Прочетен: 3663 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2015 00:04
РАБОТАТА КАТО РОБСТВО
Бремето на успеха и приспособяването към изискванията му е вече непосилно. Всеки, който иска да се наложи над останалите, трябва да даде максимума от себе си. Да бъде инициативен и гъвкав, да работи за точния вид продукт, независимо дали е дреха, кола, или медия. Физическия стрес се изразява в хронично претоварване, психическият в страха, че не отговаряш на изискванията и можеш да загубиш работата си. И си в непрекъсната надпревара с бездушни автомати, роботи, интелигентни устройства. Недоволството и несигурноста вървят вече ръка за ръка. Според социологични проучвания всеки трети, независимо, че в момента е с постоянна работа търси друга, като сърфира за целта в обявите на трудовите борси в Интернет.
В очите на класика на капитализма Адам Смит е било ясно, какво има да върши един работник на работното си място. В съвремения „гъвкав режим”, това което има да върши е неразпознаваемо. Цари една повърхностна идентификация на човека с работата. Съвремения труженик е в състояние на „дрейф”, отнасян от течението, като непрекъснато мени работа, местоживеене, форма на живот, дори и гражданство, за да бъде в съответствие с изискванията на глобалния капитализъм и неговия страмеж към бързи и естествено максимални печалби. Последствията от това са социално изкореняване, лабилна личностна и професионална идентичност, стрес и апатия.
Но, този синдром важи и за високите мениджърски етажи, където власта е брутална и непрекъсното се преразпределя, а чувството за отговорност, респективно морала е екзотична рядкост. Кариериста от върховете е максимално засегнат в преследването на оптимален „пърформанс” и суперлативна оценка. Така се стига до самоизхабяване, правещо често невъзможни нормалните човешки връзки. Незавимо, че времето му е пари, то му се изплъзва. И най-страшното е това, че тези „босове”, вече не могат да изразяват собственото си състояние. Езикът им се е превърнал в клише, в сапунен мехур, без конкретно съдържание. Безинтересен и заменим. Това особено важи за социолози и политици, говорещи с часове, без да казват нещо съществено. Успехът, дори на цената на конформизма, деснотата на „високите” им постижения, поставянето си на абсолютно разположение с подразбиращото се пренебрегване на личната сфера се оказва атрактивен, но за кратко време. Подобна работа променя характера, прави личноста зависима и похабена.
Някои заявяват - „Ще работа като вол до петдесет, ще направя пари и после ще си живея живота!” Хубав план, но илюзорен. Защото жаждата да получим максимума от живота, като пари и удоволствия ще продължи да те пришпорва, което води отново до напрежение и дефицит от време за себе си и близките. Няма никакво съмнение, че на работата е присъщо правилото, че е жизненонеобходима, но често досадна. Удоволствието от работата е заменено от паричното и изражение. Именно то прави възможни отпуската, почивката и забавленията. И това е скъпо заплатено чрез ангарията на едно изтощително и скучно ежедневие. В днешно време схващането за значението на труда е, че чрез него не се грижиш за „подобряване на света”, а само за собствения си просперитет. Той ти служи за набавяне на кола, жилище, обзавеждане и т.н. Количеството е изместило качеството, защото живота се измерва с паричните знаци.
А още старите гърци са осъзнала разковничето на житейската хармония с мита за трите хори. Еуномия – закон и ред, Дике – справедливост, Ейрена – мир. Тези ценности не са подвластни на пораженията на стреса, на конкуренцията, дори на препускащото бясно време. Просто трябва да се стремим към тях и те да станат наше ежедневие.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
Стои си в лодката с кучето и още двама и ни кара да се превиваме от смях. Включително и с типично нашенско отношение към работата.
Един работник в изкопа, а няколко отгоре му дават акъл, какво да прави...
Напълно доброволно...
