(Управляващитe гонят опозицията)

           Вече четвърт век в България не говорим за обществени класи. Всички са съгласни, че живеем в капитализъм, но къде са обществените класи в него, все повече разделени от дълбок и нарастващ антагонизъм?  Да се определи фактическото наличие и взаимоотношение на обществените класи и политически групи и партии у нас, как те въздействат с исканията си върху държавата и какво участие вземат в нейното управление, означава да се посочи социално-политическия момент, в който се намираме. Именно това е нишката, към която се придържам при екскурзията в лабиринта на текущата политика. 

            Страната ни преживя процес на бързо разрушаване на утвърдилия се с претенции да векува социалистически политико-икономически обществен строй. Не без съществената „експертна” американска помощ, именувана като „План Ран-Рът”. За възраждането на уж погребания капитализъм акушираше не кой да е, а „покаялата се” лицемерно за това преди дни на 48-я си конгрес Българска социалистическа партия. Която след трансексуална операция от БКП се трансформира в БСП и в топъл полог, от който се излюпи олигархията, заграбила основната част от националното богатство и разполагаща с всички икономически лостове за манипулиране на обществения и политически живот в страната ни. Мощния катаклизъм разклати из дъно  икономическия живот, а от там и обществените отношения. Концентрацията на финансовия и промишлен капитал в ръцете на малка клика, оформена като типична компрадорска буржоазия от колониален тип хвърли в унизителна мизерия болшинството от населението. Ликвидирането на цели промишлени отрасли, селскостопанските и дребни предприятия от кооперативен тип, изхвърли на улицата половината  трудоспособно население. По-младата, образована и активна част от него емигрира, което заедно със задълбочаващата се  демографска криза в дългосрочен план може да ликвидира и държавата като такава. 

        От сивата и хомогенна маса на бившата комунистическа номенклатура и криминализиралите се специални служби и агентурата им се пръкнаха крупните банкери, индустриалци, предприемачи и търговци, които се групираха и подложиха на натиск държавата в името на класовия си интерес. Независимо обаче от огромното материално и имуществено разслоение, онеправданата част от населението и най-вече трудещата се част от него остана обезглавена от реално политическо и синдикално ръководство, което твърдо и безкомпромисно да отстоява интересите му. Заменянето на старите производствени отношения с нови създаде лакома и алчна буржоазия, в която личните и групови интереси ръководят политическата и дейност и на тези интереси отговаря системата на котерийно управление. Защото политическите ни партии не са нищо друго, освен техен израз. Преминаването на националните богатства в ръцете на това малцинство бе извършено умишлено в отсъствието на контрол и законност с подкрепата на корумпираната държавна бюрокрация и съдебна власт, чрез които олигархията вече държи в ръцете си всички лостове на икономическата и политическа власт в страната. 

          Тази комрадорска пасмина прелива от една котерия/партия/ в друга. Достатъчно е олигархията да допре магическия си жезъл до някоя партия и тя  се съживива, размърдва и сграбчва в ноктите си цялата страна и започва да се гаври с безсилието на довчерашните си политически противници. Примерите от рокадите в политическото ни пространство са красноречиви. Същият този народ, който даваше доверието си на едни, разочарован от неизпълнението на обещаното и под зомбиращото въздействие на  съответно платените медии, на следващите избори го делегираше на други. Без да съзнава, че се касае за отбори, чийто собственик е един и същ. Изредилите се във властта буржоазни котерии достатъчно ярко доказаха неспособността си да ръководят страната под прикритието на фалшиви фрази и примамливи обещания. Изтръгнали доверието на хората с програми за политически и обществени реформи. И днес, когато всички са убедени в тяхната немощ, когато всяка от тях изпя своето политическо solo, започващо с fortissimo и завършващо с morendo, с какво може да се спечели отново доверието на народните маси? 

     Къде се крият причините за политическото безсилие в страната ни? В нищо друго, освен в разположението на обществените сили, предизвикани от икономическото положение на страната ни. След като толкова години народните маси бяха коткани и залъгвани с обещания за материален просперитет в семейството на богатия Европейски съюз и сигурност под крилото на НАТО, обществено-икономическия упадък на страната все повече разрушаваше техните надежди. Когато живота с главоломна бързина ги тласка в мизерията, а икономическата и финансова политика на управляващите не само не им даде нищо, но ускоряваше тяхното разорение, като облагодетелства само имотната класа. Всички управляващи котерии систематично работеха, за да доведат народа до това жалко политическо равнодушие,  изразено реално в ниска избирателна активност, водеща до възпроизводство на политическия модел. И сега, когато опозиционните партии и движения апелират към тях в името на гражданските свободи и социална справедливост, за да се борят против сегашното управление, тези маси се оказват неспособни да разберат важността на откритата борба. Те или безропотно подържат правителството, или пък не дават подръжката си на опозицията, защото не виждат в какво те се различават от властващата политическа котерия в момента и прежде управляващата, щом им окачат на врата торбата със зоб. 

      Какво представлява в момента опозицията? Същата глутница от партийно организирани клакьори на друга група на едрата буржоазия, живуща със сладките спомени от близкото минало на корумпираното си управление. Не можещо да се примири с мисълта, че днешното управление ще обере каймака от безбройните обществени поръчки от държавния бюджет, еврофондовете и комисионните от различни външни заеми, инвестиционни проекти и концесии. Управляващи, които накрая ще завещаят на политическите си наследници в управлението лопатата, с която да ринат финансовия боклук, който са оставили след себе си. Какъв по-драстичен пример за това от фалита на КТБ и финансовата пропаст, пред която се изправи държавата? 

         „Опозиционерите” от БСП и ДПС, които отново са в борба за власт не могат да противопоставят нищо съществено и сериозно на днешното правителство на ГЕРБ и полазилите го като паразити коалиционни ”партньори”. То майсторски сваля маските им и ги  обезоръжава в дискусиите в Народното събрание. И да търсим, не можем да намерим разлика между тях и правителството. Те не могат да противопоставят своя различна политика от правителствената. Доказаха го с подкрепата си за поемането на нов външен дълг, както и в решението за разполагането на команден пункт и сили на НАТО в страната. Продължават да подкрепят плоския данък от 10 % върху доходите, облагодетелстващ олигархията, а не справедливия подоходен, както в целия ЕС. Одобряват косвения данък ДДС върху стоките от първа необходимост,  който най-тежко се отразява на бедните слоеве от населението. Възмущават се лицемерно заедно с управляващите от решението на гръцкото правителство, защититаващо фиска си, да наложи   данък от 26 % за всички гръцки фирми, които купуват български стоки. Защото всички тези „опозиционери” са ЗА далаверата от контрабандния внос, от която временно са отбити. Никога опозицията не е капитулирала така безславно пред правителството, както сега. Всички партии са омаскарени, след като и най-активни техни представители са разобличени като замесени в тежки корупционни скандали.  

      Съвременните политически условия изискват борба от съвсем друго естество. Времето за организиране на „народно движение” от сегашните социалисти, ляво ориентирани партии и синдикати отдавна е отлетяло. Дребните търговци, работодатели,  арендатори и др. са погълнати от борбата за оцеляване и за дребните си печалби, макар и притиснати от едрия бизнес, но залъгвани от правителството за финансови облекчения. Но едно скрито негодуване се крие в тези също потиснати хора. Но то още не е накипяло и поведението им е твърде неопределено. Чрез тристранната комисия на казионните по същество два основни синдиката, работодателите и държавата, управляващите клики обуздават все още  недоволството на трудещите се в реалния сектор и служителите в държавната администрация от ниските доходи, увеличаващата се пенсионна възраст и масовите съкращения. 

   Тези съвременни колоборационисти са вечно привързани със съглашателството си към колесницата на всички управляващи и извличат полза от привилигированото си положение. Те не се тревожат от безчинствата на управниците и им съдействат с пасивноста си. Днес сайта „Бивол” публикува данни за швейцарските сметки на лидера на „Подкрепа” Константин Тренчев и главния секретар на синдиката Андрей Върбанов. Естествено авоарите им се пълнят не от бедстващите работници, а от благодарните спонсори. Дори такива, чак от САЩ? А какво ли ще е, ако проговори Цветан Василев? Печатните издания и светските хроники на телевизиите безброй пъти са отразявали присъствието на карнавалния синдикалист Тренчев на тежки партита на мастити бизнесмени с неизменната чаша отлежало уиски и скъпа пура в ръка. Оперетно революционен на приказки и пасивен в бездействията си. А нима предишните председатели на КНСБ проф Кръстю Петков и д-р Желязко Христов бяха по различни? За новите ръководители на двата синдиката, като за малки прасенца е още рано да се говори... Трябва ли тогава да си задаваме, макар и риторично въпроса, защо за целия ни преход не е организирана и проведена дори една общонационална стачка? 

       Но къде е будната журналистическата съвест? Съвсем естествено тя отсъства. Медиите отдавна са тотално зависими от собствениците си, спонсорите и работодателите. Че защо ще е необходимо налагане на официална цензура, след като автоцензурата им е далеч по-сурова? Но, засега „елита” е просто без конкуренция.  Нямат проблеми с подкупването, или омърсяването на  набелязани личности, за да разединят и обезглавят всяко опозиционно движение. И на първа линия са т.н. журналя и официалните социолози (анусолози) на властта! Погледнете до болка познатите, едни и същи, активизирали се мутри на прехода, които безсрамно, с пяна на уста, от екрана, или по микрофона предлагат услугите си за „оправяне на нещата”, след като с общите им усилия ги оплетоха в „гордиев възел”.   

           Но под повърхността на това политическо мъртвило се надигат сили, които под напора на вътрешна ферментация, или външно влияние могат да се разразят като бесен ураган и да пометат статуквото. С притаен дъх обществото следи появата на новите политически движения в други региони на Европа. Тази потисната и обезправена класа на трудещите се ще се яви на обществената арена и ще заяви правото си на по-добър и справедлив живот. Всяко народно движение рано, или късно намира своя месия. И той неизбежно ще се появи!

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ 

Djani.blog.bg