Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2017 14:43 - СПОМЕНИ НА МОЙ ПРИЯТЕЛ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 1977 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Кольо, ето го моят разказ за Стефан Богданов.  

Живков детрониран , а съветските войски през 1968 - ма година -  в София . Имало е такъв сценарий. Една още млада, но вече узряла за властови машинации глава , кроила още тогава , как да катурне Живков от върха , като го обяви за скрит привърженик на Дубчек . Според планът на Андрей Луканов , съветските войски е трябвало да не спират до Прага , а да продължат към София.

Това не може да го прочетете в Държавния архив, още по-малко при журналистическо разследване. Това може да научите на точното място, в точното време , от точния човек …на чаша уиски в „Дървеното”. А историята, която искам да разкажа  започва със

 

                                            СТЕФАН

 

        Бяхме в 6-ти клас в прогимназията, когато в класът ни дойде нов ученик. Слабичък, черноок, среден на ръст и малко заекващ, Стефчо Богданов бързо се приобщи към нас, а скоро след това станахме и приятели.

        Живееше в началото на булевард „Толбухин”, сега „Васил Левски”, срещу днешната  Община „Лозенец”,  до градинката, наблизо до площад „Баба Неделя”, където най-напред имаше казарми, а по-късно построиха НДК. Това беше, а и сега е, една мастита сграда от сталински тип, в основата си облицована с едри каменни плочи, където навремето не живееха какви да е хора. Веднаж Стефчо ни покани мен и още един наш съученик, Огата у тях, за да ни покаже едни дългосвирещи грамофонни плочи, които наскоро брат му бе получил някъде от чужбина.

      В просторния хол, в който влязохме имаше тежки тапицирани  столове и една голяма кръгла маса. По стените висяха картини и няколко семейни фотографии, една от които беше рамкирана и заемаше централно място сред останалите. Тя беше портрет на млад мъж, когото тогава сметнах, че е бащата на Стефчо. После разбрахме, че това не е баща му, а неговият по-малък брат – Петър Богданов, разстрелян заедно с Вапцаров и Атанас Романов през юли на 1942 година на гарнизонното стрелбище в Лозенец, недалеч от дома, където сега живееше семейство Богданови.

       Стефчо извади плочите от един огромен музикален шкаф… и онемяхме! Бяха чисто нови „тави”, както ги наричахме тогава ние тинейджърите - на Елвис Пресли и Литъл Ричард. Разкош! После натисна копчето на грамофона и холът се изпълни с вцепеняващия  „Рок на затворниците”!

       Оттук насетне Стефчо вече не беше за нас никакъв Стефчо, а само и единствено Стиф. Така го кръстихме и така си и остана той завинаги с това име.

       Откъде бяха дошли тези плочи в края на 50-те години на миналия век, тук в София? Тази музика, която по онова време рядко би могла да бъде чута в  България. Евентуално от някой стар радиоприемник, където на средни вълни с пращене можехме да хванем Радио Истанбул или пък Белград! Моите връстници сигурно помнят, че по онова време Белград за разлика от София  беше за нас истински Запад! И по Радио Белград пускаха например нещо такова: „Дедото от Скопие поздравува бабата от Ниш со песнята – „Тути фрути”! Много по-късно, с появата на Бийтълс и Ролингстоунс и с напредването на техниката  се научихме да хващаме на къси вълни класациите „Топ Туенти” на Радио Лаксемберг. Но и те идваха с пращене и заглушавания, заради „вредното влияние” от западната музика, според тогавъшните власти…

     Със Стиф изкарахме една-две години заедно в прогимназията, а след това се пръснахме, всеки пое по някакъв път нататък. Аз отидох да уча в техникума „Сталин”, Стефан отиде май в английската гимназия и срещите ни ставаха все по-редки и по-редки. Всеки си имаше нова среда, нови приятели, появиха се и първите гаджета…

    Много по-късно, вече като студент, разбрах, че Стиф е заминал с родителите си за Швейцария и се е записал да учи ветеринарна медицина. Баща му по това време са го изпратили като търговски представител в Берн…

   Защо започнах да разказвам тази история за семейството на Стефчо?

   Това е, защото неотдавна ми попаднаха, явно с голямо закъснение мемоарите на баща му Стефан Богданов. Една покъртителна история на едно болшевишко семейство. Закърмен с идеите на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин от най-ранни години, бащата на Стефчо отива в Москва през 1932-ра година.Там, той завършва специалната  школа към Коминтерна. През 1937-ма е вербуван от съветското военно разузнаване, а през 1942-ра в България е разкрит, арестуван и осъден на доживотен затвор.

     След 9-ти септември 1944 година, Стефан Богданов е назначен за началник на контраразузнаването, след това за шеф на следствието на Държавна сигурност, а после Вълко Червенков го взима в Комитета за наука, изкуство и култура.

     През 1949-та е арестуван и осъден на 15 години затвор с обвинението, че е привърженик на Трайчо Костов. Бил е в Бургаския затвор и лагера „Белене”. През 1956 –та, след Априлския пленум е реабилитиран и тогава отива да живее със семейството си в София, на споменатия адрес. На другата година най-малкият му син Стефчо /Стиф/ е дошъл да учи в нашия клас.

    През 1965-та, семейството заминава за Швейцария, където бащата е изпратен за 4 години като търговско аташе. Моят съученик остава да учи там, а бащата се връща в София. Работи първоначално като съветник на министъра на земеделието, но десетина години по-късно отново е арестуван, разследван и изключен от БКП за несъгласие с режима на Тодор Живков…

       В спомените му, издадени посмъртно и озаглавени „Две смърти няма, а без една не може” всичко това е описано твърде драматично. Неговата съпруга и съратничка от нелегалните години, майка на моя приятел и съученик не издържа психически и се самоубива.

      Бившият разузнавач от КГБ, полковник от Държавна сигурност и брат на убития с Вапцаров функционер е смазан, съкрушен, напълно забравен и отритнат от „своите”!

       И това е една от хилядите драми от онова време, което често пъти днес, притиснати от днешната ни, не по-малко кална действителност сме склонни да забравим. А не бива…

      Тук щях да свърша разказа си, ако не бях срещнал  Павел Писарев, с когото сме съседи и отвреме-навреме сядаме да изпием в „Дървеното” по едно кафе или по едно малко уиски. И ето какво най-неочаквано за мен ми разказа той:

-       Разбира се, че познавам Стефан Богданов. Даже единият му син работи при мен в кинематографията, когато бях директор. През 1968 година, по време на чехските събития бях кореспондент на „Работническо дело” в Париж. Изпратиха ме да отразявам събитията в Прага, но тъй като там дойде и заместник-главният редактор Иван Донев, аз нямаше какво да правя и се върнах в Париж. По това време Богданов беше търговски в Берн и при него работеше Андрей Луканов. Те също бяха в Прага и бяха написали писмо чрез съветския посланик до Брежнев, в което настояваха съветските войски да не спират в Прага, а да продължат към София, тъй като Живков бил прикрит привърженик на Дупчек по онова време. Предложиха ми да подпиша това писмо, аз отказах, тъй-като не смятах, че е редно Съветският съюз за пореден път да окупира страната ни. Писмото явно е било изпратено, само, че КГБ-то са скрили подписа на Луканов и „на топа” е останал само Богданов…

   И какво излезе от цялата тази драматична история? Кои са „добрите” и кои са „лошите”? Лично аз, не мога да преценя.

 А вие?

      




Гласувай:
5



1. leonleonovpom2 - Здравей, Николай!
09.12.2017 13:54
А каква е съдбата на сина Стефан?
Бащата е заплатил за познанството си с Луканов, който го е изиграл-вероятно, за да заеме мястото му! Просто е оправдал фамилията си! зо годишен, а толкова обигран в мръсните игри!

Хубав ден!
цитирай
2. vladtepes - За Живков и Дубчек
12.12.2017 11:31
Живков никога не е бил привърженик на Дубчек - не направи практически никакви реформи, ако не броим половинчатия Указ 56 в последните години на управлението му. Дори напротив - уставът на ТКЗС от 1967г. отнема всякаква възможност на и без това ограничените като права кооперации да се разпореждат с продукцията си и така на практика напълно ги одържавява аналогично на Хрушчов в СССР. Никой друг в соц лагера не прави подобно безумие, дори Сталин е разрешавал на колхозите след като изпълнят държавните доставки да продават сами останалата продукция в собствени магазини или на специализирани пазари на по-високи цени.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11737098
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031