АЗИАТЦИ И АФРИКАНЦИ В РОДИНАТА НА Д-Р МЕНГЕЛЕ ?

 

За всеки средно интелигентен индивид, запознат с историята на отречената наука „евгеника” и чудовищната и реализация в нацистка Германия, случващото се днес с бежанската вълна, заляла именно тази страна е странно и повод за сериозен размисъл.

Евгениката е социална философия и приложна наука, която отстоява подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на влияние в човешката популация. Тя се свързва с теории и проучвания относно промяната на наследствени характеристики на човешката раса. Името на сър Франсис Галтън, макар и не дотам известно в наши дни, като това на братовчед му - Чарлз Дарвин е било неразривно свързвано с името на Дарвин по тяхно време. Четейки Дарвиновите теории, като „Оцеляването на най-пригодните”, Галтън е възхитен и се залавя да доразработи концепцията. Воден от идеята за борбата, или „конкуренция на видовете”, той вярва, че цялото познание до негово време сочи към един прост и очевиден отговор, че не става дума само за борба на видовете, но и за „борба на расите”. Да, за пръв път някой всъщност посочва, че не „всички хора са създадени равни”, а че човешката раса в крайна сметка е разделена на повече и по-малко развити под-видове, които или ще допринесат за бъдещето на човечеството, или ще го поставят в опасност чрез безсмислена надпревара за ресурси.

Идеите на сър Галтън завладяват научния и политически елит до такава степен, че той е бил във всяко едно отношение точно толкова значим за революционните идеи на социалното инженерство, колкото и всеки друг по онова време, ако не и повече. Карл Маркс пише в концепцията си за „диалектическия материализъм”, че целият живот е породен вследствие на борба.  Дарвин заявява в своите теории, че целият живот е в резултат на борба между видовете. Галтън, обаче, представя теория, с която отива още по-далеч от тях и за пръв път въвежда термина „евгеника”. Взета от гръцкия език, “евгеника” произлиза от думата eu (добър) и наставката – gen (роден). След като още преди началото на 20-ти век евгениката намира подкрепа сред английските учени, идеите за възпроизвеждане на „най-добрите представители на човечеството” и за предотвратяване на размножаване при „най-лошите елементи сред човечеството” заливат цяла Европа като се  разпространяват в Германия, Франция, Италия, Дания, Швеция и др. В Белгия и Австрия и до сега съществуват центрове, в които евгениката се практикува и се защитава от закона. Освен в Европа евгениката нахлува с бързи темпове в Южна Америка и САЩ. Евгениката не е откритие на Адолф Хитлер, който в книгата си „Mein kampf” пише за нея:

„Неотменимите права на личността са заменени от принципите на евгениката, основани върху дарвинизма и по-късно приложени на практика. Основата на християнския брак беше чудовищно извратена. Не, човек има само едно свещено право и то е негов свещен дълг, а именно – да запази чистотата на кръвта и като съхрани най-доброто, което има в човечеството, да създава възможност за облагородяване на тези същества. Следователно народната държава трябва да започне с извисяването на брака над нивото на постоянното оскверняване на расата и придаването му на статут на свещен институт, призван да възпроизведе Божия образ, а не изроди, оказали се по средата на пътя между човека и маймуната… В служба на това знание трябва да се прилагат най-съвременните средства на медицината. Държавата е длъжна да спре размножаването на всички, които имат явни или наследствени болести и тази забрана трябва да се осъществява на практика”.

Най-известни имена от германските проекти по евгеника, са Otmar Freiherr von Verschuer, както и неговият асистент Josef Mengele. Otmar Freiherr von Verschuer се ползвал с голям авторитет в американските научни среди по евгеника. Йозеф Менгеле е изпращал на проф. Отмар Фершуер резултатите от експериментите, в това число и части от телата и очите на жертвите от Аушвиц. Критиката към евгениката като псевдонаука се заражда след 1933 г. заради нацисткия режим в Германия, който чрез нея прокламира „прочистване” на света от евреи, африканци, цигани, славяни и хомосексуалисти.

Колкото и да се заблуждаваме, че пораженческите  и разкаятелни настроения сред германците, насадени им от победителите през последната война за стореното спрямо човечеството са преобладаващи, истината е друга. В дълбоката си същност те си остават меко казано националисти, а запознатите отблизо с народопсихологията им твърдят, че са шовинисти.  А също така и прагматици. Първия признак за събуждането и отрезвяването им е затвярянето вчера на границите пред бежанската лавина. Ако са им необходими гастарбайтери, те ще селектират необходимите им от масата, пристигнала до момента. По - нататък следва капсулирането и ограждането на континента, което вече е в ход.

Но проблема с бежанците не е само военен, хуманитарен, религиозен, или расов, а и класов. Породен от вопиющото социално неравенство, дори и в рамките на ЕС. На 1 май 1974 г. Генералната Асамблея на ООН прие “Декларация за установяването на нов международен икономически ред” и съответстваща й “Програма за действие”. Както пише А. Печеи: “Това е социалнополитическа революция на бедните. Тя ще набира сили, движена не толкова от едни или други само идеологически положения, колкото от гнева, възмущението и протеста срещу несправедливостта. Милиарди хора настойчиво искат преразпределение на властта, богатствата, доходите. Невъзможно е да се предскаже какви именно форми ще приеме по-нататък това движение, и каква ще бъде реакцията спрямо него на благополучните страни, смаяни от натиска и непритежаващи единна тактика на действие. Но може с увереност да се твърди, че тези революционни процеси не могат да бъдат спрени и че най-бурните събития ни предстоят”.

За изследване на възможните пътища за решаване на проблемите през 1974 г. беше започнат проектът на ООН “Реорганизация на международния ред”. Този проект беше оглавен от лауреата на Нобеловата награда по икономика Ян Тинберген. В доклада “Реорганизация на международния ред”, публикуван през 1976 г., се предлагаше в продължение на 40 години да се съкрати тогавашното съотношение в доходите между бедните и богатите от 13:1 до 3:1.

Основен източник на страх станаха размножаващото се с невероятна скорост и също толкова бързо обедняващо мнозинство на жителите на страните от “третия свят”. На жителите на Запада изкуствено се насаждаше “синдромът на обсадената крепост”, който нерядко стигаше до състояние на психоза. По думите на президента на Римския клуб, ситуацията е станала по-лоша, отколкото преди 20 години, жителите на Запада “все повече се превръщат в гето, което обкръжават възмутени, готови за бунт орди от гладни, неграмотни и безработни”. И добавя: “В днешната си форма демокрацията едва ли е пригодна за решаването на предстоящите задачи”.

Всички тези твърдения за “пренаселеността” на планетата с излишни бедни (като основна причина за бежанската катастрофа) са абсолютно неверни. Но, тоталитаризмът на неолибералното мислене е такъв, че практически никой в научните кръгове не рискува да го посочи. А истината е, че 1 % свърхбогати, днес вече притежават 99 % от световното богатство. И онеправданите нахлуха, за да си вземат полагаемото. Остава и ние да се присъединим към тях...

 

 

По материали от Интернет

 

 

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 

 

 

 

А истината е, че 1 % свърхбогати, днес вече притежават 99 % от световното богатство... и този факт е в основата на всички брожения по света...
и за жалост, ситуацията става все по-лоша и непредвидима...
поздравления, Джани...

В алчността на този 1 %...

Г-не аз не съм черна, нито бежанец но бях изнасилвана, жертва на два принудителни аборта, бита, тровена, децата ми бяха изтезавани месеци наред в соц дом в Уддевалла, Швеция. Моля заповядайте в блоговете ми
www.semtomovi.blog
www.latestnews.blog
www.theswedishmafia.mozello
www.genocidesweden.ucoz

Швеция е страната с най-извратена форма на социалдемокрация. Жив образец по романа 1984 на Оруел...