Прочетен: 5926 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2016 08:32
Премахването на препуциума на главичката на мъжкия полов член има сакрално значение за две от основните монотеистични религии – юдаизма и исляма. Въпреки, че не е упоменато в Корана, то е посочено в Хадит. В Турция и Централна Азия това е пищен церемониал. Няма точно определена възраст, но е прието момченцата да бъдат обрязани към 7 до 10 година. Ритуала се нарича СЮНЕТ. В Новия Завет Апостол Павел казва, че този, който се обреже, няма полза от Христа - в смисъл, че „Христос е поел това бреме и изпълнил закона на Мойсей. Защото вече не е нужно мъжете да се обрязват физически, а духовно.” Тази ритуална и несложна, но задължителна за всеки правоверен хирургична процедура е елементарен тест за разпознаване на принадлежност и поставя непреодолима бариера между християнския и мюсулманския свят. И не само на физическо, но и на ментално ниво.
Алаедин, брат на султан Орхан І (1324 – 1362) и негов велик везир въвежда за християните в завоюваните земи данъка девшерме. Веднъж на 5 години нарочни султански чиновници вземат по християнските земи от всеки 40 двора по едно пет годишно момче, като избират най-здравите и добре сложените. Отвеждали децата завинаги, като стоновете и плача на майките се е носил възбог. Тези стонове се промъкват през дебелия слой на столетията и определят историята на Османската империя за векове. Пиели са кръвта на народа, при това най-чистата и невинната. Лишават покорените народи от бъдеще, мислейки в самоувереното си заслепление, че то е само тяхно. Алаедин е мотивирал този кървав данък така: ”Когато децата бъдат насила ислямизирани и обучени за войни на султанска служба, с това ще се извоюва тяхното вечно освобождение, понеже Корана казва, че във всяко новородено е заложен стремежа към Исляма. И когато този стремеж се разпострани сред войската от ислямизираните християнски деца, тогава ще бъде лесно с тяхна помощ да се приобщят към Исляма съотечествениците им и по този начин броя на правоверите да порасне.” И наистина еничарите оправдават тази му надежда в насилственото ислямизиране на милиони „неверници”.
Взетите във вечно робство деца са обучавани повече от 10 години в училището за аджеми в казармите на Сютлюдже в Истанбул на чуждия за тях език, призван да им стане роден, на новата им вяра и изкуството да убиват хора. Държани са с хиляди в огромни мрачни здания в ужасна теснотия и дресирани с голяма жестокост. След това най-ловките и агресивните са изпращани в еничарския корпус, а останалите се изпращат в султанския двор и тези на велможите, като продължават да учат, получавайки една, или друга специалност. Повечето оставали за цял живот слуги, но проявилите талант, надареност и заслуги във военните походи и управлението на държавата стават дори велики везири, като се отплащат на света със същата жесокост, с която са обучавани. Но има и изключения, като великия архитект и строител на Османската империя - Синан. Младите еничари продължавали обучението си в корпуса до 25 – та си година и се превръщали във войни, каквито света не познава. Те не били прости, вулгарни главорези, както си ги представят непосветените. Учеността засилва подлостта и жестокостта, така са смятали техните наставници и са продължавали да ги обучават чак до смъртта им, за да постигнат най-висше умение и съвършенство. И те оправдават надеждите. Стрелят с лък така, че улучват летяща птица, с един удар на ятагана разсичат човек наполовина, строят кораби, мостове, отливат топове, приготвят барут. Не познават милост, не забелязват човешките сълзи, не се оплакват, не се надяват някой и тях да оплаче, сами погребват убитите си. Имали са свои имами, мъдреци, поети и дори светци, за каквто е смятан дервиша Хаджъ Бекташ.
Силните и здрави юноши, откъснати от родината, вярата и езика на бащите, с осакатени завинаги души нямат друга опора освен султана, наричащ ги свои синове и нямат нищо свято, освен възнаграждението за кървавата си служба и грабежите, с които завършва всяко клане. Пред всяка превзета крепост поставят шпалир от колове с набучени глави и натъпкани със слама чучела на одраните живи защитници, през който влиза султана в новото си владение. Избиват старците и отвеждат жените, децата и младежите по пазарите за роби в столицата и големите градове. Еничарите пазят Империята, но в същото време са и най-голямата опасност за нея. Те са като буре с барут, което може да разруши непристъпна вража стена, но и да вдигне във въздуха своя нехаен, или непредпазлив стопанин – султана! Както и легионерите на римската империя и те са страж, но и страшен враг, издигащ и свалящ господаря си.
В това не толкова далечно минало обрязването е било началото на обръщането в чуждата вяра и превръщането на насилсилствено отнетите от родителите им деца в душмани на рода и отечеството си. Но, и в сегашните свободни и демократични времена отродяването и отчуждаването продължава да е в ход с още по-голяма сила. И това става доброволно, без насилие, кръв и сълзи. Обрязването вече не е физическо, а духовно. Извършва се безболезнена лоботомия, под анестезията на опиати, като обучение, кариера и достойно заплащане в сегашните империи – страните с развити икономики. Под лозунга „Свобода на движението на хора, идеи и капитали”, днешната глобализация иска да заглуши гласа на предишните поколения, да убие чувството ни за минало и принадлежност.
Миналото лято станах неволно свидетел на конфузна ситуация в дома на приятел – емигрант в САЩ, дошъл си тук на гости. Десетгодишния му внук тропаше с краче и упорито отказваше да говори български. Малкия Петър, настояваше да го наричат Питър, защото всички в класа му се подигравали за „e” – то в името. Твърдеше, че е американец и че не е никакъв българин.
С изключение на столицата и няколкото големи областни центъра, възможността да се видят млади хора и деца, особено в селата и малките ни градчета е минимална. Дори в песничка, често излъчвана по радиото, певицата настоятелно припява - „Искам да замина, някъде далеч, далеч оттук”. Ето и признанието на Никола Стефанов, автора на скандалната книга и филм „До Чикаго и отзад” - „Емиграцията в чужбина опустоши страната. В нея останаха преобладаващо възрастни, за които авантюрата да преустроят радикално живота си е безнадеждно закъсняла, както и голяма, инертна и безлична маса от маргинализирани и манипулирани от властниците хора. Болшинството от тях са родителите и родствениците на икономическите ни емигранти, значителна част от които живеят извън страната си с психиката на бежанци от пропаднала страна, готови на всякакви жертви за собственото си поколение. Което, за жалост ще е вече завинаги отродено от страната на родителите си, защото откъсвайки се от своята общност, волно, или неволно в името на интереса си за индивидуално оцеляване и по - добър материален статус стават заедно с потомството си неразделна част от чужда история. Българите там по-скоро искат да интегрират своите деца, които да станат американци в тамошната действителност. В същото време те самите не искат да влязат в нея, а дори и да искат - не могат, защото там наистина са като в капсула.”
И кой, кой да ми каже, каква е разликата между насила отнетите български дечица, превърнати в еничари и днешните, доброволно приели чужд език, нрави и културпа, след като резултата за Родината им е един и същ???
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
МЕРИДИН И ПЕПИ НАЗИФ - ЖИВОТ СЛЕД ВЪЗКРЕ...
Мултикултурните различия и сюнета
И сам знаеш отговора на въпроса !!
Поздрави:))
И сам знаеш отговора на въпроса !!
Поздрави:))
Да ме убеди, че не съм прав?
Репликата "по-добър материален статус" е много преувеличена, но духовният статус със сигурност е занулен, а националната карма прекъсната като пъпна връв. И тук идва дилемата с корените и крилете, които ти дава само родната земя. Светът е голямо село с обходИми краища.
Съотнесено към днес и към емигрантския край на постинга ти, следното изречение: "Не познават милост, не забелязват човешките сълзи, не се оплакват, не се надяват някой и тях да оплаче, сами погребват убитите си" би звучало по съвсем същия начин и сега.
А заглавието им лепва като ръкавичка. Икономическият емигрант е най-нещастния човек на планетата. И в тази графа не включвам потенциално-способните, които са поканени да работят в специфични отрасли и дейности, защото са ценни профита.
Жалкото е, че дори постигнали финансов просперитет, те си остават дълбоко тъжни хора и накрая се завръщат пак тук, за да доживеят живота си и да наваксат пропуснатото, което никога не се случва.
Независимо, че като всяка идеологическа доктрина, основана на агресия и насилие я отхвърлям категорично. Аналогията, която правя с данъка девшерме е, че този път го плащаме напълно доброволно и бих казал с неистов желание. Болшинството от родителите, "загрижени" за светлото бъдеще на отрочетата си, ги подготвят за бъдещата им емигрантска участ вече едва ли не от детската градина. Поговорката "Учи мама, за да не работиш" сега има само едно продължение - в България. Ако тази тенденция продължи дори още петилетка, сме обречени като етнос в собствената си държава...
Репликата "по-добър материален статус" е много преувеличена, но духовният статус със сигурност е занулен, а националната карма прекъсната като пъпна връв. И тук идва дилемата с корените и крилете, които ти дава само родната земя. Светът е голямо село с обходИми краища.
Съотнесено към днес и към емигрантския край на постинга ти, следното изречение: "Не познават милост, не забелязват човешките сълзи, не се оплакват, не се надяват някой и тях да оплаче, сами погребват убитите си" би звучало по съвсем същия начин и сега.
А заглавието им лепва като ръкавичка. Икономическият емигрант е най-нещастния човек на планетата. И в тази графа не включвам потенциално-способните, които са поканени да работят в специфични отрасли и дейности, защото са ценни профита.
Жалкото е, че дори постигнали финансов просперитет, те си остават дълбоко тъжни хора и накрая се завръщат пак тук, за да доживеят живота си и да наваксат пропуснатото, което никога не се случва.
Както често се случва, отново сме на едно мнение. За да разведря обстановката и аз като Чудомир ще викна: "Реви, Марко, реви, братко, двама да ревеме! Ти – в обора, аз – на двора, да се радва Дечо Пора!" Явно на това се кефят и радват само политиците, след като я докараха до там...
12.05.2016 13:29
Най-лесно се фанатизират децата. Знаят го всички религиозни и политически идеолози. Но, когато това идва от семейството е още по - смущаващо.
12.05.2016 20:01
Най-лесно се фанатизират децата. Знаят го всички религиозни и политически идеолози. Но, когато това идва от семейството е още по - смущаващо.
... Въпросът е другаде, в осмислянето на факти и събития, и много е лесно, да вземеш един факт от живота или историята и да го пришиеш до други от същата материя, от пръв поглед това може да звучи много умно.
Пример, въпреки максимата, че „всеки народ си заслужава управниците“ аз не съм написал, не изречение а дума против народа на Русия но въпреки това съм определян като един /ще спестя епитетите/ русофоб и изявен евроГЕЕЦ. /Дори и от Ваша милост/
За мен това не е парадокс, няма как от „пръв поглед“ да се класифицират нещата, пуйката в Англия може да е „Турска кокошка“ но дали е така за специалистите по зоология!?
Най-лесно се фанатизират децата. Знаят го всички религиозни и политически идеолози. Но, когато това идва от семейството е още по - смущаващо.
... Въпросът е другаде, в осмислянето на факти и събития, и много е лесно, да вземеш един факт от живота или историята и да го пришиеш до други от същата материя, от пръв поглед това може да звучи много умно.
Пример, въпреки максимата, че „всеки народ си заслужава управниците“ аз не съм написал, не изречение а дума против народа на Русия но въпреки това съм определян като един /ще спестя епитетите/ русофоб и изявен евроГЕЕЦ. /Дори и от Ваша милост/
За мен това не е парадокс, няма как от „пръв поглед“ да се класифицират нещата, пуйката в Англия може да е „Турска кокошка“ но дали е така за специалистите по зоология!?
Но тя е ефективна само, ако успееш да затвориш устата на опонента си. Дори използвайки и подтекст!
14.05.2016 20:09
И сам знаеш отговора на въпроса !!
Поздрави:))
Да ме убеди, че не съм прав?
джани ,ти си човек с опит и ерудиция...
комлименти за което, но не мога вече 3г,
да те разбера ,за какво рИвеш ? Прощавай!
Гледай отгоре бе, мой човек..
Гората ,а не ..дърветата ...
айде, да не се връщам чак на Патриарх Енодий.
Споко, всичко е План/ Божествен /.
"Българите ,това е Народа,който имаше всичко,което е пожелавал.Те вярваха,че Светът е открит за тях.Те никога не се съмняваха в Победата си!
Това е е Народът, на който се очудваше Света !! "
Патриарх Магнус Феликс Енодий-486г
И сам знаеш отговора на въпроса !!
Поздрави:))
Да ме убеди, че не съм прав?
джани ,ти си човек с опит и ерудиция...
комлименти за което, но не мога вече 3г,
да те разбера ,за какво рИвеш ? Прощавай!
Гледай отгоре бе, мой човек..
Гората ,а не ..дърветата ...
айде, да не се връщам чак на Патриарх Енодий.
Споко, всичко е План/ Божествен /.
"Българите ,това е Народа,който имаше всичко,което е пожелавал.Те вярваха,че Светът е открит за тях.Те никога не се съмняваха в Победата си!
Това е е Народът, на който се очудваше Света !! "
Патриарх Магнус Феликс Енодий-486г
Че, жените са средство на Провидението да държат ума на мъжете постоянно зает и нащрек. Няма отърване от любознателната ти компетентност по всички въпроси. Корена ни е здрав, но като че вече загнива тук. Като народ държавостроител, явно ще си устройваме държава другаде...
Защото Ирландия, въпреки емигрантското донорство за САЩ, все още съществува. И не само като географско понятия, но и като държава.