Стар като света е митът за Сизиф. За канарата, която все пада и все не пада и я вдига отново и отново до върха на планината. И пак, и пак...
Все същата история за вечната власт, която никога не умира и дори когато изглежда, че ще падне, тя не пада. И когато изглежда, че ще си промени, тя не се променя. Падат само нейните представители, сменят се само нейните изпълнители, както степента или вида на потисничеството. Така е било винаги и така ще бъде! Историята на човечеството е една безкрайна подигравка спрямо режимите, които биват помитани, а си остават такива, каквито са били преди. Във всяка епоха и във всяка страна документите, които го доказват са налице. Различни са само имената, датите и езика. Дори при здравите и уж силни демокрации. Всички демокрации са слаби и нездрави, тъй като са демокрации, тоест системи базиращи се на по-малкото зло. Дори и страните, минали през револции, защото всяка революция съдържа семената на това, което е разгромила и с времето се проявява продължението именно на това, което е унищожила. От всяка революция се ражда, или възражда империя.
Ярък е примера на Френската революция, отровила света с лъжите си - „Liberte, Egalite, Fraternite”. Реки от кръв и мечти, морета от жестокости и химери, а след това? Бонапарт и неговата империя, със същите превилегии като предишните, може би по-усъвършенствани. Същите своеволия като предишните, но узаконени с Наполеоновия Кодекс, базиран на политически принципи.
Ами Руската революция, базирана на друга отрова с нови реки от кръв и мечти, нови морета от жестокости и химери. След нея, империя на незначителни колективни вождове, подобни на елиминирания цар, привилегии подобни на предишните, също усъвършенствани своеволия като предишните, но узаконени с доктрина, формулирана с научни и философски критерии. Психиатри, които обявяват за луд всеки, който не се подчинява. Унищожават не само тялото чрез затвор, или екзекуция от наказателния взвод, но унищожават и ума на съпротивилия се.
Да вземем и Америка. Тази Америка, създадена от отчаяни хора, търсещи свобода и щастие, която се е опълчила на Великобритания, защото не е искала да и бъде колония. И после? Наложила е робството, продажбата на човешка плът, като животинско месо на килограм. Смачкала е други отчаяни хора, също желаещи свобода и щастие и накрая е превърнала половината планета в своя колония. Или да вземем европейските страни, участващи в съпротивата срещу нацисткия режим. Тайните архиви съдържат унищожителни данни за участие в новата власт на същите лица, индустриалци и финансисти били и в предишната. А какво да кажем за редуващите се днес във властта консервативни, либерални, социалистически, националистически и прочие правителства с представители на един и същ плутократски елит.
Тогава, защо да страдаш, защо да се бориш, защо да рискуваш да бъдеш пометен от лавината в пропастта? Защото това е единствения начин да живееш, когато си мъж, жена, човек, а не овца – за Бога! А човека не е овца, той има инстинкт за оцеляване, който го кара да се бори напразно, дори и да осъзнава, че ще загуби. Както Дон Кихот срещу вятърните мелници, без дори да го е грижа, че е сам и дори е горд за това, че е сам. И няма значение, че се бори за себе си, народа, или човечеството, вярвайки в народа, или не. Без значение, дали има резултат от саможертвата му. Дори и да е сломен, народът е той, човечеството е той.
А може все пак да има някакъв резултат, а той е че Човека се отделя от стадото, отказва да е част от него, че го разбунва, макар и за час, или ден. Понякога е достатъчно един мъж, или една жена да се отделят от стадото, за да го разпръснат и то да не следва обичайния си път. Те са тия, които ще съборят канарата и ще дадат глас на достойнство на стадото, което блее в морето си от сива вълна. Непокорните, неразбраните самотници, героите от безсмислените приказки, без които живота не би имал никакъв смисъл. Без които да се бориш, знаейки, че ще загубиш, би било истинска лудост. Въпреки това за един ден, този ден който е от значение, който носи възмездие, който настъпва, когато може би човек вече не се надява и настъпвайки, оставя едно малко, микроскопично семе, от което ще поникне могъщото дърво на истинската свобода и справедливост.
А това никак не е малко...
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg
Преди малко Сидеров скочи на руския посл...
Руската окупация се форсира - Ореха рабо...
