„Полегнала е Тодора” е традиционна българска фолклорна песен, обработена от Филип Кутев за изпълнение от многогласен женски хор. Тя е една от най-популярните ни народни песни по света, благодарение на „Мистерията на българските гласове”. След дългото, сладкогласно и приспивно редене на словата от песента идва и традиционния завършек. Либето я събужда с „пъстра китка, а на китка златен пръстен”. Култова остана и репликата на радио водещата Божана Димитрова към слушателите - „И за тези, които я пожелаха – „Полегнала е Тодора”!

     Така е и с момата Темида. Но тя не поляга на кого да е! От дълбокия и сън може да я събуди само кесийка, в която приятно подрънкват драгоценности, за да полегне на знатен, че и „златен” юнак. Така е и с цялата ни дремлива държавна администрация, ослушваща се за приятно шумолещи банкноти, за да излезе от летаргията си. Докато, възпятата от народа ни Тодора полягва само на „първо либе”, развратната ни Темида, като опитна, професионална проститутка се наглася според вкусовете на клиентите. Не безвъзмездно, задоволява вагинално, орално, анално и най-паче материално, придирчивата си властова и олигархична клиентела. Още от времето на „развития социализъм” съдебната система е почти изцяло феминизирана и в нея тук-таме се подвизават подобия на мъже, заразени също от алчно, сексуално и материално щение, характерно за определена женска категория. Гилдия, която традиционно обслужва властта, без оглед на партийната и оцветеност, защото зад партийното шарено оперение се крият едни и същи стари муцуни.

     От месеци, след писналия като ощипана мома френски посланик и гракнали с него още седем дипломати се точи поредния скандал в бардака, наречен „Съдебна система”. Отначало със съдия Ченалова за подозрения в пристрастност и корупция при решаване на важни дела, водещи до кражба на бизнеси. А сега и с посестримата и Владимира Янева, разрешила на практика безсрочно подслушване, но не на лица, а на държавни системи. Както казват братушките „Она опуталась”(тя се обърка). „Опуталата” се Владимира от година е вече с ранг на „върховен съдия” и като такава не би следвало да допуска грешки. Но, май тя по-скоро се „опути”, защото настъпи котето по опашката, щом и нашето „Слънчице” – премиера ББ се провикна възмутен, че след като на дон Цеци дават 4 години, то „тези заслужават затвор по 400 години, всички по веригата”. Е, малко е прекалил всенародния любимец. На народеца ни ще са му достатъчни и по четири годинки, но с лишаването от право за заемане на длъжност и пълна конфискация на имуществата им. Може би именно тогава и останалите от „недосегаемите” ще се кротнат.

     Въпреки всички европейски доклади и сочени назидателно вопиющи провали и афери, пред надвисналата опасност от реорганизация, обитателите на бардака са се сплотили, солидаризирали и застанали пред амбразурата в нейна защита, защото всички, включително клиентелата им са от един дол дренки. Именно за това тази самозабравила се гилдия следва да се постави под контрол и да дава пълен отчет за дейността си пред парламента. Защото по конституция сме парламентарна република. Да бъдат независими и с професионален имунитет при вземане на решения и налагане на присъди по делата, според закона, но подотчетни за резултатите от работата си, а извън служебните си пълномощия да бъдат редови граждани, като всички останали.

     Някои ще ме репликират, че некомпетентно и профански коментирам толкова „деликатна” и високо професионална дейност. Но, все пак 32 години съм бил служител на полицията именно в сферата на разскриваемоста на икономическата и криминална престъпност. Десетилетия съм работил, ръка за ръка със следователи и прокурори и сам ръководил служители с дознателски функции и изпълнявал такива. Многократно по служебна необходимост съм ползвал резултати от СРС /специални разузнавателни средства/ при разследване на тежки престъпления. По някаква ирония и мой близък роднина е юрист с над 40 год. стаж като прокурор, включително районен и окръжен ръководител, а също и адвокат. Напълно естествено и на двама ни е ясно, какво се твори зад кулисите на компроментираната от всякъде съдебна власт. И тук не става дума за всеки втори опандизен, който твърди, че е невинен и неоснователно осъден. А за това, че те са предимно „кокошкари”. Както почти навсякъде по света големите риби късат мрежата и с гмурват в дълбокото, където практически са недосегаеми. Да не говорим и за рехавата мрежа, с умишлено оставени огромни дупки. За да се възцари истинска държавност е необходимо пълно разчистване на авгиевите обори в тази жизнено важна за общественото здраве система, тъй като от правилното и функциониране може да започне възраждането на отъркаляната в пепелището на корупция и партийни зависимости държава.

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ