9 години без СЛАВЧО /ДЖАНИ/

  

 

 

            Рокерите са като тореадорите. Вместо огромния бик с кървясали очи, имат срещу себе си неумолимия стоманен строй на пътния трафик. Играта на живот и смърт с него е многократно по-опасна, независимо от искусно управлявания буен, метален  жребец под седлото. Когато изневерят рефлексите, или се нарушат написаните с кръв правила на коридата, следва непоправимото. Въпреки това,  загиналите остават завинаги в паметта на събратята си като смелчаци, предизвикали смъртта. А за близките им остава само тъгата, незабравата и тази снимка от студентската му книжка...

Всички, които те обичаме...

Поклон пред паметта му!
https://www.youtube.com/watch?v=ztKl8qqZr0c

Най-висшата и духовна форма на съпричастност...Благодаря!

БЕЗГРИЖЕН АНГЕЛ
Това момче беше от тези,
които просто обичат живота.
Обичат празниците и гръмкия смях,
праха на пътищата и свистенето на вятъра.
той беше навсякъде и винаги сред свои.
В него се влюбваше целия свят, когато
пришпорваше своя Байк, а не лимузина.
Такива приятели повече няма.
А в гостната, в светлината на свещите,
той танцуваше като бог.
Но след това се променяше пред очите ни
само като си спомнеше шума на пътя.
За миг загубваше всичко, което имаше
и прекрачвайки прага
той заповядваше на своите братя,
вдигайки нагоре юмрук.

Ти, летящ в далечината, Ангел,
ти, летящ в далечината, Ангел...
Ти си само един приятел – приятел завинаги.
Сред нас няма много такива,
ти, летящият в далечината Безгрижен Ангел.

Под звука на грубия рок от китарите,
който той така много обичаше,
можеше със своя “Харлей “ да ни замъкне
до небесата и до всяка звезда,
но той изчезна и никой не знае
къде сега препуска със своя мотор.
Скитник ни каза, че той се е отправи към Рая.

Ти, летящ в далечината, Ангел,
ти, летящ в далечината, Ангел...
Но той в тази нощ се съюзи с Рая
и те захвърли в самота.
Ти, летящият в далечината Безгрижен Ангел.
Все летящият в далечината Безгрижен Ангел.

превод: valben

Светла да е паметта му !

А, 1200 кубиковата тежка "Ямаха" се оказа твърде тромава, за иначе добрите му рефлекси. И дано да се е превърнал в ангел-хранител на нас и приятелите си...

Съчувствието на приятелите е балсам за наранени души...

Приемете моята съпричастност към болката Ви!

Което е последния стадий в осъзнаване на факта на смъртта за близките. А болката е като стара травма, която се провокира често и без причина...

Поклон... светлее в небето някъде и неговата звездичка...

Звездичката трепка и иска да ни каже нещо. Че е добре, там горе...

Познавам в дълбочина болката и безсилието, макар и различни по естество. Събратя сме, знам че няма лек на тази земя, в този живот. Остава вярата, че връзката между сродните души е вечна и един ден всички ще се съберем в едно цяло.
Ще пийна довечера една ракия в памет на твоето момче. И ще си представя, че седим на брега на морето, откъдето се и връщам. Шумът на вълните пренася в друг свят и в друго измерение...

Съм те приел като близка по сетивност и сродна душа. Такива се оказват именно тези, преминали през страданието. Което, макар и мъчително, облагородява и възвишава. Благодаря ти!