Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2015 16:58 - ТО МАМЕ В ПРАЦЕ – ІІІ част
Автор: djani Категория: Регионални   
Прочетен: 1522 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 11.11.2015 09:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

ТО МАМЕ В ПРАЦЕІІІ част

(пътепис)

  image  image

              Под знака на "Бехеровка                  Балнеолечебен център

          В третия ден на чехското ни приключение се юрнахме с автобуса по отличните пътища и магистрали към прословутия курорт Карлови Вари. И по двете ленти на магистралата непрекъснато изпреварвахме  стотици тирове. През няколко километра, встрани от пътя се виждаха огромни паркинги, заети от стотици такива шосейни кръстосвачи, които след нощувката излизаха през отбивките на пътя, един след друг в сутрешния час. Това красноречиво сочеше за една успешна икономика, захранвана със суровини и бълваща продукция, разнасяна навред по Европа и света. Около 11 ч. влязохме в Карлсбад, както е известен в немскоговорящия свят, част от който е и Чехската република, защото там почти всеки втори говори немски. С нас в автобуса бе екскурзоводката Златина, рожба на смесен брак, с баща чех и майка българка. Оказа се, че корена и е от Стара Загора. Както и Таня, тя на високо професионално ниво ни засипваше с информация за всичко, преминаващо  пред същисания ни поглед. Защото това курортно градче с дълга история имаше прагматични граждани, които го бяха превърнали в истински туристически брилянт. Тук се е лекувала и забавлявала повече от две столетия цялата европейска аристокрация, светски и управляващ елит, включително и до днес. Природната даденост на горещите минералните води с високо минерално съдържание, според туристическите каталози е панация за всякакви заболявания. Приемани вътрешно, или потопили телеса във вани и басейни. Естествено с допълнителна консумация на местния билков ликьор „Бехеровка”, Пилзенско пиво и националните им ястия. Всеки втори, дефилиращ по главната улица, отпиваше от човката на малки бардучета вълшебната течност. В нашенската керамика има подобни миниатюрни стомнички, които, когато духнеш в тях свирят като бюлбюлчета. Какво ли ще е, ако всички едновремено нададат бълбукащи трели?

image  image
           
                     Кино и балнеоцентър                                    Павилион

Наоколо се носеше всякаква реч, но като че ли преобладаваше руската. Въпреки санкциите на ЕС срещу Русия, все още голяма част от собствеността на казина, хотели, ресторанти, магазини, апартаменти и офиси от времето на туристическия бум е тяхна. А руския турист е предпочитан пред останалите, защото не жали парите си и пазарува, яде, пие и празнува яко, както си знае, без да се стиска. В момента местните леят кървави сълзи за намаляващия им приток и туристическите фирми поемат напълно разходите за визи. Чували се дори призиви за поемане и на пътните им с нискотарифни полети до Москва и Петербург. Като се знае, че чехите са „евреите” на Европа, по отношение на сметки и интерес, явно далаверата си струва.  

image  image
            
                      Х-л Петър І                                Култовия х-л "PUB"

        В Прага, наред със средновековните архитектурни паметници, съжителстваше и типичната австроунгарска, с тежките, масивни и с разнообразни кулички, кубенца, скулпторни кариатиди, барелефи и всякакви украшателски елементи сгради. Приличащи се с тези във Виена, Будапеща, Загреб и Любляна. Тук също тържествуваше неоренесанса от края на 19 и началото на 20 век. Накъдето и да се обърнеш - красота. Отлично подържани сгради, редящи се като прекрасна броеница, санаториуми и бани, превърнати в частни СПА хотели и комплекси. Влязохме и в Балнеоцентъра, в центъра на който периодично се издига горещ гейзер. Той се превръща в кино център за провеждания ежегодно международен филмов фестивал, по съветско време конкуриращ Московския. Но и чехската киностудия „Барандов”, като нашата Бояна, след 1990 г. става филиал на Холивуд. След беседата на Златина ни бе даден „отбой” за двучасова разходка из градчето, където снимахме на воля всичко красиво, на което се спираше окото. Разгледахме отвън и хотел „
PUB”, в който е заснет поредния епизод на „Джеймс Бонд” с Даниел Крейг в култовата роля. От базарчето в центъра си накупихме дребни сувенири и традиционното бардуче с щампиран изглед от курорта. От сборния пункт под рекламната, огромна бутилка на „Бехеровка” се насочихме към чакащия ни автобус и потеглихме за Пилзен.

image  image

   Театъра в Карлови Вари                                      Извора на Карл ІV

       По пътя  Златина ни разказа почти криминална история за скъпоценната мощехранителница, иззета от замък, собственост на белгийски благородник, покрай който минахме. Последва и бирената лекция. За това, че в Пилзен е имало 300 пивоварни и ако някой от пивоварите се изложи с качестото, бирата му се изливала публично на площада. Което автоматично означавало, че е изхвърлен от бизнеса. След около час навлязохме в града. Промишлен и работнически център, като 200 000 негови жители живеят в панелни комплекси, които усилено се реновираха изцяло на държавни разноски. Минавахме покрай десетки блокове, оцветени в различни топли цветове, но с напълно еднакъв дизайн на ПВЦ дограма, балкони  и входове. Огромни скелета се издигаха около все още незавършените, защото всичко се правеше не по „алпийски способ”, а като ново строителство. Което поражда скепсис за предстоящото нашенско „реновиране”. През цялото време през стъклата на автобуса се виждаше стърчащия в небето шпил на катедралата, най-висока в страната. През триумфална арка изградена през 1892 г. за 50 годишнината му, влязохме на територията на пивоварния завод. Бяхме предупредени за температурните разлики между цеховете и ледените изби, където отлежава готовото пиво – само 6 градуса. Тъй като първото ми висше образование е „Икономика на хранително-вкусова промишленост”, по време на практиките съм обикалял месокомбинати, консервни предприятия, за безалкохолни напитки, винпроми и естествено пивоварни заводи. Технологичния процес ми бе добре познат и не смятах да губя ценно време. Затова със съпругата и Митко от групата ни решихме да разгледаме центъра на града, отстоящ на 15 минути пеши ход.

image  image

      Катедралата в Пилзен                       Пивоварната в Пилзен

         Много бързо навлязохме в старинния му център, където  на площада имаше някакъв фест, изпълнен с множество, заобиколило сцена с рок състав до стените на катедралата и редици павилиони, в които се продаваха местни деликатеси, наденички, бутове на  грил, изпичани върху горящи дърва и се лееше река от твърд алкохол, вино и бира. Естествено Пилзенска, непастьоризирана и с напълно естествен и автентичен вкус. Точно такава, с каквато щяха да почерпят групата ни в завода. Макар и ледено студена в хладното време, на малки глътки изпихме   половин литровото съдържание на пластмасовата чаша. Пообиколихме центъра и околните улички, заснехме всичко хванало окото ни и тръгнахме обратно. В двора на завода се наложи да изчакаме излизането на групата от цеховете. От фирмения магазин си взехме само стек бира. Мнозина си купиха и сувенирни порцеланови чаши с метални калпачета, но аз си имам две германски такива, едната подарък специално за мен с надпис „
POLICE”. В настъпилия здрач потеглихме за столицата и след два часа се прибрахме в хотела.

image  image

           Пилзен. Почти Старо место                     Биренфест в Пилзен

          Настъпи и последния ни ден в Златна Прага. След закуската напуснахме с багажа си хотела и се отправихме с автобуса към центъра. Там слязохме, с уговорката да ни вземе надвечер на паркинга под един от мостовете на Вълтава. До 18.00  часа бяхме свободни за посещение на обекти по собствено желание. Отново с Митко се отправихме към музея на художника Алфонс Муха, създател на стила „сецесион” в началото на миналия век. Разгледахме експозицията с негови картини, плакати, снимки на негови модели и фотографии от епохата. Изгледахме и биографичния филм за живота и творчеството му. За съжаление неговите монументални платна от поредицата „Славянството” се намират, половината в замък извън столицата, а останалите в Музея на съвременното изкуство, доста далеч от центъра. Но в града имаше още толкова много интересни места. Впуснахме се по старинните улици, площади и паркове, обикаляйки до пълна изнемога. Поизморени, присядахме за минути на някоя пейка и пак продължавахме. Така направихме малките си „географски открития” на нови интересни обекти, които разглеждахме с интерес. Когато се налагаше, отправях въпроси на немски към минувачи, изглеждащи местни и те любезно ни упътваха. Мили, спокойни и с достойнство хора. Застанали като един зад президента си, в позицията му за неприемане на мигранти на чехска територия. За да бъде запазено историческото наследство и националната им идентичност. Там също видяхме сцени на социална несправедливост с неизменните клошари и просеци, но не като да речем в Париж. Полицейското присъствие бе почти невидимо, за разлика от това в другите европейски столици, което говори за постигнат социален мир. Това прави страната притегателна като магнит за туристи от Европа и все повече от Азия, тълпящи се по туристическите забележителности, или просто наслаждаващи се на по-дълъг престой из хилядите хотели, хостели и частни квартири..


image  image

                 Паметник на чехските летци                               Прашна кула

Около 17 ч. бяхме на мястото под моста, откъдето потеглихме обратно за родината. Небето се бе намръщило и заваля ситен дъждец. Може би Златна Прага се бе натъжила, че вече си заминаваме и пророни небесни сълзи на прощаване. Макар и със съпругата редом до мен, през съзнанието ми минаха прекрасните мигове със сладката Зузанка. Дори и да съм е срещнал случайно по пражките улици, не бихме се познали под макиажа  по лицата ни за изминалите пет десетилетия. И си прошепнах:

image  image
image

           Пражкия Птипале                                    Красива сграда в Прага


- Довиждане Прага, Благодаря ти Сузана, че макар и късно ме провокира да посетя прекрасния ти град. При случай, пак бих се върнал да ви видя...     

image image

                                Из улиците на Прага

PS. Благодарност и на РУАЛ ТРЕВЕЛ за отлично организираната екскурзия!

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

 

 

 




Гласувай:
9
0



1. cecobob - То ни
10.11.2015 08:01
в Праце имамо.
цитирай
2. djani - Възможно е литературния превод,
10.11.2015 15:33
cecobob написа:
в Праце имамо.

Или по скоро дървения такъв на Гугъл на чехски да е такъв. Но отлично помня, че Зузанка се изразяваше точно така - "То ма-а-аме в Праце". Дали е диалект, или точния израз не мога да знам.
цитирай
3. cecobob - Това е лявото мъдо на Крали Марко, казал екскурзоводът
25.11.2015 23:53
а Зузанка отвърнала: - Ни то в Праце имамо. _ Не може да го имате! Може да имате дясното, но не и лявото.
цитирай
4. djani - О, сол ташака е ориенталски патент...
26.11.2015 10:02
cecobob написа:
а Зузанка отвърнала: - Ни то в Праце имамо. _ Не може да го имате! Може да имате дясното, но не и лявото.

А ние претендираме за авторството. Но, Зузанка се радваше тогава не на това, което я пляскаше по дупето!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1260888
Постинги: 354
Коментари: 2460
Гласове: 3866
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930