Прочетен: 3057 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2019 13:25
Тук не иде реч за здравословното състояние, а за духовното здраве на обществото...
Ако човек не се справи навреме с Едиповия си комплекс и не успее да преодолее инфантилните си стремежи и да придобие здрава житейска ориентация, той се разкъсва между детските си желания и изискванията като към възрастен човек. Преди хората са очаквали почти всичко от ръцете на Бог и по-малко от себе си. Повечето и сега винаги търсят някакъв вълшебен помощник. Проявяват особен вид преданост, която почива на благодаростта към подържащата ги ръка и на страха да не я загубят. Доколкото им са необходими много подържащи ръце, те са принудени да бъдат лоялни към мнозинството хора. На този тип хора им е трудно да произнесат думата „не” и лесно попадат в клопката на противоречиви привързаности и обещания. Не можейки да отказват, те обичат да казват „да” на всичко и всички, като призтичащата от това парализа на критическите им способности ги поставя в силна зависимост от останалите хора. Те се захранвнат емоционално не само от тези, които могат да им предоставят знания, или помощ, но и въобще от хора способни да ги подържат. Те се объркват, когато останат сами, усещайки, че не могат да направят нищо без странична помощ. Особено ярко тяхната блезпомощност се проявява, когато трябва да предприемат нещо сами и да взмат решение и да поемат съответна отговорност. Често в личните си взаимоотношения търсят съвет именно от този, спрямо когото следва да вземат решение.
За разлика от тях характерът с експлоататорска и рецептивна ориентация има основното усещане, че източника на всичко добро е извън него, поради което търси вън от себе си това, което да получи. Разликата между двете ориентации е в това, че експлоататорския тип не чака да получи нещо от другите хора в качеството на подарък, а си го взема със сила, или хитрост. Тази ориентация се разпростира върху всички сфери на човешката дейност. В любовта и привързаността те предпочитат да заграбват и завладяват. Същото наблюдаваме в мисленето и интелектуалните занимания. Те предпочитат да присвояват чужди идеи, а не да създават свои. Поразителното е това, че често това са хора с развит интелект, които прекрасно биха могли да имат и свои собствени идеи, ако не се осланяха на чуждите способности. Същото положение е валидно и за отношението им към вещите, като винаги им се струва, че е по добре да присвояват чуждото. Девизът им е – „Откраднатото е най-сладко”. Използвайки и експлоатирайки останалите, те „обичат” тези, които явно, или тайно са съгласни да станат обект на експлоатацията им, но се насищат само от тези хора, които могат да изстискат като лимон. Крайният случай на този тип хора е клептоманът, който се наслаждава само на това, което е откраднал, макар че разполага със средства, за да го закупи. Те са и егоисти. А това себелюбиво чувство е едно от видовете алчност. Както всяка алчност, тя се характерезира с ненаситност, която никога не се удоволетворява. Тези личности са постоянно заети със себе си, незадоволени, неспокойни, подвластни на чувството, че пропускат, лишени са от нещо и не получават достатъчно. Те не са доволни от себе си и дълбоко в себе си не се понасят.
В днешното ни общество всички обществени и дори лични връзки се подчиняват на законите на пазара. Отношенията между работодатели и работници, както и с конкурентите трябва да се основават на безразличие в хуманния смисъл. Иначе биха се изправили пред невъзможност да изпълняват икономическите си задачи – да водят конкурентна борба с другите и да не се въздържат от действия за икономическо разорение на другите. Отношението работодател – работник е ярък пример за това равнодушие. Собственика на капитал „възлага работа” на работника, както на машината, или промишления робот. И двамата извличат полза един от друг за удоволетворяване на взаимните си интереси. Отношенията им се свеждат до интереси в рамките на взаимната изгода. Същият принцип характеризира и отношенията търговец – клиент, свеждащи се до взаимната полза. Човекът вече продава и себе си и се чувства също като стока. Физическия работник продава физическата си сила, а интелектуалеца и професионалиста - личността си. Личността им следва да е приветлива и да отговаря на редица изисквания - да бъдат енергични, квалифицирани и инициативни в различни области. Като на всички стоки пазарът определя цената на тези качества, или ги пренебрегва като нямащи стойност. Така вместо личната самоувероност и самооценка е вече меродавно мнението на други за дадено лице. Личността колкото и да е убедена в своите качества вече няма думата. Всичко зависи от популярността и успеха и на пазара. Търсят ли я, тя е някой, ако ли не – просто е никой. Това обяснява защо популярността има такова значение за съвременния човек. Тя е условие за неговия напредък и възход, както и за изпадане в бездната на комплекса за малоценност. Личността и нейната собственост са неделимо цяло. Колкото по-ниско е самочувствието, толкова повече се нуждае от собственост. Без собственост не би била прието за пълноценна от останалите. Престижът и властта са също пряк резултат от конкуренцията за придобиване на капитал.
В сравнение с миналото икономическата и политическа сцена е по-сложна и щирокообхватна, а възожностите де се обхване намаляват драстично. Структурната безработица за мнозина засилва чувството за несигурност и единственото което искат е да имат работа, за което биха били признателни. Безработицата засяга предимно възрастните. За много работни места се търсят млади, дори неквалифицирани хора, т.е. подходящи за манипулиране обекти, изпълняващи ролата на малки винтчета в системата. Показателно е че и на Изток и на Запад са популярни филмчета като „Ну погоди” и „Том и Джери”, като в тях темата е еднаква в многобройните си вариации. Безпомошното зайче, или мишле бягат и накрая успяват да се отърват и дори да победят. Хората не биха гледали разновидностите на този сюжет, ако не докосва емоционално една болна струна в душите им. Очевидно, малкото и безпомощно същество заплашвано от силния и злобен враг е самия зрител и привлекателността на сюжета е в щастливия му край.
Казаното за икономическата област важи с пълна сила и за политическата сфера. При гласуването в малкото селище за кмет например, вота има конкретен характер. Но днес избирателят е изправен пред големи партии с мощен апарат, почти идентични с могъщите корпоративни интереси, които всъщност представляват. Избирателят може да получи представа за някой кандидат само чрез излъскания му от PR агенциите имидж. Натрапвания образ, дори и мярнат на някой митинг е далеч от действителната си същност и политиката, която ще провежда. Повтарянето на лозунги и изтъкването на фактори, нямащи нищо общо с избора, притъпяват критичното съзнание на избирателя. Ясното и разумно въздействие върху съзнанието му е по скоро изключение, отколкото правило. Това не означава, че политическата пропаганда и рекламата открито го неглижират. Тъкмо обратното, те ласкаят отделния човек, подчертават колко е важен и ценен за тях и дават вид, че търсат критичното му отношение и здравомислие. Но, това по същество са методи за разсейване на съмненията на личността и самозаблуждаване в правилността на неговото решение.
Поради тези причини съвременната личност изоставя собствения си характер и убеждения и възприема образа, определен от съществуващите към момента обществени норми. Тя става точно такава, каквато са всички останали и каквато те очакват че ще бъде. Този механизъм може да се сравни с мимикрията при някои видове животни с цел физическото им оцеляване. Всъщност тази норма е за предпочитане от повечето хора в съвременното ни общество. Но, подмяната на собствената личност с псевдоличност постава човека в постоянно напрежение и несигурност. Автоматизирането на личността на обикновения човек в наше време увеличава неговата безпомощност. За това той е готов да се подчини на мними авторитети, предлагащи му сигурност и спасение от съмненията.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
Аналната ми фиксация е напълно подходяща. Дори преди много време надрасках едно есе - "Анусологията - царица на науките" - http://forumat-bg/politika/2714-anusologiyata-tzaritza-na-naukite С фиксация към индивиди като Постолчо.
