Прочетен: 4482 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2015 16:18
ЖЪЛТО, ЖЪЛТО, ТА ЧАК ДИЗИНТЕРИЙНО...
„Денят, в който обществото открива, че перото е по силно от побойника и удара му може да бъде осъзнат, като стоварила се тухла по главата е фатален. Тогава се ражда и журналиста, отгледан и възпитан като слуга. Впоследствие превърнал се в "четвърта власт", изградена върху предрасъдъци, глупост, лицемерие и празен брътвеж...”
Оскар Уайлд
Вестник „ШОУ” /SHOW/ - Тигъра на свободния печат. Така се самонарича настолното четиво на половината грамотно българско население. Като останалата половина е предоставил на другите, затлъстели от многобройни страници с клюки и интриги жълти роднини. И заслужено. Защото в тях има за всекиго по нещо. За фолкаджийки, хомо, би и хетеросексуални, бивши и настоящи доносници и политици, бизнесмени и подобни на тях, както и за читави хори, които могат да намерят по някой сносен политически или злободневен коментар. Естествено, за прикъткване на гладната за пикантерии, кудкудякаща навред публика винаги има апетитни смески и фураж под формата на гръмки заглавия. Последното е „ 2 ПЪТИ СПАСИХ ОТ УБИЙСТВО КИРИЛ ВАРНЕНСКИ И ЛЮБОВНИКА МУ МИТКО”. Източник на прелюбопитната и „автентична” информация е някой си Георги Сотиров, бивш охранител на светиня му. Който, преди това е бил служител на легендарното Шесто у-ние на ДС, оглавявано от Митю Гестапото. Все „безкористни автори”, натрапващи ни всички лакърдии и волни съчениния за класиката и предкласиката на прехода.
Естествено, от статията не научаваме нищо съществено за загадъчната и предизвестена смърт на опърничавия русофилски владика, който по политически причини, едва не оглави клира. Оставаме само с впечатления за чутовната му мъжественост, сравнима само с тази на руския му побратим Разпутин. Пред която, като картечни амбразури са разтворени всички физиологични отверстия на окръжаващите го, без разлика на пол и възраст. Към тези пикантерии е прибавен и малко трилър за корупция и далавери, естествено придружен с геройска намеса от страна на автора, за съхранение личността на охраняваната особа.
Гаврата с паметта на напусналите грешния ни свят отдавна е като гаргара за всякакви индивиди, както и за такива, пишещи се за журналисти, но вече масово наричани „журналя”. По простата причина, че претендиращите за морал труженици на перото са отдавна скарани с него. Естествено те имат юридическа подплата за изнесеното, под формата на аудиозаписи или писменна информация, която не е категорично опровергана. И никой не може да ги обвини в лъжа и клевета.
В миналото е имало изтезания. Днес има печатни и електронни медии. Това разбира се са крачки напред. Но, мними и неморални. Томас Карлайл е нарекъл печата „четвърта власт”. Днес, тя е погълнала останалите три и те мълчаливо и го признават. Той и производните му са единствената власт. Правителства и президенти се избират за мандат от 4-5 години. За медиите няма мандат. Те доведоха властта си до най-груби и брутални манипулации и крайности. Като реакция на това се появи възмущението. И вече нямат такова влияние, както преди, защото тразво мислещата публика не ги взема на сериозно. Тиранията, която се опитват да наложат над частния ни и обществен живот е чудовищна. Известно е, че хората проявяват ненаситно любопитство към всичко суетно. Съзнавайки това, журналистите, като истински търговци задоволяват нарастващото търсене. Днес те приковават ушите и очите ни към ключалките и гледат на скандала, като на лесен и вечен източник на прехрана. Най-перфидни са сериозните, солидни и дълбокомислени журналисти, които тържествено изваждат пред жадната публика факти и събития от частния живот на политици, бизнесмени, духовници, интелектуалци и други видни представители на обществото. Те приканват публиката да обсъди събитието, да изрази мнението си, да упражни влиянието си, и не само да произнесе присъдата, но и да я изпълни! Именно за това, ние имаме най-надменните журналисти и най-непристойните медии.
Но, за това не бива да виним само тях. В такова унизително положение са поставени от цялостната ни социална действителност и материалната си зависимост от частните си работодатели и собственици, които са ги купили и обсебили изцяло. Но, къде е морала?
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
Още в зората на прехода WAZ-овите вестници започнаха този процес.
Имаше една страхотна документална книга за този ...картел, преди време - за политиката им в Германия. Но немското общество има някаква имунна система. За нашето жълтавините са сепсис.
Наострил си перото, чета и се смея през сълзи. Част от културата на читателите е да си подбират четивото. От нас зависи да не ставаме аудитория на подобни жълтевини.
Че клони към пълно изчезване!
Наострил си перото, чета и се смея през сълзи. Част от културата на читателите е да си подбират четивото. От нас зависи да не ставаме аудитория на подобни жълтевини.
Само те ли ще ни вземат за мезе. Ракийката със салата от "журналя" не е никак зле. Ако има и жабешка кълчица, още по-добре...
От него захранвам чувството си за хумор. Добре е да си над злобата и простотията на деня...
Дадоха богати плодове и огромна аудитория!