Част І

 
   На нас, хората, непрекъснато се опитват да ни въздействат и да ни казват какво да правим, а ние инстинктивно си запушваме ушите от страх да не ни убедят. В случаите, когато не постъпваме така, сме или влюбени, или подвластни на съблазънта. Всички, запознати с „Одисея” на Омир знаят, как Одисей при морските си странствания, минавайки покрай скалите, на които излизали  сирените е заповядал моряците му да запушат ушите си с восък, а него да вържат за мачтата на кораба и да не изпълняват заповедите му. Защото е нямало сила, която да се възпротиви на сладостния им зов, отвеждащ всички право към челюстите на морските чудовища Сцила и Харибда, които поглъщали цели кораби. И единствения начин да им се противопоставят е бил този.

Когато сме в плен на съблазънта ни завладяват емоции, губим способността си да разсъждаваме трезво, правим глупости, които и на ум не ни минават при други обстоятелства. И ако това продължи дълго, нещо в нас отстъпва и ние сме в плен и подвластни на властта на съблазнителите. А те разбират по-добре от другите хора гигантската мощ, заложена в тези моменти на капитулацията ни. Те анализират всичко, което става с нас, изучават психологическите компоненти на процеса – какво стимулира въображението ни, как става магията. По инстинкт, или с опита си те овладяват искуството да карат хората да им вярват и да им се подчиняват. Думата съблазняване - seduction в романските езици е и равнозначна на „подвеждам, заблуждавам”. В състояние на удоволетвореност човек трудно се подава на манипулиране и вече задоволил страстта си лесно ще се отърси от заблуждението си. Затова съблазнителите на бързат, а дълго време омайват и тъкат нишките на мрежата си така, че докато се стигне до задоволяването, жертвата да е готова на робско подчинение. Пътя на всяко съблазняване минава през очарованието и влюбването. За да съблазниш някого – сексуално, обществено, или политически, трябва най-напред да го очароваш и да го накараш да се влюби. Защото влюбения човек лесно се предава. Често противопоставянето е безсмислено. Колкото по-силно се опитвате да се противопоставите на съблазняването, дори и само като идея, или форма на власт, толкова по-неустоимо се поддаваме. Причината е съвсем проста. На всички ни е позната силата, която придобиваме, когато някой е влюбен в нас. Тя ни дава увереност и в социално и работно обкръжение. Съблазнителния зов на сирените има неустоима мощ, а в съвременния свят нищо не дава повече сила от способността да съблазняваш. Съблазняването е игра на психология и всеки човек би могъл да я разбере, стига да погледне света през очите на съблазнителите.

Съблазнителите знаят, че хората копнеят за удоволствия и никога не ги получават в достатъчна степен от приятели и любими хора, а сами не могат да си ги осигурят. Затова не биха устояли на човек, който влиза в живота им и им предлага това, което им липсва. Всяко съблазняване се състои от два елемента – съблазнител и неговия обект. Процесът на съблазняване изобилства от роли, маневри и стратегии, имащи единствената цел да се преодолее съпротивата на хората и да подготви момента, в който те ще се предадат. Най-характерни роли са тези на сирените, мачовците и харизматичните:

Сирената е най-древна от всички съблазнителки. Мъжът често се чувства потиснат от това винаги да има чувство за отговорност, да се владее и да бъде разумен. А сирените са въплъщение на мъжката фантазия, тъй като те предлагат пълно освобождение от ограниченията и предрасъдъците в живота. Те са опасни и докато мъжете ги преследват с всички сили, могат да загубят контрола върху себе си. Сирените са мираж, привличащ мъжете с изявената си външност и характерно поведение. Те въздействат върху първичните емоции на мъжа  и са в състояние да превърнат силен и отговорен мъж във вдетинен роб. Те въплащават извечната мъжка мечта за силна сексуална, извънредно уверена, неустоима жена, способна да предложи безкрайни наслади и опасност. В днешно време този блян привлича още повече мъжката душа, защото в съвременния свят мъжът, както никога досега е лишен от своята агресивност. Всичко наоколо му е сигурно и безопасно, без възможности за приключения и риск. В миналото мъжете са имали отдушник за този инстинкт – войните, морската шир, политическите интриги. Куртизанките и метресите са били общоприети обществени институции в сексуалната сфера. Без този отдушник нагонът в мъжа се насочва навътре и почва да го разяжда, като го прави още по-неуправляем..

Мачовците (Дон Жуановци) са неприкрито безчестни и непочтени, като в цялата история и всички култури този мъжки тип оказва фаталното си въздействие спрямо жените. Защото те често се считат за недостатъчно желани и недооценени. Те искат непрекъснато внимание, но мислите на мъжа до тях обикновено са заети с друго и не откликват на тежненията им. Образът на мачото силно стимулира женското въображение И дори той да е нелоялен, нечестен и неморален, това само го прави по-привлекателен. За разлика от обикновения, боязлив представител на мъжкото съсловие, един мачо е очарователно необуздан и роб на любовта си към жените. Самата му репутация го прави още по-привлекателен. Щом толкова жени са се предали, сигурно има основателни причини за това. Всеки пол си има слабостите. Думите са слабост на жените, а мачото владее до съвършенство езика на съблазънта и забърква коктейли от опасност и наслада. Мъжът е подвластен на зрителното възприятие, а жените лесно се поддават на умелото използване на словото. Той предлага на жените това, което обществото по принцип не им позволява – автентично плътско удоволствие с тръпката на риска. Крайностите, на които е способен мачото пораждат усещане за опасност и табу с привкус на жестокост. Парадоксално е, че именно най-добродетелните жени се поддават на съблазънта му. И мъже и жени ги тегли неудържимо към забраненото, към опасното и дори донякъде към злото.

Харизматичните хора ни действат вълнуващо. Обаянието им се дължи на увереност, целенасоченост и позитивно излъчване – качества, каквито липсат на повечето хора и от които те се нуждаят. Те имат излъчване, което минава през мимиката и жестовете, прави ги различни и превъзхождащи другите хора и създава усещането в околните, че могат да открият още много достойнства, които не са забелязали от пръв поглед. Те привличат със замах огромни групи от хора. Някои харизматици са в състояние да накарат цял народ да се влюби в тях и да ги последва. С удоволствие тръгваме след тях, защото обичаме да ни водят, особено хора, обещаващи да ни донесат приключения и успех. Отдаваме са на тяхната кауза, привързваме се емоционално към тях, активизираме се от вярата в тях. С една дума – влюбваме се. Харизматикът може да бъде едновременно пролетарий и аристократ, остроумен и ледено безучастен, сърдечен и безразличен. Тъй като повечето хора са предвидими, въздействието на такива противоречия в нечий характер е неустоимо харизматично. Той не крие своята потребност от любов.и топлина. Отворен е към своята публика и черпи енергия от нея, а тя на свой ред е в плен на обаянието му, което расте в процеса на общуване.

Следва...

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg