„АЛО ВАНЬО, ВИЖ, ОПРАВИ МИШО БИРАТА...”
АЛО, ВАНЬО /ПОРТНИХ/, ОПРАВИ СИ ГРАДА!

 

 

Не напразно започвам публикацията си с горната фраза на премиера ни -слънце, станала култова за безнаказана корупция по високите етажи на властта. Заразата е поразила цялата държавна и общинска администрация. Естествено и частния бизнес, неразривно свързан с тях. Всъщност те са скачените съдове, между които циркулират живителните корупционни потоци. Райските градини на корупцията процъфтяват открай време. Напоителните финансови потоци от Европейския съюз потъват в жадните, властови пластове на столицата и големите ни градове и пълнят басейните им с живителна влага. А родината ни, лишена от тях се превръща все повече във „великата рилска пустиня” - по думите на дядо Вазов. И тук не иде реч за загиващите селца и малките градчета в задънената провинция, а за цели квартали на град, претендиращ за „Европейска столица на културата”. Все още в Общината циркулират бланки, предварително поръчани от бившия кмет К. Йорданов с напечатано лого: „Варна – европейска столица на културата”. Уви, „майничките” от Фелибето ни прецакаха. И с право!

Но, защо? Почти не останаха българи, кръстосали Европата – кой на гурбет, кой по туризъм. И са се нагледали на чудо невиждано. В световно известните Хайд парк, Булонския лес, Люксембургската градина, Парка Тюйлери, Версай, Шьонбрун, Белведере, Парка Гюел и десетки други, липсва дори парченце асфалт, тротоарни плочки, бордюри и прочее нашенски аксесоари. Алеите са застлани с пясък, или дребна речна баластра. Всеки тамошен паркостроител и лесовъд ще бъде принуден да си изяде дипломата, ако посмее да ги застрои и лиши от автентичност. Ама, почти няма тротоари, или площади, застлани с павета, блокчета и тротоарни плочки. Масово тротоарите са асфалтирани и въпреки, че са в състояние да издържат тежестта на ТИР, или Камаз, не можеш да видиш настъпан дори с едната гума. Защото глобите са стотици евра и паунди. И така изтрайват десетилетия. Така е в този прехвален съюз, на който уж сме член...

А защо у нас е така? Нима тези европейци са толкова бедни. Не-е-е. Те могат да си застелят прощадите и с позлатени плочки, но там властва принципа на целесъобразността. Обществеността бди и се разразяват луди скандали, костващи не една политическа и бизнес кариера при констатиране на корупция. А тук се нагледахме вече повече от две десетилетия на пълнене на бездънните дупки по асфалта, разкопаване и ремонтиране на участъци от новопостроени магистрали и почти ежегодно подменяне на станали на прах тротоарни плочки. Но, тук – таме има запазени такива още от соц.време. Защото в тях има „сол”, т.е цимент. А тук, далаверата е в бетона, бетонирал вече цялото ни Черноморие. Как да има цимент в тротоарните плочи по обществена поръчка, на която са се наредили комисионери – от задкулисни играчи, та чак до партии. Почти няма хора, които да не са гледали филма „Кръстникът” по едноименния роман на Марио Пузо. Там има сцена, в която „доновете” на кланове упрекват Майкъл Корлеоне, че е създал легален бизнес, в който не ги допуска. Желанието им е и те да си „натопят човката”, а той да не забравя от къде е тръгнал. Ако не ги допусне, алтернативата е противопоставяне и война. Справка - разстреляните там и у нас „честни бизнесмени” и подчинените им мафиоти.

А какъв по легален бизнес от общинското и държавно управление? Опозиционните и новосъздадени партии, движения и коалиции до голяма степен са изразители на интересите на тези недопуснати да голямата софра кланове. Въпреки съпротивата на пируващите в момента, в интерес на този относителен мир те се изреждат последователно на софрата, под различни форми и наименования. А често, пародоксално, чрез едни и същи личности, които мигрират в политическото пространство. Тези хамелиони са всеизвестни. Те са в парламента, министерствата и общините. Така наречената ни „политическа класа”. Гласуваш за Бойко, а ти сервират Радан и Местан. За това много е важно, да не допуснем да си натапят омазнените човки в обществено значимите проекти.

И да си дойдем на думата. В момента вървят „разкрасителни” процедури в града ни по някакви проекти, за които е отпуснато финансиране. И пак парадокси! Пеещи и светещи фонтани. Защо не и танцуващи? В междублоковите пространства на нашата улица Евлоги Георгиев се рехабилитират две детски площадки, всяка с бюджет от по 100 хил. лв. Има и трета, която е минала процедурата миналата година. В тези общо четири, осем етажни блока с по 6 входа и 120 апартамента има не повече от 20 – на дечица на предучилищна възраст. Останалото са предимно пенсионери, които вечер присядат на люлките и люлейки се споделят кварталните клюки. Защото демографията си е казала тежката дума. Тук деца почти няма. Те са в Германия, Англия, Испания, САЩ и разпръснати по света. И това младо чуждоезично поколение е изгубено за страната. Защото те вече са с набито в главите чуждо самосъзнание. А родителите им ще се завърнат в страната, но вече в урните с пепелта им, за да полегнат смирени в краката на дедите си. 
Ние, родителите на нашите „невъзвращенци” направихме зависещото от нас за разширеното възпроизводство на бъдещите си потомци. Придобитите по постановление, или закупени имоти в околностите на всеки град парцели бяха превърнати в китни градини, с малки „кьошкове”, а след промените и изградени еднофамилни къщи и вили. Не ние ги прогонихме, защото пак ударихме на камък в настаналия повсевместен криминален грабеж,при който не останаха средства за инфраструктура и едва достигаха за запълване на дупките в бюджета и асфалта. За това вече повече от 3 десетилетия квартал „Изгрев” е с липсваща елементарна инфраструктура и по високите части от него нямат дори питейна вода. Някои изкопаха 30 метрови кладенци, които се оказаха почти сухи и са принудени да ги пълнят с вода от водоноски, за да водоснабдят къщите си. За пътна инфраструктура въобще не може да се говори. Такива бяха и проблемите с електроснабдяването. Което е обект на отделен разговор. Питаме: ДО КОГА?

Създаваме Инициативен комитет за водоснабдяване и подобряване на инфраструктурата в квартала. Време е пред общината да се съберем стотици, а по възможност и повече недоволни и гневни на властта хора. Защото има и други квартали и райони на уж европейския ни град без елементарни условия, за да бъде такъв. И да издигнем до грамадата на Пламен Горанов пред Общината нова, на първо време от празни пластмасови туби и пликове със смет, който се събира само от определени места. Ако не ни послушат, ще дойде реда и на камъните. Ако политически партии и движения желаят да се включат в инициативата и свършат нещо полезно за града си, следва да го направят напълно безкористно.

 

От Инициативния комитет

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

 

за любим обект във всяка община с цел "усвояване на средства". От "наши фирми", разбира се. И в Бургасе така. десетки детски площадки се правят през лятото. Хем майките доволни, хем запушваш устата на критикарите, хем пълниш гуша на когото трябва.

Оправиха ли барем основните улици.? Май месец беше ад!

Така е, така е, но на кого му дреме - на тези, от които нищо не зависи.

Да се занимават с пластична хирургия. Защото е скъпо платена и не решава нищо по същество. Утехата е, че ще умреш красив...

Защото папкат комисионните за слугинажа си. Но, всичко е да време. И тези, които преди Народния съд бяха папкали, накрая изпапкаха оловото. Историята има това свойство, циклично да се повтаря...

"Хегел някъде бележи, че всички велики световноисторически събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той е забравил да добави: първия път като трагедия, втория път като фарс"
К. Маркс. "Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт".

Народен съд може и да няма, но публично ритане по задника трябва да има.

Присъствайки на бунта в пленарна зала на Общината, четейки изненадата и страха в очите на общинските съветници, обкръжени отвсякъде от разярените граждани. Някои очакваха дори и физическа разправа. Ще им държи влага...