Ne siam kurve, tuke sijam prostitutke...
Наскоро бродейки из мрежата се натъкнах на клипа на песента на Горан Брегович, под горното название, в изпълнение на оркестъра му за сватби и погребения. Музиката бе темпераментен микс в стила на „Калашников” и „Чай шукарие” от албума му „Undergraund”. Солистките игриво си подхвърляха репликите:
- Кurve, kurve…
- Ne siam kurve, tuke sijam prostitutke!
От текста на песента разбираме, че Манга работи в Европа не за центове, а за евро и че вече не е курва, а почтена проститутка.
Почти по същото време в събота и неделя излъчиха в рубриката „БТВ репортерите”, в две части репортажа „Моят дом е моята крепост”. Статуквото в англо-саксонския свят е в пълно противоречие с фактическата ни действителност. За това, как човек не може да защити имота и живота си, особено в опустяващите ни села. Където с падането на нощта, както в африканската или амазонска джунгла беззащитните обитатели, обградени от ръмжащите хищници, треперят буквално за живота си до настъпването на утрото.
На принципа на контраста, журналистите показаха репортаж, как младата Сара, 19 годишна майка с пеленачето си, нападната в дома си в Оклахома, се обажда по телефона в полицията, като от там и казват да употреби оръжие срещу нападателите, ако има такова. След което, без колебание изпразва бренекето на ловната си пушка през вратата и убива на место единия от двамата пияни нападатели. А те са нямали дори и нож. Съдът дори осъжда втория нападател, като съпричинител на убийството на съучастника си. Естествено оправдава напълно майката, жертва на нападението, действаща според всички действащи по света закони в нормалните страни в ситуация на „неизбежна отбрана”. Обществото напълно и съчувства, подкрепя и героизира постъпката и.
Видяхме и нашенските случаи с бай Местан и дядо Никола, които са съдени и осъдени за това, че са употребили оръжие срещу нахлулите посред нощ в домовете им грабители и потенциални убийци. Станахме свидетели на сконфузеното каканижене на съдия Иван Йорданов, който бе принуден да признае, че в България домът ни не е никаква крепост.Също и на наглия, „компетентен” коментар на Анастас Анастасов– председател на комисията за вътрешен ред и сигурност в Парламента, че всичко у нас е ОК по опазването на собствеността ни. Боже, за каква и чия сигурност говори този самодоволен и надут като пуяк чиновник?! Според обяснията на гузните ни юристи, у нас в тъмното или през вратата трябва да видиш с какво е въоръжен нападателя, за да излезеш срещу него адекватно въоръжен. Всичко това е смехотворно като правен принцип, а всъщност СТРАШНО като последствие от него! Защото виждаме, как правосъдната ни система, под чийто благосклонен поглед се осъществи пладнешкия грабеж и криминален преход от социализъм към дивашки капитализъм нехае за обикновенните хора.
На бандитския цигански тероризъм в повечето български села съм непосредствен свидетел, в качеството си на бивш началник на две провинциални полицейски управления с обширен селски район. На случай, как 84 годишния старец бай Митьо Джамбаза, набеден че има скрити пари е завързан и буквално въртян на шиш върху огън. Видях в моргата почти овъглените му слабини и подмишници, в които зверовете са слагали въглени и лицето му, застинало в гримаса на огромна болка и див предсмъртен ужас. Плячката в мизерната му къщурка се оказа смачкана петолевка и полупразна 10 литрова тубичка с ракия. Навсякъде по света извършителите, в случая цигани, биха били линчувани. А тук престъпниците са отдавна на свобода.
Моя близка сподели преди време, че е прибрала в града от село, след смъртта на баща си възрастната си майка. Няколко месеца по-късно отишли и намерили къщата разбита и опразнена. След още няколко месеца къщата е съборена, изнесени са всички тухли и керемиди и е останала само една вътрешна кирпичена стена. Запазена марка за така рекламираното „ромско присъствие” след такива погроми са оставените като сувенир, напълненени с фекалии от извършителите съдове за готвене и хранене на стопаните. На въпрос към кмета на това почти изцяло населено с цигани село, защо не е предприел нищо, той отговорил, че не е пазач и който има имот, да си го пази.
Само от тези два от многото примери е ясно, защо в страната ни няма вече селско стопанство, защо е паническото бягство на мало и голямо към големите ни градове и още много свързани с казуса въпроси. А може би обезлюдяването на селата е изгодно за продажбата на безценица на земеделската земя и уедряване на обработваемите парцели от новите латифундисти. И кардиналния въпрос. Кого защитава правосъдната ни система и каква е тя в същността си?
Трябва ли да се учудваме на това, че на моменти полицията се изживява като правораздавателен орган, за да компенсира пълната импотентност на родното правосъдие? В една държава, в която справедливостта е абсолютен дефицит, има нужда дори и привидно да се демонстрира такава. Тъй като законодателите ни непрекъснато умишлено творят закони, пълни с юридически недоразумения, пропуски и противоречащи си норми, „уважаемият” български съд е мишена на всеобщото ни недоволство. Все пак следва да се отсъжда според закона, колкото и да е несъвършен. Особено с тези досъдебни споразумения, угодни на обвиняемите, както и на разследващите, неспособни да намерят доказателства. В момента съда е пак на пангара, под недоволния поглед на народа и Европа, но аристрокатчно мълчи. Това не изключва жонглирането му с членове и параграфи и на борсовия принцип на наддаването да печели делата този, който предостави по-дебел плик. Ако не съда, Президенството ще удостои с милостта си, на същия принцип платежоспособните разбойници, както разбрахме напоследък.
Барикадирана зад своята „независимост” и свободна да се дофинансира с произволно определени такси, глоби и тарифи, „почтенната” ни съдебна система ежедневно твори НЕсправедливост. Демонстрира лековато поведение, характеризирано в заглавието на коментара, въпреки стремежа си да постигне жадувания статут на европейска труженичка със сертификат за надеждност. Достатъчно е човек да се запознае с периодичните доклади, изпращани от Еврокомисията на тема „Обществен ред и сигурност”. Причина за това е цялата уродлива симбиоза на всички власти, недопускащи народа да вземе съдбините си в собствените си ръце.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
djani.blog.bg
