Мразени и харесвани от милиони, те са на върха на световната известност и слава. Мнозина са изкушени в предпочитанието си, но независимо от това, за да са на политическия Еверест има реални причини. Точно преди петилетка в публикацията ми „Да, признавам си” http://djani.blog.bg/politika/2014/05/08/da-priznavam-si.1263244?reply=4594916 декларирах симпатиите си към Путин и се мотивирах за това. Тогава Тръмп тъкмо бе обявил намерението си да се кандидатира за президент и мнозина го приеха с насмешка...

            В профил Доналд Тръмп поразително прилича на петел, издокаран в смокинг. Стойката на тялото му, заучена още от военното училище е стегната, изправена и изпъната като струна. Очите му, присвити и съсредоточени  са вперени в далечината, сякаш фокусирани в невидим предмет. А запазената му марка, макар и пооредял е прочутия му перчем, като шлем от буйна, руса коса, приличаща на гребен на петел от порода Родайлънд. Обикновено при петлите гребенът служи за сплашване на съперниците и привличане вниманието на кокошките, което и той прави през целия си до момента сложен и удивителен житейски път. По един или друг начин, той е най обсъждания в продължение на повече от 40 години човек в САЩ. Дори много по-богатите Бил Гейтс, Стив Джобс и Уорън Бъфет не са така  популярни и толкова дълго обсъждани. Името му се е превърнало в синоним на успеха, измерван чрез лукса и богатството. Изписвано със златни букви върху небостъргачи, хотели, казина, модни дефилета, телевизионни формати и пътнически самолети, то се е превърнало в еднозначна запазена марка, символизираща личност, едва ли не с неограничени възможности. Високия жизнен стандарт, който демонстрира пред обществото се определя преди всичко от парите. Обслужвайки раболено богатите и амбициозните, той пренебрегва останалите, наричайки ги членове на „Клуба на късметлийските сперматозоиди”. Дори преди кандидатпрезидентската му кампания, според напълно обективни социологически данни над 96 % от възрастните американци знаят кой е той. За комиците, той е перфектния персонаж за шеги и скечове. Откровено агресивен Тръмп просто сам си търси белята и обидите, за да си спечели врагове, които впоследствие талантливо опровергава и очерня. Предизвиква и Обама, като възглавява акция за установяване законноста на избора му за президент в спор за месторождението му – в Кения, или в САЩ. Вечно провокиращия Тръмп привлича общественото внимание с елементаарни и грубовати мисли и фрази, а не с философски разсъждения. Според психолози Тръмп си остава дете, което отчаяно се нуждае от похвали и внимание и предпочита да го мразят, но не и да го пренебрегват. Разбира се той печели популярност и пари, като дава воля на тази си особеност, а и няма нерви и търпение за разсъждения и анализи. Той продължава смело напред, като не признава науката, обявявайки се притив детските имунизации, отричане на климатичните промени и дори съмненя в реалността на лунната програма „Аполо”. През целия си хиперактивен живот отхвърля общоприетите норми и изявите му са почти на ръба на благоприличието. В семейството си, в училище, в света на бизнеса той постоянно утвърждава превъзходството си и при най-малко съмнение в него. Привърженик е на идеята, че няма лоша реклама, демонстрира абсолтна непосредственост и е въплъщение на американския импулс за изграждане на империи, движен от неистова амбиция.

            Какво може да се мисли за човек, който обижда жени за външния им вид, като Шер за многобройните и пластики и който се гордее, че като дете е бил побойник? Но също и Човек, дарил 50 хиляди долара на умиращо дете, за да може щастливо да изживее останалите му броени седмици. Добавете към това невероятната му гъвкавост, благодрение на която оцелява безброй пъти и след всяко поражение е отново под светлините на прожекторите, както и безграничния му оптимизъм и ще се получи многолика личност, която е невъзможно да бъде пренебрегвана само и единствено заради нейната ексцентричност. Автор е на дузина книги, най – популярната от които е „Тръмп. Изкуството на сделките”. Но известността с книгите бледнее пред тази на телевизионните му формати и конкурси – „Мис Вселена”, „Стажантът” и др. Образът на Тръмп се използва от медиите като знак и емблема, че дадена новина е свързана с мода, красавици, богатство и лукс. Доналд Тръмп е продукт на епохата, оформен от актуалните течения в културата и икономиката. И чрез силата на актуалните си превъплъщения като бизнесмен, досаден политик и шоумен оказва влияние върху обществото, защото се е превърнал в цялата негова съвкупност от идеали и нагласи. Как се е  получило така, че този забележителен субект, едновременно обичан и мразен е най-разпознаваемия бизнесмен на нашето време? Как така, след като е обидил толкова много хора продължава да е обект на такова внимание? И защо е толкова трудно на враговете му да го игнорират?

            Тръмп навреме проумява, че лудата надпревара, кой повече да забавлява хората води неименуемо до появата на нов медиен жанр, който се базира на идеята, че всичко в човешкия живот се свежда до забавления, които да се продават като стока. Реалити програмите предлагат спонтанни събития без сценарий, превръщащи зрителите във воайори. В тях вместо актьори участват обикновени хора, като на теория дават възможност на аудиторията да надникне в това за което копнее – истински хора в реални ситуации. Но на практика продуцентите подбират фотогенични персонажи, представителни за определен типаж хора и ги поставят във внимателно режисирани сценарии. Публиката обожава тези предавания и гледаемостта им  е огромна, но само участниците и екипът са наясно, кое е истинско и кое не.

            Факторите, които влияят върху развитието и оформянето на Тръмп присъстват в съвременното ни общество. Те оформят културата на нарцисизма. Лишеното от духовност общество изпада в екстаз пред преуспели бизнесмени и самохвалковци, а всички останали принизява и обрича на анонимност. Тези сили са мощни  и финансовите облаги за тези, които се възползват от тях все по-щедри.  В резултат на това е настъпила истинска епидемия от нарцисизъм, чиято главна проява е грандоманията. Това води до непреодолимо желание да изглеждаш победител, но и до смъртен страх, да не те обявят за губещ. Преди няколко години психиатри издигнаха теорията, че считания за психично разстройство нарцисизъм е всъщност стратегия за успех. Твърдение напълно сработило по отношение на Тръмп. Забележете как са процъфтели платформите на Фейсбук, Туитър и Инстаграм, където говорим в първо лице единствено число и с вече милиардите селфита, които се публикуват, дори на сандвича, преди да го изядем на моста Риалто във Венеция, или пред Айфеловата кула.  Можем ли да приемем, че непрекъснатото ангажиране на света със себе си е нещо сбъркано? Или може би тава е разумна реакция на живот в общество, в което преекспониране на егото  чрез медиите е начин да се чувстваш по-малко незначителен? Доналд Тръмп не е различен от нас. Той е един от нас, но уголемен в гигантски размери. Имайки предвид желанието му да се разграничава от другите, като „специален човек”, това твърдение надали ще му хареса. Защото е притеснително и за него и за нас. В множеството творби, които са му посветени той не е разнищен до край. Тръмп може бъде грубиян и ужасно натрапчив и да проявява дори жестокост. Но като се има предвид света в който живее, той може да бъде възприет като преуспял човек, финалист в телевизионната му игра „Победителя печели всичко”. Той е жив пример за ценностите на времето ни.

 И накрая, някои от бисерите му в Туитър:

Повечето хора не стават за нищо, затова е невъзможно човек да изпитва към тях, каквото и да е уважение.

За мен комарджии са тези, които играят на ротативки. Аз предпочитам да притежавам ротативки. Много е приятно ти да си този, който прибира джакпота.

Бих казал, че никога не съм получавал уважението, което заслужавам, но винаги съм привличал общественото внимание повече от всички останали.

Аз съм авторът на собствения си комикс и обожавам да живея в него. Ако някой иска да ме използваза за да направи щоу, не виждам защо да му отказвам.

Не съм ли прекрасен? Постигнах много големи успехии и хората започнаха да разбират, че съм успял много повече, отколкото някога са признавали. Те тепърва започват да го проумяват. Тук не става дума  за икономика и финанси, а за това, че съм много по-богат, отколкото всички си мислят.

Аз съм много умен човек. Мога да отговоря идеално на всеки въпрос, всичко казано от мен да бъде коректно и никой да не се заинтересува от думите ми и да не ме цитира. А мога да отговоря искрено и от това да се получи сензация!

 По материали от Интернет и книгата  на Майкъл Д,Антонио "Доналд Тръмп - Искам всичко"

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg