Прочетен: 3709 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2019 20:16
СРЕЩУ ЧЕРВЕНИТЕ ПАТРИЦИИ!
Знаете ли, какво е да си личен шфьор на нечие номенклатурно величие? Да си 24 часа в денонощието на разположение? Да си глух и ням свидетел на всичките му делови разговори, радости, гадости, ядове, изцепки, лични и служебни тайни? Да си бодигард, ординарец, слуга, компаньон на скучаеща съпруга, детегледач и какво ли не още? Да го возиш и придружаваш по запои в ресторанти, барове и хижи, и на почивки заедно със семейството му в правителствени резиденции, като Евксинаград например. И по безкрайна милост на величието, дори да ти позволи да вземеш семейството си, за което е осигурено място в пристройките за прислугата. И мислите, че въпросния многофункционален слуга се чувства унижен? О-о-о, хиляди пъти не. Та той е допуснат в тези времена на тотален дефицит до част от благините на обслужвания. Има дори и чин в службите. Както планета, светеща с отразената от слънцето светлина, така и той блести сред простолдието, огрян от авторитета на Величието и е обект на незаслужена почит и респект. Но това си има цена. И тя е безпрекословна вярнаст и всяка измяна сред тези кръгове се наказваше безпощадно.
Покрай родителите си, децата им, ираещи като малки заедно и общуващи по късно помежду си, също по някакъв начин се чувстваха съпричастни и участващи в този спектакъл. Но, както навсякъде по света кастата на недосегаемите, както маслото и оцета в бутилката не се смесваше с обслужващия ги плебс и младите им издънки се каращисваха със себеподобни, или с такива от тежкарски, стари буржоазни фамилии, или със светски знаменитости. А това поражда завист, а тя е един от седемте смъртни гряха. Завижда Яго на Отело, завижда Салиери на Моцарт, слабия на силния, бедния на богатия. Съществуват всякакви форми на завист, но най лошата се нарича „черна завист”. На пренебрегнатия, на непризнатия според способностите, на унижавания, озлобения. Завистникът мъти водата, пречи на добрите обноски, създава дразги, сее смут, клевети, злепоставя. Черната завист не може да се прикрие и не се лекува. Както казва Молиер – „Завистника умира, но не и завистта.”
И така, докато дойде времето разделно. „Демократичния” 10 –ти Ноември, низвергнал червения 9 – ти септември. И о, чудо, самосвален от клана на същите „Недосегаеми”, получили благослов от прегърналите се през океана двама Големи. Цветът на властта е черният и си остана същият. Черната „Чайка”, следвана от черните „Волги” на УБО. Днес заменени от Мерцедеси, или БМВ - та, последен модел, следвани от черните джипове, също Мерцедес на неостаряващото и постоянно модернизирано „кубче” на охраната, задължително с четири еднакви цифри на номерата са символите на държавната и олигархична власт, за да се отличават от тези на простосмъртните. Всъщност, професията „охранител” не е непознато явление в новата ни история. Охранителя под различни имена се е подвизавал като пазвантин, пъдар, пазач, портиер, охранител, бодигард и т.н. Както и днес, винаги е вардил имота и личността на чорбаджията си. Впрочем, така модерната сега дума „бодигард" просто липсваше в „Речник на чуждите думи в българския език", издаден през 1970 г. Тогава „всенародната социалистическа собственост” се пазеше от самата държава и то твърде строго, а за телесата на богопомазаните от ЦК и Политбюро бдеше вездесъщото УБО. Прехода към уж „пазарна икономика", а всъщност пладнешки грабеж бе съпроводен от огромен „бум" на охранителния „бизнес". Та нали, набързо заграбеното трябваше да се опази от чужди апетити и набезите на конкурентни, криминални, ромски и други банди. Отначало бизнес с мутренско лице, но постепенно лустросано до сегашния, уж законосъобразен и законопослушен „фейс", но запазил рождените си петна.
Постепенно изметеният от службите слугинаж, преквалифицирал се в охрана и изпълнител на волята на „червените бонзи”, осъзна, че в същност те са напълно в ръцете им и си рече – „Ах, гадове, та ние да не сме по малко способни и умни от вас? Ще ви вземем всичко и ще отговаряте за всичките ни унижения!” Настъпи времето, вече просветената им завист да възтържествува. Защото бяха свидетели и изучили всички явни и тайни механизми и хватки на властта, които жадно поглъщаха през годините. Осъзнаха, че за да вземат властта трябва да стъпят на широка и привилигирована, дори в малка степен основа. Както навремето прамайката БКП се опираше на над милион членове, назоваващи се и задоволяващи се само с гордото звание „комунист”. Но сега времената бяха други и подкрепата изискваше материална основа и означаваше да си осигурен с работа и постоянен доход. А по-изявените и кресливите с постове и привилегии. Така започна внедряването и завладяването със свои хора на държавния и общински административен апарат и чрез него подчиняването и на бизнеса. Защото и най-могъщия олигарх е принуден да са съобразява с властта на държавата.
Така се пръкна ГЕРБ, в който според безстрастната статистиката има повече бивши партийни членове, отколкото в самата БСП. Той бавно и неумолимо започна да издърпва чергата изпод краката на опияненената от заграбеното и предоставено на верните си хранени хора БСП. Идеалът на тази амбициозна групичка на Позитано бе обратен - малка, елитарна, „лява”, но не комунистическа, бяла и пухкава, евросоциалистическа партийка, която максимално е освободена от членска маса. Партия, бедна на членове, но богата откъм банкови сметки, с лозунг „По-добре ляв и богат, отколкото беден и десен”. А вкуса на свободата най-добре го усещат ситите. За тях най-главното в театъра на живота е бюфетът. Първанов и особено Станишев реализираха напълно този замисъл. Партийните членове за тях бяха нещо крайно неудобно, защото те искат да контролират ръководството си. Допуснеш ли членска маса, трябва да им даваш отчет и някакви демократични права. За това я превърнаха в малък елитарен клуб за избраните, родени в тежкарски номенклатурни семейства и в също такива столични квартали, че и на Запад дори. Но, който е забравил заветите на червените си деди се налага да плаща. Цената е вече 10 години да стоят извън яслата на властта и да преглъщат слнки, наблюдавайки пируващия си бивш слугинаж. И започнаха поне, до момента безрезултатна битка, защото липсва идеология, с която да завладеят и поведат масите, а само за едната власт. Изразяваща се във взаимни обвинения в корупция и всякакви управленски грехови, присъщи и за тях самите в близкото им минало. И така сме сидетели на комични единоборства на жалките им медийни гладиатори.
Проблемът на отчаяната лоялност се състои в това, че силните на деня може и да не я забележат. А да забележат лоялността ти, трябва силно да се разлаят опозиционните кучета. Да лаят колкото се може по-силно. Нека да негодуват във Фейсбук, нека се озлобят толкова силно, че да донесат на тепсия компромата в прокуратурата. Такъв компромат е безопасен, защото нито един представител на властта няма да даде ход на компроментиращите материали, предоставени от опозицията. Просто защото до тях се е добрала именно тя. Преброяват се апартаменти и бутикови луксозни автомобили, твърде скъпи за чиновнически доходи, показват се снимки на поотраснали отрочета, учещи в реномирани западни колежи и университети и назначавани на отговорни длъжности без дори ден трудов стаж. Опозиционерите са нужни, за да изравят компромати за чиновниците и да обезвреждат въпросния компроват точно защото е изровен от тях. Често за това се използват журналисти, които просто са високоплатени и разглезени щатни доносници. Плащат им, хранят ги, обличат ги и ги водат по екскурзии и почивки в екзотични дестинации. При стечение на обстоятелствата някои особи от женски пол могат дори да се оженят изгодно, а тези от мъжки пол да се включат изгодно в бизнеса на обектите им на разследване. И това ги примамва. Очарованието на повечето компромати е в това, че бързо губят стойността си. Често това не са престъпления, а моментни скандали – нова любовница, скъп часовник, или непристойна реплика спрямо някое величие. Ако началството не се възползва от компромата, след седмица вече е забравен, заменен от друг.
И така, сагата продължава. Проблемът е, че БСП иска да е анонимно във властта, а не реално. Защото властта е отговорност. А тя отдавна е отвикнала на носи къмъни в малката си гиздава раничка на изнеженото гръбче...
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
Увеличава се напрежението между САЩ и Ки...
На час по два робски камшика, да не се о...
аз мисля, че играят ..ЗАЕДНО../проследи Парите...
как може да ми опонираш?
28.01.2019 12:18
аз мисля, че играят ..ЗАЕДНО../проследи Парите...
как може да ми опонираш?
Но, в глутницата има винаги разпри за по-тлъстия кокал...
Здраве му кажи. Без заобикалки. Както е казал Алеко - всички са маскари...