигурената почти 100 % подкрепа на народа.

Напоследък сме свидетели на възраждане на идеята за образуване на нови автономии и дори на държавни субекти. Злополучния експеримент с Косово вече дава отровните си плодове. Страната на баските, Каталуния, Шотландия и дори Фландрия, съставна част на Белгия са готови всеки момент да се отцепят. Свидетели сме дори и на крайности в единна национална държава като Италия, на новата автономия Венето, включваща Венеция и още няколко града с големи постъпления в държавната хазна от туризъм. С какво сме по различни от тях и защо България да не се разведе със София. За това са налице всички обективни причини.

            Основната е, че столицата се е превърнала в паразитно образование, впило се в снагата на държавата, което всеки момент може да я доведе до летален край. Примерите за това са многобройни.  Най-съществената е в отношението и към останалата част на страната, като към „провинция”. Знайно е, че в Римската империя провинциите са били завоюваните територии, подложени на грабеж и превръщане на населенито им фактически в роби. Сега в икономиката и в страната ни се разпореждат чуждите банки и монополи, доведени от управляващите. С тяхна помощ извоювахме всички „призови” последни места в ЕС по бедност и по основни икономически показатели. С безработица, реално гонеща половината от активното население, въпреки, емигриралата от безизходност 1/3 от същото това трудоспособно население. 

            Налагането господството на тънката прослойка на безродната ни номенклатура, превърнала се в демократура, започна веднага след разделния 10 - ти ноември. С промяна на законодателството и изземване на всички завоювани права от населението, наричано дотогава народ. За безпрепятственото му налагане, навремето бяха изпратени от министър Бонев в почти всички областни управления на МВР т.н. „софийски бригади” за оглавяването им от неистови и готови на всичко столични  кариеристи, които като булдозери да проправят пътя на „правилния” столичен бизнес. Провинциалната икономика във всичките и пластове бе превзета от фирми със софийска регистрация и ръководство, започвайки от туристически, строителни, търговски браншове, та чак до сметосъбирането. За по-голяма убедителност бяха пуснати в употреба и мутрите с бухалките, с които правораздавателните органи уж водеха титанична борба. Свършвайки мръсната си работа босовете на „ВИС-ове”, „СИК”-ове” и прочия мерзост бяха отстреляни и зад тях се показаха мазните и омразни физиономии на прежде управляващите и техните отрочета.   

Във всички учебници по икономика се твърди, че равномерното разпределение на производителните сили на територията на държавата е фактор за икономически просперитет. Такова съществуваше преди цунамито на криминталната ни демокрация. Сега страната е покрита с труповете на промишлените предприятия, доизглозгвани от ромите, родните ни термити, оползотворяващи где що е останал грам метал.  

Напоителните финансови потоци от Европейския съюз потъват в жадните корупционни пластове на столицата и пълнят басейните им с живителна влага. А родината ни, лишена от тях се превръща все повече във „великата рилска пустиня” - по думите на дядо Вазов. По последни данни на Евростат, пет от шестте статистически района на България попадат в последната десетка за БВП /брутен вътрешен продукт/ на глава от населението в целия ЕС: Северозападен район (28% от средния за ЕС), Северен централен и Южен централен (по 30% от средния за ЕС), Югоизточен район (36% от средния за ЕС), Североизточен район (37% от средния за ЕС). Изключение е Югозападният район със 73%, в който попада основният икономически център на страната — столицата София. В края на 2010 г. нейния принос е 48.2% от общия БВП, докато най-нисък е делът на Северозападния район - 7.2%. По данни на НСИ се наблюдава силно изразена поляризация в динамиката на БВП на човек от населението между София-град (столица) и останалите области на страната. Най-значително изоставане се наблюдава в областите Видин, Кюстендил, Разград, Силистра и Сливен, където БВП на човек е под 55% от общото равнище за страната. По данни на НСИ в Югозападен район е концентриран значителен ресурс за НИРД (научно изследователска и развойна дейност) - общо 83.0% от разходите за НИРД в страната. Разходите за научни изследвания в бизнеса също са значителни в този район, възлизащи на 85.3% от всички разходи в страната, направени в бизнес сектора. Подобен е и делът на разходите за НИРД в държавния сектор — в този район са инвестирани 82.7% от всички държавни инвестиции в тази сфера. В останалите райони инвестициите в НИРД заемат ниски дялове в общите инвестиции — втори по ниво на тези инвестиции е Южен централен район, в който са инвестирани 5.4% от всички разходи за НИРД. Най-изостанали в това отношение са Северозападен и Северен централен район. В Северозападен район броят на инвеститорите от бизнес сектора е толкова малък, че данните за дейността са „конфиденциални”.

            Народните избранница днес са заети с пяна на уста да защитават позициите си в избирателния кодекс, осигуряващи им безпрепятствено предаване на щафетата на антинародната си политика. „Парламентът ни е джунгла. Потресени сме”. Това заявиха преди дни отличниците от видинската гимназия „Цар Симеон Велики“, след като изгледаха на живо скандалите в пленарна зала. Само преди месец децата били в Страсбург, за да наблюдават работата на евродепутатите, пише „Стандарт“. „Няма нищо общо с тях, тук си крещят и си играят на таблетите по време на дискусиите“, възмущават се учениците. „Жалка картинка“, отсича 17-годишният Николай. И без колебание писа минус „слаб 2” на „избраниците”.

            Жалката същност на политическата ни класа и нейния слугинаж, съсредоточени предимно в столицата, вече е осъзната дори от децата ни. Крайно време е тя да се изреже, като туморно образование от държавния ни организъм, докато все още е време. Може би референдума ще е хирургическия инструмент, който ще лиши от живителни сокове всички паразитиращи върху народната снага? Погрешното избиране на центъра на Шоплука за столица на България след Освобождението е предмет на много спорове през цялото съществуване на съвременната ни държава. И доводите срещу това стават все по убедителни. Дори множеството шопски лафове за специфично остроумие от рода на „Я не сакам на мен да е добре. Я сакам на Вуте да му е зле” са твърде показателни. Нане явно е безродния ни политик и по съвместителство столичанин. А в ролята на Вуте е цяла България. Която очевидно не е неговата държава!

            За това: ДА ЖИВЕЕ РЕФЕРЕНДУМА!

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg