Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2014 15:22 - ЗА ПАРИЖ, КАТО ЗА ПАРИЖ... Част ІІІ
Автор: djani Категория: Туризъм   
Прочетен: 2805 Коментари: 4 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

ЗА ПАРИЖ, КАТО ЗА ПАРИЖ... Част ІІІ

 

       Вече сме в предпоследния ден на парижкото ни приключение. За програмата в предпоследния ден на парижката ни авантюра нямаше никакви спорове. Предстоеше още рано сутринта да посетим Парижката опера и впоследствие с влак да се придвижим до Версай за разглеждане на последната резиденция на френските крале. Още в 9.30 ч. бяхме пред крилото на сградата с касите. Започнаха да прииждат на тълпи групи, основно от японци, китайци и корейци. Интересно, въпреки външната си прилика не се смесваха никога. Може би националната им гордост не го разрешаваше. Докато ние българите често се смесваме в чужбина с някоя руска група, за да изслушаме разбираемата реч на техните екскурзоводи. Бяхме първи за билетите и тържествуващо хукнахме из парадното стълбище и коридори на Двореца на Евтерпа – музата на музиката и веселието. Категорично мога да заявя, че това е дворец, който си съперничи по архитектура, интериор, лукс, и истинско великолепие с най-престижните дворци на Европа. Представях си как в продължение на повече от столетие суетния и богат „бомонд” на столицата се е оглеждал преценяващо в огромните огледала в ротондата на „Огледалната зала”. Мъжете в строги черни фракове и черни пелерини с бял копринен хастар, оставяни в гардероба, а жените с бляскави тоалети и бижута, струващи цели състояния. Интериора е зашематяващ и поразяващ въображението с грандиозност, великолепие и изискан лукс. Така малки и неуместни се почувствахме с нашите якенца, дънки и маратонки, с раничките на гърба. За да се отъркаме поне малко до това веколепие и срещу десетина евро да напълним очите и душата си. Самата театрална зала е в типичния италиански стил „подкова”, с отлична видимост и чуваемост от всяко кътче. Тавана, с огромния, тежащ над тон полюлей е изографиан от Марк Шагал в неговия наивистичен, но свеж и завладяващ  стил. Завесата с великолепни орнаменти  е трикратно подменяна, но като точно копие на първата от 1875 г. И най-важното. Тук са пеeли всички звезди на световната оперна сцена. Въпрос на огромен престиж е изявата на подобна сцена, независимо дали е оркестър, трупа, или солист.
            Излязохме леко замаяни, но се взехме в ръце, защото ни предстоеше съзерцаването на не по-малък лукс и разкошности. На една от крайните спирки на метрото излязохме на гарата, от където само за 3.50 евро в едната посока закупихме билети за влака до Версай.  След по-малко от час пристигнахме. И там вече се виеше огромна опашка. Защото бе неделя и освен дежурните чужди туристи и множество французи и парижани идваха да се насладят на историческото си наследство. След близо час чакане със заветните билети в ръце се насочихме към огромния външен двор на двореца. Посрещна ни Луи ХІV, възседнал бронзовия си кон, на статуята пред грандиозната си собственост. И там ни чакаше тълпа, напираща да влезе в двореца. Опашката се виеше, като многократно навита змия. Но времето бе слънчево и топло и по обяд напичаше приятно. Достигайки пак след около час до заветния вход на огромното антре, снабдихме се с карта на комплекса и тълпата ни повлече по набелязания от админите маршрут. С ахкане, охкане, вездесъщото „W-a-a-w” и цъкане на фотоапарати, камери и телефони се придвижвахме от зала в зала.  Сред осепителен лукс и интериор, от който са заимствали и направо копирали всички европейски владетели. Защото същото е и видяното в Бъкингам, Хофбург, Шьонбрун, Белведере, Папския дворец, Долмабахче, Кралския дворец в Неапол, че дори и в малкото румънско „дворче” Пелеш и нашенските на Кобурга, несравнимо по-бедни от тях, но имитиращи с бронзова боя истинската им позлата.
            Особено ме впечатли Залата на славата на Франция с галерията от баталните еднакво големи картини  от Наполеоновите битки на едната страна, а от другата на сражения от средновековието, които са определящи за съдбата и мощта на тази действително велика нация. Близо час ги разглеждах една по една и се мъчех да ги синхронизирам с остатъците от наученото в школото и от книгите. Д-а-а... Друго казва непосредственото впечатление.
        Най-накрая се озовахме на изхода и от там се отправихме към обширния парк, истински образец на паркостроителното изкуство за можещите да си го позволят. Перфектно подържаните алеи с множество скулптори, подрязаните храсти и дървета и все още свежи алеи с цветя. Разсадите за всичко това се произвеждат в оранжериите на двореца, в които се съхраняват през зимата топлолюбивите палми и екзотични растения. Имаше и лабиринти с високи стени от храсти, но не рискувахме да влезем в тях, без нишката на Ариадна. Почти на мръкване се събрахме на перона на гарата, не далеч от двореца и се качихме на влака. По обратния път почти всички мълчахме, преживяйки в съзнанието си видяното.

Всяко нещо, дори и най хубавото си имат край. Дойде и последния ден на приключението. Но не още и края му. Прибрахме в раниците скромния си багаж и без съжаление се разделихме с мизерното си обиталище, натрапено ни от водача на групата. За последно се гмурнахме в метрото в посока на квартала Сен Дени. Базиликата Saint-Denis се намира в едноименното парижко предградие и е перлата на катедралите във Франция. Тя е произведение на изкуството и духовна опора на нацията. Базиликата е най-древния храм, изграден в готически стил. Тя е и гробница на известните велики монарси на Франция и пазител на историческо богатство на страната. През повече от 1000 години, тук са погребвани повечето от кралете на династиите, управлявали Франция. Смята се, че в нея е бил погребан самия Сен Дени, покровител на Франция, който е починал около 275 г. Тук е погребан и крал Хлодвиг - френски владетел, приел християнството. Сред другите владетели, погребани в Базиликата са основателя на династията на Каролингите Карл Мартел, който побеждава армията на сарацините и така осуетява плановете им за покоряване от исляма на европейските народи. В средата на осми век Базиликата е възстановена, като върху основите на старите сгради са издигнати нови. След реконструкцията през 775 г от Карл Велики следва тържественото и освещение. Запитах се, как биха реагирали тези крале, след като във страната им вече живеят 7-8 млн. наследници на сарацините, с тенденция след 50 г. да са болшинството от населението на страната. Сигурно отново биха се хванали за мечовете!
            Тези мисли ме споходиха, докато разглеждахме храма и пръснатите из него скулптурни композиции на кралските гробници. Отделно срещу входна такса се слизаше в криптата, където бяха най – древните погребения. Несъмнено богата история, но дали като всяка цивилизация и тази не клони към залез. Многолюдните гета в столицата и големите градове с капсулирано и често враждебно настроено срещу властите мюсуланско население са бомбата, която цъка. Изблиците на насилие са чести, независимо от демонстрациите на сила с постоянно и явно полицейско и жандармерийско присъствие, особено около туристическите обекти. Напрежението се чувства почти осезателно навсякъде.
            Неусетно стана обяд. Дойде време да се насочим към автогарата, където пристигнахме от летище Буве, за да отлетим оттам обратно. А тя се намира на метри срещу Двореца на Конгресите, от който започва и бул. Шанз Елизе. Излязохме от метрото на повърхността. Срещу нас бе Булонския лес, прословутия парк, известен ни от литература и филми. Имахме още около 2 часа време за автобуса и се насочихме към него. Обиколихме две, три алеи, полюбувахме се на тичащите за здраве, някои по тениски и шорти  в слънчевия ден. Града ни изпращаше с 20 градусова октомврийска жега, докато в България температурите бяха паднали под нулата. Приседнахме на пейките и се подкрепихме за последно с кроасани и кафе в малко заведение. По алеите  премина така познато автовлакче с полу запълнените, прикачени каручки с малки деца с майки и тук таме татковци. Парка бе разсечен от двупосочен булевард, който завиваше към Шанс Елизе и по него се носеше градския трафик. Неволно си представих архивните кинокадри от края на 19 и началото на 20 век с конните фиакри, файтони, свободно яздещи дами и мьосюта и тук таме автомобили, находящи се вече само в ретро колекциите. Всъщност, като слязохме от Айфеловата кула се натъкнахме именно на такъв ретро салон.
            Неусетно стана 15 часа и се събрахме всички. Закупихме отново билети по 17 евро и се натоварихме на автобусите, които тръгваха един след друг в унисон с разписанието на самолетите. След летищните формалности се настанихме в самолета си, който излетя точно навреме в 19.30 ч. Поглеждайки от илюминатора, мегаполиса се простираше под нас като море от светлина.
      - Аu revoir, Париж. До нови срещи, защото ни впечатли и оправда високите ни очаквания!

 

 КРАЙ

 

 СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 





Гласувай:
9


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!
18.11.2014 13:41
Великолепно преживяване! Желая Ви да го посетите отново!
цитирай
2. djani - Напълно възможно...
18.11.2014 14:44
toninabog написа:
Великолепно преживяване! Желая Ви да го посетите отново!

Благодаря. Да ви се връща! В Италия бях вече 2 пъти и повторих някои градове. В Турция и Румъния по 3 пъти. Че, и за Париж, надявам се...
цитирай
3. chavdar01 - ПУСНИ ОПЦИЯ ПАРИЖ-4
19.11.2014 20:45
И КАЧИ САМО СНИМКИ.
ПОЗДРАВИ!
цитирай
4. djani - Чавдаре, има снимки...
21.11.2014 17:46
Около 120 бр. от над 1000 заснети. Всички са на албума "Париж" в страницата ми "Светослав Атаджанов" във Фейсбук. Който иска да гледа, да заповяда.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3247072
Постинги: 927
Коментари: 3371
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031