Да... Признавам си, признавам си! Без да съм бит, горен, давен, без да ми забиват клечки под ноктите и о, ужас, да тъпчат мусаката на тъщата в устата ми. Да, да, путинофил съм! Та, кое истинско мъжко сърце не се разтапя от нежност и нега, от видението на скритото в нашенската асоциация с името на Путин. Или, при споменаване на водката „Путинка”. Е-е-ех, тя може да довърши и съкруши всеки, дори и най-пропадналия алкохолик. Как само въртим вратовете си до изкълчване, при разминаване по улицата с някои от прекрасните и женски аналози? Да, това е първосигнално, но навярно и една от причините за разрасналата се неимоверно у нас путинофилия. Интересно, защо например, споменаването на името Обама предизвиква в болшинството от нацията усещането за „Еба ма”? Народеца ни, въпреки яростно набиваните в главата му от политици и медии „демократични” и прочее евроценности, си остава прост, неразкрепостен  и  все още хетеросексуален. Може би, заради 500-те години чуждо „присъствие”, атавистично все още чувства болката отзад. И му е болно на душата и самочувствието. И се дърпа инстинктивно...
     Вече много хора по света се интересуват от истинската антропонимика (значение) на фамилията Путин. Основната версия е, че произхожда от думата „путь” (път). Но освен  буквалния си превод, тя означава в древноруския език и „полза”, „доход”, „ред” и „правило”. Все значения, натоварени с много и разностранни положителни понятия за всеки руски, че и нормален човек. Втората версия е, че е част от двусъставни популярни руски фамилии – Путимир, Путислав и Путисил. Както е и у нас с представката Свето – Светомир, Светослав, Светозар и т.н.
      Но, фундаменталното му значение за мнозинството – над 70 % от руснаците е пътеуказващото му значение. За тях, все повече той е човек с пътеводна мисия. Може би като нов за тях Христос – „Аз съм пътя, истината и живота”? За тази необикновенна за политик популярност допринесоха и заслугите му за завръщането на Русия на полагаемото и се място на международната арена. Причините за тези заслуги:
       За 12 години Путин увеличи бюджета на Русия 22 пъти. Увеличи военните разходи 30 пъти. Увеличи брутния вътрешен продукт 12 пъти (по ниво на брутния вътрешен продукт Русия се издигна от 36-то на 6-то място в света). Увеличи златно-валутните резерви на Русия 48 пъти.Върна 256 залежи на полезни изкопаеми под руска юрисдикция (под чужда останаха само 3). Национализира 65% от нефтената промишленост и 95% от газовата. Вече пета година поред Русия заема 2-ро или 3-то място в света по износ на зърно (в момента САЩ са на 4-то място).Средната заплата на държавните служители се увеличи 18,5 пъти. Средната пенсия се увеличи 14 пъти. Рязко се увеличиха и доходите на гражданите. Това се отрази най-вече върху строителството на жилища. Циментовите заводи в Русия не успяват да задоволят търсенето и се налага внос на цимент от Китай.
         Увеличените доходи на гражданите повишиха търсенето на автомобили. Само за 2006 г. обемът на автомобилния пазар в Русия се увеличи с 45% и достигна 32 милиарда долара, а броят на продадените нови коли, а не втора употреба - 2 милиона броя. По този показател Русия е на 5-то място в Европа след Германия, Великобритания, Италия и Франция. В момента се строят няколко нови автомобилни завода, а досегашните увеличават обема на производството си. Всичко това е последица от увеличаване на търсенето, което означава - от повишаване на доходите на населението.
        Да не забравим и Крим. Ето как беше предаден той на Украйна. През 1992 г., на подписването на Беловежките споразумения за разпадането на СССР, украинският представител Леонид Кравчук забелязва, че Борис Елцин се е заиграл с водката и бави подписването. Затова го подканва:
    - Боря, ако искаш, вземи Крим - само подпиши най-после договора!
     Пияният Елцин великодушно махва с ръка: - За какво ми е Крим? Ето, подарявам ти го!
     Путин премахна последиците от тази подигравка с историята и хората в Крим пееха и танцуваха по площадите, завръщайки се в лоното на Родината си.
     Всичко това направи Путин най-омразния човек за Запада. Защото демонстративно се изплю в супата му, правейки я негодна за консумация. И постави бариера пред ненаситния му глад за безплатни ресурси. 
         И въпреки всичко, оставам умерен и резервиран в путинафилията си. Пробния камък за отношението ми ще е справедливото решение на казуса с Украйна. Защото отново се прилага геополитическа блокада, както след Октомврийската революция, при която Русия бе обсадена и оградена, като с бодлива тел от вражески санитарен кордон. А сега NATO – вски. При това, кордон от довчерашни страни на постсъветското пространство, с нахъсени отвън враждебни „демократични”, а по същество антинародни режими. Но, независимо от префинените методи за подчинение на неудобните и „недемократични” режими, чрез предизвикани от „пети колони” и добре платени НПО – та на „цветни революции”, епидемията им е на път да бъде овладяна. Този път сценарият няма да мине. Защото в обществените организми се изгражда имунитет и спрямо тази идеологическа зараза, след като причинителя е разпознат.

      Конфликта е глобален и сложен. Всяка страна следва трезво да определи позициите си. Без яростни фобии и филии, разделящи допълнително и без това фрагментираното ни общество. Защото последиците ще са за всички ни...