МОИТЕ    ТЕРЗАНИЯ

          Вие Журналисти и творци,

Как бих искал, о, как бих искал да видя, че авторските ви терзания за писанията ви имат  и друга стойност, освен мизерните, необходими ви 30 сребърника, които изданието  ще ви  плати. Виждам, как  без капчица ентусиазъм, без вътрешна вяра да пристъпвате към следващите си писания, не ръководени от надежди, че чрез тях ще преобразите нечие съзнание и ще заинтересовате някого с нещастната съдба на народа си, а тикани само от необходимостта да добавите няколко сребърника  към ония, които и без това получавате. О, колко бих направил, за да взема онова зърно от вас, което ви кара да се чувствате различни от другите, избрани за голямо дело, способни на повече честност и най-важното, способни да казвате нещата силно и завладяващо там, където хиляди го казват скучно и отблъскващо.  

Дълбоко съжалявам, че не успях. Ако бях успял, тогава щях да престана да презирам толкова и с такава страст хамелионите, подлеците, нагаждачите, лаладжиите, всички орисани да се занимават, незвани с онова, което е предназначено за званите. Но къде и кога, кажете ми званите са се занимавали само с призванието си, а незваните с онова, за което са орисани? Малко неща във вашия свят привличат така, както тези, които са отредени само за званите. И вие, с вашето намерено щастливо кътче, което всъщност ще ви донесе достатъчно нещастия. Вие, никога няма да разберете най-голямата си мъка – мъката си да се разпъвате да правите нещо, което по природа не можете да правите. Мъката на самозванеца, който рано е усетил липсата на божията искра у себе си. Какво му остава, освен цял живот да създава впечатление и да мами другите (защото себе си той не може да измами), че го разпъват родилните мъки на творчеството...
        Слабият творец, не изключва умния и практичен човек, който може да даде добри уроци на талатливите си колеги. Както и че тази комбинация най-често прави талантливия мошеник, с когото не е препоръчително да се срещнете. Такава интелегинция е в състояние да унищожи своя народ, под маската на единствените му защитници. Естествено става дума за хамелионите и ураджиите, които винаги оцеляват, докато народът и честните му интелигенти, непрекъснато намаляват, за да се дойде до този трагичен момент, когато и те самите трябва да правят признания. Нещо напълно нормално, когато безчестието стигне такива размири, че няма с кого да воюва. Тогава то намира сили да обвини само себе си, за да продължи да живее. Хамелионът и ураджията  и по принуда не може да стане революционер. Запомнете това! Той може да стане най-много революционен хамелион и да заглуши и ослепи истинските, но само временно.   
    Ето, уважаеми дами и господа, от къде се раждат и от къде извират подлостите сред творците - художниците, писателите и журналистите. Ето къде е корена на хамелионите и лаладжиите. Тая мъка, уви някои няма да я разберат никога. Има справедливост в света, все пак да ви кажа. Защото около тези, у които свети божественото зърно се тълпят цял рояк други, у които не свети нищо. Те незаслужено черпят от неговата светлина, докато той незаслужено се мъчи. Него го хулят и не го разбират. А те винаги заслужават почестите и лаврите. Но, той – скърбите и неволите. 

            Затова пък оттатък, от другата страна на реката живот, ролите се разменят. И това, вие  тукашните и сегашните го разбирате много добре. Вие само чакате да умре честният и справедливият, способният и талантливият, за да му признаете с радост онова, което приживе така упорито сте му отказвали. Всичко тежи на мястото си и рано или късно тежестта му се узаконява, уверявам ви. Безмислено и смешно е да се осъжда подлостта, защото без подлост, няма и морал, както няма и добродетел. Наивно е да се търси справедливост за звания, след като званието е тегоба и кръст. Всички страсти, които движат честните творци имат цена само до толкова, за да ви пазят, да не забравяте божията искра в себе си. За останалите – те нямат стойност. Нито един подлец не е станал честен, защото е прочел хубава книга срещу подлеците, както и нито един бездарник не е станал талантлив, защото е решил цял живот да бъде честен.       Истинския творец е неуязвим и неизкусим. По неуязвим и от най-твърдоглавия педант, от най-яростния фанатик. Неподатлив психически, защото в амбицията си да бъде художник, той има бронята на таланта и моралната си твърдост и воля.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ