Нейде все още има народи с държави, а тук си имаме стадо с държава, братя мои.
Държава? Що е то? Това е смъртта на народа. Студено чудовище от чиято паст се леят лъжи и най-голямата е – „Аз, държавата, представлявам народа. Аз съм организиращия пръст Божи”. Творци са тези, които в любов и вяра са създали народите. Рушители са тези, които са ни поставили капани и се изживяват като държавата. Народа вече не разбира държавата и я мрази като източник на злини, а не на права и правдини. Всеки народ, както и нашия има свой език за добро и зло, който дори съседите му не разбират. А държавата лъже на всички езици и каквото и да говори – лъже. И това, което притежава е открадното от всички нас. Държава сме, в която всички пият отрова. И добрите и лошите. В която всички погубват себе си, в която бавното самоубийство на всички се нарича „живот”. Стоящите на върха и трупат богатства, но морално стават все по-бедни с тях. Един през друг се катерят, за да се изкачат по-високо и така взаимно се събарят в пропастта. Те всички искат Власт, защото властта е пари. Там е тържището, в което бръмчат отровните мухи. Слаба представа има народеца ни за великото, ала има страст и усет към представлението и актьорите, тези отровни мухи във властта. Около високите ценности се върти света, ала народа харесва шоуто на еднодневките. Тези актьори имат страст и стръв, но никаква съвест на духа. Винаги вярват в това, с което подтикват другите да вярват. Днес имат една вяра, утре друга, а вдруги ден още по-нова. Бързо менят мнението си, подобно на народа и капризите на времето. Истината, която се промъква само в просветените уши, за тях са лъжи, вятър и мъгла. Пълно е с тържествени палячовци на тържището на властта, а за народа ни те са господарите на мига. Често мига напира, а актьорите още повече и искат от нас едно безусловно „Да”, или „Не”. Тежко на този, който иска да застане между това Да и Не. Безчет са тези натрапливи мухи. Народното тяло е изпохапано на хиляди места от тях, а той дори не се почесва и гневи. Кръв жадуват безкръвните им души. Ала народа, страдащ прекалено от многобройните рани е прегорд, за да убие тези лакомници, макар че съдбата му е да носи цялата им отровна неправда. Бръмчейки около нас и натрапливо възхвалявайки ни по избори, те ни ласкаят и хленчат пред нас като пред богове. А всъщност те търсят само нашата кожа и нашата кръв. Тогава са любезни с нас, но любезността им е била винаги хитрост на страхливци. Те размишляват дълго за нас с тесногръдите си души, защото всички сме съмнителни за тях. Развращават, като ни наказват за всички добродетели, а ни прощават изцяло прегрешенията. Народеца е милозлив и с усета си за справедливост си мисли: „Те са невинни в своето дребно съществуване”, а тяхната тесногръда душа злобно крещи – „Вина е всяко независимо съществуване!” Дори милозливи към тях, те имат чувството, че ги презираме. Безмълвната ни гордост не е по техния вкус.
И така, да се пазим от нищите духом във властта. Пред народа те се чувстват малки и жалки и тяхната злоба тлее и се разпалва в невидимо отношение към него. Всички сме свидетели как замлъкват и се снишават пред надигащ се бунт и как тогава силата им излита като дим от гаснещ огън. Безмислен жребий е да се превръщаме в мухобойка за единици. А ти, любителю на истината, не се поддавай на внушенията на тези напиращи и безусловни блюстители! Встрани от тържището на властта и славата се стреми всичко велико. Встрани от тях са и откривателите на истинските ценности.
Престолът на властта им е върху тиня, от която се разнася непоносима смрад. Зловоние се носи от лъжливите им уста и алчните им страсти. Мигар искате да се задушите? По-добре разбийте прозорците и излезте на открито по улиците и площадите. Избягайте от зловонието и идолопоклоничеството към тези излишни хора. Изхвърлете ги от властта и се превърнете от стадо в народ!
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
България е най- подредената, спокойна и стабилна държава в Европа, която служи за образец. Пробелмът и е, че е гъсто населена с гламави простаци, които не могат да проумеят това.
05.08.2018 13:38
България е най- подредената, спокойна и стабилна държава в Европа, която служи за образец. Пробелмът и е, че е гъсто населена с гламави простаци, които не могат да проумеят това.
Явно Постолчо е именно една от зелените грантови мухи, които са налазили българската снага. На него му е добре в смрадта и си думам, че именно за такива като него иде реч в постинга...
ТАКА ЧЕ .......................ИЗТРИВАЛКА ЗА ТАКИВА!
ТАКА ЧЕ .......................ИЗТРИВАЛКА ЗА ТАКИВА!
Лявата и дясната половина сме на българската кратуна. Жизнено ми е необходим. Навремето мустакатите испнски благороднички са ходели на разходка с маймунките си, за да изглеждат красиви в сравнение с тях. Така и аз с Постолчо.
Много си иносказателен. Тъй и не разбрах, за какви мъдрости и слепи котета глаголиш. Може би за Постолчовите. Що се касае за моята кратуна, все още е адекватна...
А вие колега, не за първи път стоварвате вината за жалкото ни днес не където трябва. От 30 години ни унищожават ВЪНШНИ сили. Кого ТЕ слагат и свалят от "власт", са подробности. Ако ТОВА не знаеш или премълчаваш, къв мироглед и ква мъдрост?
А вие колега, не за първи път стоварвате вината за жалкото ни днес не където трябва. От 30 години ни унищожават ВЪНШНИ сили. Кого ТЕ слагат и свалят от "власт", са подробности. Ако ТОВА не знаеш или премълчаваш, къв мироглед и ква мъдрост?
Още преди години и винаги съм твърдял, че у нас промяната винаги идва от вън. И то като АПОКАЛИПСИС. Дори намерих един от постингите, където в края съм го отбелязал. Винаги сме били рибката прилепало, търсеща да се прилепи към някоя някоя от световните акули. Уви, все към губещите...
http://djani.blog/politika/2018/08/08/.948247
Ще напомня гордото решение на Одисей да не приеме безсмъртие от вещицата (забравих коя).
09.08.2018 13:42
Ще напомня гордото решение на Одисей да не приеме безсмъртие от вещицата (забравих коя).
Сцените с пребиваването на Одисей са заснети във Филма "Приклченията на Одисей" в Памук кале - Егейска Турция. Идеалното място. След като за повече от 2 хилядолетия не сме изчезнали като народ и сме все още тука, съм до някъде оптимист.-