HOMO  POMIARICUS - /ХОРА ПОМИЯРИ/

         Страната ни за пореден път влезе в световните новини. Както винаги в черен, негативен план. Заради разигралата се трагедия,  надхвърляща дори и Шекспировия „Крал Лир”, предаден от най-близките си, а в случая с човек, погубен от родината си, която така всеотдайно е обичал. Перфектен материал за роман на абсурда, хорър по Хичкок и всичко най-черно в изкуството. Известният в чужбина, но анонимен в страната си възрастен професор Ботьо Тачков, почина от рани, несъвместими с живота, дори за млад човек. В буквалния смисъл на думата, изяден от глутница кучета, в София,  претендираща за „европейска”, че и столица на културата. Може би единственото европейско е това, че географски няма как да е в Африка, въпреки че в икономически и социални класации отдавна е в компанията на държавите от този континент.

         Това събитие предизвиква в нормалните хора гняв. Справедлив, но безсилен от нерешаване на многолетен проблем, достигнал до степен на напреднала гангрена. А за спасение от нея има един, единствен изход – ампутация. С интерес гледаме по „Animal Planet”, в безопасната близост на телевизионния екран, как хищници разкъсват по правило,  отделили се от стадото малки, или болни и възрастни екземпляри. В дивата природа те са санитарите в хранителната верига. Но сами хора, деца или възрастни не можем да бъдем жертви в собствения си ареал на обитаване, където няма място за хищници. Местото, в което живеем, работим и учим и сме под заплахата да попаднем в клопката на глутницата.Защото човекът, дори невръстен, възрастен, или болен е ЧОВЕК, а човешкия живот просто няма цена.

         Воден от тези съображения публикувах в блога си djani.blog.bg и в профила си във Facebook открито писмо до печатните и електронни медии в страната ни. Темата – решаване на проблема с безстопанствените животни. Разпратих го до основните ни телевизии, БНР и някои местни печатни издания, дори и до ломотещия неразбрано Омбудсман на републиката. Очаквано, глас в пустиня. Никакъв отзвук! Окупираните, а може би купени от „природозащитни” НПО медии и държавни институции мълчат като риби, или плещят глупости  за това, как кастрираната зъбата напаст са вече херувимчета, забравили инстинкта си да се събират в глутници и да нападат и разкъсват, когато са гладни. Примерите са хиляди годишно. А тук въобще не става дума за заболеваемостта от ехинококоза /кучешка тения/, по която сме на престижното първо място в Европа и на второ в света /след Индия/. В 7 милионната ни страна броя на заболяванията са 70 % от общите за 550 милионния ЕС!!!

         Както вече нееднократно писах, учудващ е милозливия, бих казал мазохистичен отзвук от страна на хапаната, лаяната, заразявана с болести, одрисквана и всякак тормозена от това бедствие общественост. В България стана традиция организирано, агресивно и привилигировано малцинство да налага мнението си над роптаещото, но пасивно мнозинство. Това не означава, че то няма права. Защо у нас неправителствените организации са се вторачили само в  правата на ограничени общности, на които, често незаслужено издействат и делегират права, като същевременно отнемат такива на преобладаващото, а често и огромно мнозинство?

         Може би най-жалкото в случая е, че медиите използват подобни събития  за журналистическа врява и вдигане на н.в. рейтинга на изданието или медията си. Но по същество пригласят на официалната политика, която на практика цели увековечаване на проблема. Именно тях и всички институции, призвани да решат този и други остри социални проблеми визирам в заглавието на коментара - HOMO  POMIARICUS.

Трябва ли да се учудваме на това, че маса проблеми подобни на тоя стоят нерешени. Неизясненените докрай проблеми образуват в общественото тяло огнище на инфекция, постоянно изсмукващо енергия. Така стигаме до компромиса. А той е високата цена на страхливците, която плащаме всички ние.

Повече по темата –  коментарите „Зоофилия ли, що ли?”, „За търпимостта” и в новелата „Живот в кучкарника”  в блога ми

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

djani.blog.bg