Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2014 09:29 - ЗА ПАРИЖ, КАТО ЗА ПАРИЖ...
Автор: djani Категория: Туризъм   
Прочетен: 2064 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 11.11.2014 09:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

 

ЗА ПАРИЖ, КАТО ЗА ПАРИЖ...

Част І


Туристите виждат света през обектива на фотоапарата, а пътешествениците го изследват.

  

 

След прехода от Русе до летище Отопени - Букурещ, полета от там до летище Буве и трансвера с автобус и метро се паркирахме  в хостела „Friends” на бул. De la Chapelle 122, намиращ се срещу спирката Barbes Rochechouart на метрото /мале, до като го произнесем и запомним/, в сърцето на кв. Монмартър. Веднага се впуснахме в туристическото си изследване. Естествено пеша. Един колега от групата изчисли, че сме извървели почти 120 км. за тези 6 дни на екскурзията. Още след стотина метра по булулеварда започна парада на секс шоповете. Десетки магазини, със свободно изложени по витрините вибратори, надуваеми секскукли, оскъдно бельо и аксесори, някои с неизвестно предназнечение за лаици като нас, макар и пенсионери. Закономерно, скоро се озовахме пред музея на еротиката. На витрината бяха изложени мини копия на барелефи и статуи от храма Каджурахо в Индия, илюстриращи класическите 32 секспози, както и един идол, обрасъл с еректирали пениси. Задоволихме се само с надничане във входа. Според пътеводителя,  Musee de lerotisme е открит през 1997 г. и представя многовековната история на плътските удоволствия. Намира се в района на площад „Пигал“ в Париж, а всеки от петте му етажа е на различна еротична тематика. Артколекциите са от различни части на света като Индия, Африка, Япония и други. След още десетина минути вървене бяхме вече пред култовото кабаре  „Мулен Руж”, с емблематичните крила на вятърната си мелница, където всяка вечер размятват бедра в класическия „Кан-кан” знойните красавици от балета. В него са пели и танцували Морис Шевалие, съперницата на Едит Пиаф – Мистингет и разбира се черната перла Жозефин Бекер. Разгледахме афишите, но цената на куверта от 160 euro на калпак попари любопитството ни. Достъпна е за богати туристи и парижани, не и за редови български пенсионери като нас.
          На следващата пресечка пред погледа ни, на  върха на хълма „Ла Бгот” се разкри едно от архитектурните чудеса на Париж – базиликата „Сакре Кьор” – на свещенното Христово сърце. Строежът и започва през 1875 г. и продължава 39 г. Изкачихме устремно 300 - те стъпала, като за превземането на връх Шипка.  Но усилието си заслужаваше. Гледката от висотата на горната площадка към мегаполиса може да се сравни само с тази от Айфеловата кула. Открояваха се двете камбанарии на Нотрдам, центъра Помпиду и много други известни сгради. Църквата е изградена от особен бял варовик, който с годините не потъмнява, а избледнява. Истински въздушен мираж, сравним с Тадж Махал в Индия. Над портика с трите арки се издига бронзова статуя на Жана д,Арк. По бронзовите врати са гравирани сцени от живота на Исус. Влязохме в църквата и приседнахме на една от редиците пейки. В момента течеше служба и се изпълняваше меса от хора. Порази ме гласът на солистката. Толкова нежен, страстен и странно примирен. Досущ като този на изпълнителката в хита „12 – я час” на Вангелис. Глас, който приобщава към Бога. Благовейно разгледахме изумителната мозайка „Христос и неговата слава”, сребърната статуя на Богородица с младенеца и огромните витражи със стъклописи на прозорците. Излязохме отвън и обиколихме църквата. Средното и кубе е второ по височина, след Айфеловата кула. Макар и огромна, сградата изглежда въздушно лека, особено от разстояние. Непосредствено до нея огледахме отвън малката църква, древна нейна посестрима от 1133 г. - „Св. Петър от Монмартър” на абатството на бенедектинците. По време на френската революция последната му игуменка е била гилотинирана. В малкия и двор са погребани архитекта Жан-Батист Пигал и пътешественика Луи дьо Бугенвил.                    
       Продължихме към площада Тертр – сърцето на бохемския Париж. Тук са рисували Моне, Реноар, Пикасо и много други. И сега е пълно с улични художници, които рисуват портрети, или изрязват профили на туристи и излагат по сергиите своите картини със сюжети, предимно от изгледи  на парижки забележителности. Тук се намира и най – старото парижко бистро. През 1814 руските казаци, окупирали Париж след разгрома на Наполеон са буйствали из кръчмите и са подвиквали на келнерите – „Гарсон, быстро,быстро /бързо/”. Така се ражда наименованието на прочутите парижки кръчмета с по няколко масички на тротоара.

       Качихме се отново на метрото и слязохме на спирка в близост до площад Конкорд. Минахме покрай прочутия ресторант Maxim.s, така любим на тежката буржоазия от началото на 20 в. Излязохме на площад Конкорд със стърчащия в средата му египетски обелиск с позлатен връх и едро изписани позлатени йероглифи. Довлечен тук, след похода на Наполеон в Египет и победата му над мамелюците. Ех, влачили са световните империи от горкия Египет. Обелиски има до Синята джамия в Истамбул, във Ватикана, Лондон. Сега и тук. Неусетно се приближихме да позлатените входни порти и влязохме в парка Тюйлери, в дъното на който е двореца Лувър, приютил прочутия музей. 
       Но, какви са тия загубеняци – англичани, италианци, австро-унгарци, че и французите? Да не павират, или асфалтират почти наполовина площите на парковете си, както е у нас. Посипали пътеките с пясък и дребен чакъл? Че там няма ли община, която през година – две да обявява обществени поръчки и да подменя настилките срещу тлъсти комисионни от фирмите изпълнителки? Загубени капиталисти! А така бе и в Люксембургската градина, в Булонския лес, градините на Версай и въобще във всички паркове. Пълна хармония с природата!
 
      Разходихме се из парка, поседнахме и на пейките до обширния кръгъл басейн с фонтани, в който се чепуркаха различни водоплаващи птици, хранени от деца и туристи. Минахме и през триумфалната арка с три портала, която е била издигната в чест на победите на Наполеон Бонапарт, преди изгарянето на двореца Тюйлери от комунарите през 1871 г. Разгледахме и притурените, според мен не на място пред двореца една голяма и три малки стъклени пирамиди. Грозна еклектика! Вече мръкваше, но тази разходка из парка бе всъщност аперитива към основното блюдо – Лувъра, който оставихме за по-късна консумация през следващите дни.
 
      Капнали от умора се прибрахме в хостела, където бяхме безразборно разквартирувани в малките като монашески килии стаи с по 4-5 легла на 2 и 3 ката, досущ като в родната казарма. С чуждоезични, мултирасови съквартиранти. Една от женичките бе „ощастливена”, над нея да спи млад негър. Впоследствие се шегувахме, защо не и трима, за осъществаване на мокрия женски сън „Гонят ме мамо...” На сутринта водача на групата бе подложен на колективните ни  обструкции, но пред свършения факт се примирихме. За 20 евро нощувка – толкова! Парадокса беше в това, че за всяка стаичка – килийка, собствениците – араби съдираха по 80 – 100 евро. Толкова, колкото за прилична стая за двама в евтин хотел 2 - 3 *. А хостела разполагаше с над 30 такива. Не се отзоваха и на молбата, да ни разместят и съберат заедно – българи с българи.

      За това викваме в един глас, като нашия бивш премиер – съдия - „За бога братя и сестри, не посещавайте този хостел”!!! Макар и в пъпа на Париж, около него гъмжеше от съмнителни и криминални субекти, с които денонощно се разправяха тежко въоръжени с автомати полицаи и жандармеристи. Преследваха минувачи и туристи с настоятелното – Мульборо, Мульборо... Всъщност предлагаха менте цигари „Малборо”, а на проверени клиенти и дрога.  Почти във всички музеи и туристически забележителности имаше табели на по няколко езика с предупреждение за джебчии и продавачи на фалшиви стоки. Така, че още от първия ден се озовахме и срещу тъмното лице на града.
         За разтуха на опънатите ни нерви яхнахме призори метрото и се озовахме по протежението на култовия бул. Осман. От двете му страни блестяха витрините на суперлуксозните магазини на столицата на модата и разкоша. Влязохме в един от най-бляскавите, от веригата Primtes, колкото да се отъркаме в този лукс. Ах, каква апетитна примамка за любителките на шопинга. В суперлуксозните сепарета и щандове на всички световноизвестни модни и парфюмерийни фирми бяха изложени козметика, обувки, дрехи, чанти и аксесоари, повечето за над 1000 euro парчето. Какъв разгул на богатство и прахосничество. Но не липсваха клиенти, пазаруващи със „златни” кредитни карти, плуващи сред тълпата зяпачи, яхнали ладиите на надменното си его.
            Затегнахме редиците и се насочихме към старата част на града, основан върху двата острова в р. Сена – Сите и Сен Луи. Озоваваме се почти до катедралата Нотр Дам. Около 9.30 ч. сутринта не бе още многолюдно, но започваха да прииждат туристическите тълпи. Вида на катедралата е величествен. Двете кули с камбанариите на Квазимодо се извисяват на 69 м. височина. Огромните остъклени розети са с размери на 6 етажна сграда. Многобройните водоливниците на покрива са надвиснали скулптури на митични чудовища – гогули и химери. След проверка на раниците ни и преминаване през металния детектор сме вътре в храма.  Строен е почти 2 века – от 1163 до 1345 г. Размерите му поразяват и сега. Дълъг 130 м. с високи 35 м. сводове побира над 9 000 богомолци. Тук се съхраняват църковни реликви от кръстоносните походи на Луи ІХ – трънения венец, парче от кръста и гвоздей от приковаването на Христос. Църквата е образец на готическата архикектура и изглежда още по-величествено и внушително, обикаляйки я от всички страни. Част от групата се нареди на опашка за изкачване пеш, срещу входна такса до камбанариите и разглеждане на града от високо. Останалите самостоятелно с карти в ръце тръгнахме да разглеждаме двата острова, свързани чрез мостове с останалата част на града. Преминахме през един от мостовете над Сена на съседния остров Сен Луи. Насреща ни с тропот на копитата се зададе подразделение на конната полиция. Освен облечените с маскировъчни дрехи и въоръжени до зъби жандармеристи, сред които и жени, за спокойствието и безопасността на гражданите и туристите бдяха и те. Озовахме се до внушителната сграда на префектурата, образуваща затворено каре със зорко охранявани от автоматчици входове. В нея се намира и музея на полицията. Малко по-нататък излязохме на площада пред импозантната сграда на парижкото кметство. Богато натруфена с кулички и статуи сграда, построена през периода 1874-1882 г. На площада пред него са екзекутирвали престъпници и са се провеждани многобройни митинги и демонстрации. И в момента се товареха на камиони металните парапети на загражденията от отминало наскоро мероприятие. Завърнахме се пред Нотр дам. В момента японска булка с избраника си се снимаше на фона и. Зададе се и втора двойка. Опашката бе станала огромна и се гърчеше бавно като змия, докато се вмъкне в храма.
       В уреченото време групата ни се събра отново и се насочхме край брега на Сена, покрай многобройните щандове на прочутите парижки букинисти. Продаваха се книги, фотоси, картини, антикварни джунджурии и всякакви предмети, имащи връзка с именити творци. А по реката щъкаха в двете посоки, претоварени с туристи хидробуси, които махаха с ръце на разхождащите си по мостовете и кейовете хора. От там завихме към моста, подарен от руския император Александър ІІІ на Париж. Той често е определян като най-модерния и богато декориран мост за началото на ХХ в. от стоманени конструкции в трисъставна дъга. Дълъг е 160 м. и широк 40 м. Архитектурата му е сходна с тази на строящия се по същото време Гран пале в стил „ар нуво”. Съвсем наблизо бе и Музея на средновековието, или просто - музей „Клюни”. Почти средновековната сграда, оградена с подобие на крепостна стена е бивш дом на богатия колекционер и археолог Александър дю Сомрар, чиято къща и сбирка държавата изкупува след смъртта му. Тук са изложени средновековни гоблени, скулптури, стенописи, мебели и предмети от злато и слонова кост. Следващия обект от обиколката ни бе сградата на Сорбоната в Латинския квартал. Университета е основан през ХІІІ век от Робер дьо Сорбон, подобно на Кеймбридж и Оксфорд само за бедни младежи. Тук е бил ректор и кардинал Ришельо. Сега в него се обучават 23 000 студенти в  17 факултета. Сградите са импозантни и заемат почти половиния квартал. Непосредствено срещу университета е Пантеона, извисил се с грандиозния си купол /в момента в реставрация/ над останалите сгради. Тук са намерили вечен покой някои от най-видните личности на Франция, като Волтер, Декарт, Русо, Виктор Юго, Зола, Ал. Дюма, Брайл и др. Само мъже, с изключение на Мария Кюри и още една заслужила дама.  Всички те погребани в криптата под сградата.Закупихме билети и влязохме да разгледаме вътрешността на внушителната сграда с множество стенописи, скулпторни групи и картини, изобразяващи основни моменти от средновековната история, Великата френска революция и други събития с национално значение. Отпред сградата с колонадите е почти пълно  подобие на римския Пантеон. А елипсовидния и купол е оказал влияние върху проекта на сградата на американския Капитолий във Вашингтон.
      След разглеждането му се насочихме към Люксембургската градина. Отпочинахме по пейките и се подкрепихме със сандвичи около кръглия басейн с водоплаващи птици. После минахме покрай богатата оранжерия и под одобрителния поглед на един от служителите, жените от групата коментираха изобилието от цветя и екзотични храсти и палми. Естествено пътеките в парка бяха застлани с пясък и ситен чакъл. Излязохме от парка и се озовахме пред фонтана Сан Мишел, подобен на прословутия римски „Треви”. Също като него със скулптурни групи на калкана на внушителна с архитектурата и скулптурната си украса сграда. След минути на малък площад ни се разкри и църквата на Светите ангели - Chapelle des saints Anges. Влязохме, за да си поотдъхнем и да разгледаме чудесните стенописи, статуи, олтар, амвон и вътрешно оформление. Малко по късно бяхме и пред следващата църква „Сен Жермен” на едноименна площад. Значително по-богато украсена от предишната. От монетен автомат срещу 2 евро, някои си взехме възпоменателна монета с отгравиран на нея силует на храма и възпоменателен надпис на обратната страна. Всъщност афинитета ни към църквите се основаваше на това, че са съкровищници на архитектурата, с множество произведения на изкуството и безплатна спирка, в която да си поемем дъх от безпирното галопиране из града.
        На излизане покрай р. Сена се насочихме към парламента – класическа сграда с множество колони от старогръцки тип. Минавахме покрай клошари, курдисали се на стратегически места, където е трудно да ги отминеш. Навремени, някои минувачи хвърляха евроцентове за хатъра на дремещите в скута, или в краката им животинки. Както мъдро отбелязва спеца ни по европейските въпроси хубавото Наде Неински – „Да си клошар е цивилизационен избор”. Защо ли не го е направила?
      Вече на границата на силите си стигнахме до Дома на инвалидите. Основан през 1670 г. от Луи ХІV за инвалидите от войните с огромен позлатен купол. Шедьовър на класическата френска архитектура. Тук е погребан Наполеон в саркофаг от червен кварцит, заобиколен е от 12 огромни фигури, символизиращи военните му победи. Входа за гробницата му е 6 евро, отделно от таксата за разглеждане на военния музей в сградата. Навремето тук са живеели 7 000 ветерани. Сега в двора на музея се нагледахме на образци на топове и мортири от това време. С предвкусване на удоволствието да разгледаме на следващия ден Музея на изящното изкуство, минахме покрай двореца Пти пале, където се помещава. На площад Дьо Гол, почти под паметника му се шмугнахме във входа на метрото.
      След около час, смъртно уморени се прибрахме в килийките на временния си затвор. С пълно безразличие приехме неудобствата му и след скромната вечеря заспахме като пребити.

 

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 
PS Снимките са във фотоалбума "За Париж", в страницата ми във Фейсбук. В блога не се получава...
 

Следва...

 

 

 

 

 

 

 

 





Гласувай:
10


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3247171
Постинги: 927
Коментари: 3371
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031