Да виждаш живота в розово е банален френски израз, станал популярен за новото ни време. Чудесен съвет, макар и трудно изпълним. И лозунг, който може да се постави над колосалната съвременна артистична продукция. Защото в безбройните романи, филми, ТВ сериали и формати се стреми по въображаем начин да се постигне това, което реално е невъзможно – прогонване на проблемите и превръщане на живота ни в букет от хубави неща. Известно е, че художествения продукт не е такъв от първа необходимост. Също и че потреблението на изкуство не може да става по принуда. Но, в наши дни една вече огромна публика доброволно, охотно и пристрастено консумира такива художествени продукти, получавайки безкористна наслада. Естествено това носи огромна изгода за доставчиците на удоволствието.

Придобивката на консуматара не се състои в обогатяването му с идеи и истински естетически приживявания, а в смяна на делничната скука с вълнения от друг тип. В разтоварване на психиката от грижите и напрежението, в отмората, забавата и забравата. Естествено това няма особена практическа стойност, защото след затваряна на книгата, напускането на киносалона и изключване на телевизора, отново се сблъскваме с реалностите на живота, от които за кратко сме се освободили. Средствата за забава и развлечение безспорно са необходими за всяко човешко общество. При динамиката и напрежението в ежедневието ни това е безспорно. Но много често, вместо почивка за психиката, те се превръщат в неин допълнителен тормоз. Защото между играта, зрелището и истинското изкуство съществуват принципни разлики. Приравняването на зрелището с изкуството, означава на практика ликвидиране на истинското художествено творчество. Разбира се едно зрелище – спортно, музикално, или естрадно, може да носи и естетичен момент, както и обратно в артистина творба да има наличие на зрелищност и забава. Но всичката удоволетвореност и наслада, които извличаме от автентичния художествен продукт е твърде далечна от несложните приятни усещания при играта и развлечението.

В продукта на ескепийзма (бягство от реалноста) майсторите му влагат значителна доза искреност в създаването и преследването на мечтата, като я довеждат до форма на духовно самозадоволяване. Така се изгражда механизмът на компенсацията. Консуматорът получава във въображението си всички онези неща, които напразно очаква да получи от живота. Всъщност всеки нормален и нелишен от фантазия човек си създава свой свят от подобни фиктивни компенсации. Но, при повечето от нас тези мечти  са твърде бедни, смътни и изтъркани от употреба. И тук на помощ на милионите стихийни и неквалифицирани мечтатели се притичват професионалните фабриканти на мечти. Те отлично знаят от какви елементи трябва да се състави обаятелния мираж на мечтата, за да бъде разнообразен, богат, плътен и убедителен до такава степен, та дори да забравим, че имаме пред очите си мираж. И понеже този мираж не е съставен от нас самите, а ни се сервира отвън, визуализиран в образ и слово, ефектът от съприкосновението ни с него е многократно по-силен от сивата ни и банална мечта.

От мечтите на даден индивид може да се извлече твърде точна диагноза не само за желаното и липсващото, но и за реално съществуващото. За досадното и тормозещото живота ни, за цялото ни светоусещане, като се почне от интимните вкусове и пристрастия и се стигне до мирогледните ни концепции. И стигаме до тая наша вечна възраждана и подклаждана мечта на човека собственик – мечтата да притежава. Тук щастието е равнозначно на изобилие на луксозни вещи и ако между тях фигурират и няколко жени, то те не са нищо повече от предмети за удоволствие. И понеже предметите се оценяват в пари и се получават срещу пари, то в последна сметка жизнената сполука се свежда до здраво натъпкан портфейл и солидна банкова сметка. Тази финансова еквивалентност на щастието съвсем ясно подсказва към кого е насочена тази продукция. Обикновено за пари мечтае този, който не разполага с тях. И съответно фабрикатите на ескепийзма са насочени към бедняка и дребния еснаф.

Но, какво представляват сюжетите на книги, филми и ТВ сериали, предлагани от тях. Холивудските филми са въплъщение на вълшебната приказка за „американската мечта”. Аз съм мил, ти се мил, те са мили, американците са изваяни само от положителни качества. Външно аполитичната продукция е по същество пропаганда на капитализма, опитваща се да представа света им, като възможно най-добър от всички. Героят в тези сурогати в действията си винаги е аривист -  амбициозен и безскруполен човек, а любовната интрига и професионалните амбиции са призвани само да смекчат и облагородят кариеристичните му подбуди. Така, независимо дали ни се сервира семейно-битова, любовна, или творческа драма, виждаме апология на собственическия инстинкт и жаждата за обогатяване. Борбата на героя срещу грижливо подбраните от авторите трудности и препятствия не е нищо друго  освен развитието на сценария, в който се третират темите за секса и насилието, където любовния сюжет прераства в откровени сексуални изображения и порнография, а сюжетите на насилие в явно упоение от жестокостта и ужаса. Героят е супермен, доказващ правотата и величието на егото си. Ала макар да са готови на всичко, участниците в това състезание за Щастието не си позволяват всичко, а се придържат към регламента на състезанието. Защото капитализма, създал и закономерно утвърдил кариеризма е достатъчно далновиден и да определи правилата на играта. За да не може стихията на надбягването да наруши плавния ход на обществения механизъм. Героят тъпче хората наоколо си, но не ги унищожава физически. Мами съперниците си, но не върши обири. Нарушава човешките закони, но не и юридическите параграфи. Представен в началото като „беден и честен”, той в епилога не е вече беден. Все пак остава „честен”, защото не бърка в джобовете на минувачете и не намушква пътем някой. Изобщо това е човек, скроен според изискванията на добрия буржоазен тон. Неговата съкровена аморалност е грижливо опакована в кодекса на еснафския морал. Поривът за щастие, ограничен в тесноличностните стремежи е на свой ред възхвала на етиката на егоизма. Най-накрая епилога на материалния и сантиментален успех е образна проекция на мита за обществото на неограничените възможности. Тази схема се следва неотклонно в безкрайно точещите се по всички ТВ канали сериали и откровени сапунки, където действието протича отегчително лениво .

Низшите слоеве на обществото консумират тези сурогати значително по-охотно от „висшите”. Макар, че и последните вече така са принизени културно, че не се гнусят от поднесеното им. Продукцията на ескепийзма представлява една огромна индустрия на духовни наркотици. Задоволявайки естествената нужда на хората от илюзии, авторите освен идейната изгода от приспиване на социалните човешки инстинкти и желание за бунт, имат и огромен източник на материална изгода. Индивида, опиянен от безполезни мечти става негоден да осъществи каквато и да е промяна в съществуването си с реални действия.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg