Здравейте , любими блог читатели. Напоследък нямам никакво време за писане покрай почването на новата работа. Доста ми е различно и напрегнато . първите дни когато ме обучаваха , се събуждах посред нощ и почвах да подреждам документите, да изписвам, да кодирам и т.н. Истината е , че да работиш в ковид отделение, не е такава драма, а и вече изкарах вируса в къщи и без работа , така че имам и психически и физически имунитет поне за сега.
Уж почнах в държавна болница, с идеята да ме преместят когато мине истерията с ковида. Обаче уловките не спират всеки ден. Значи вижте как започна всичко. Отивам там за работа в пулмология – ковид и там една кинезитерапевтка на 43 години, която преди година е завършила в нса , се е набутала там уж да прави гимнастика на болни в реанимация. Обаче сега след като са го направили ковид , решават да я назначат като секретарка както и мен, медицинска секретарка, обачееее на нея не и харесва понеже не и е по специалността и все мрънка, че 8 месеца била там да раздвижва, а сега се занимава с документи. И всячески се опитва да ми намекне, че нея ще преназначат долу във физиотерапията, а мен рехабилитаторката няма. Вече свиквам да не й обръщам никакво внимание, понеже ако тръгна да й се впрягам на всяка дума , трябва не да се опитам да покрия белите коси, а направо цялата ще побелея и ще трябва да се боядисвам искам – не искам. Осъзнах и , че нищо не знае за професията, и чете от интернет вместо да ме попита, въпреки , че знае , че ще и кажа и няма да има проблем , аз не съм толкова злобна като нея. Все се надявам , че ще спре да се заяжда и ще се опита да ме опознае като човек.
Аз вече посвикнах с работата , научих се да изписвам пациенти, да ги приемам, да знам , че е рисковано все пак съм в ковид отделение, слизам от линейката да ги взимам , но все пак няма проблем. Свиква се , а и сме облечени безопасно. Аз мисля , че съм го прекарала вече корона вируса , понеже минах тези симптоми с главоболие и загуба на вкус и обоняние, да снимката която ми правиха на белия дроб , беше чиста, но това не значи че не е бил там вируса и не съм го преборила, доста ме стягаха гърдите като дишам , но всичко отмина. Наред с ходенето на работа и танци , и чат-пат частни адреси, намирам време и да уча за предстоящия кандидат-докторантски изпит. Осъзнавам , че времето, което отделям не е достатъчно, и се притеснявам , че има голяма вероятност да не ме приемат, но все пак не се отказвам.
Коледния дух ме е обзел , и украсих всичко , като не осъзнах ,че като украсявам прозорците , аз няма да мога да спя , защото са високо. И снощи като ги пуснах видях , че цялата стая свети и не мога да затворя очи, и ги изключих..
Любимото ми време от годината чука на вратата… Дано дойде ред за моето щастие. Нямам търпение вече.


Здравейте любими блог читатели, днес е последния ден от ноември и ни изненада с красива бяла премяна. Обичам снега. Вчера се прибрах от моя град , че си ходих за уикенда , да се погрижа за мама.
Ммм да, с ковид е.
Но искам малко да ви разкажа за моята среща с ковид. Стана неочаквано и влезе с тихи стъпки.Още работех в хосписа, първите няколко дни , почна да ми тече носа и да имам силна кашлица със силен задух и болка в гърдите.
След консултация с личния ми лекар по телефона, почнах да пия антибиотик 1 път на ден, и смучещи хапчета с джинджифил. Всички знаете , колко ми е неприятен този джинджифилов вкус и аромат, но трябваше. След няколко дни почнах да губя вкус и обоняние, но тогава ме принудиха да напусна работа и някак си остана между капките, не му обърнах внимание, а трябваше, защото е ужасен симптом. Тогава обаче кашлицата беше понамаляла, но нямах апетит, и не ми се ядеше, все пак като не мога да го помириша ми е гадно да ям хаха. Прибрах се в моя град, правиха ми снимка на белите дробове, нямах никакви изменения. Зарадвах се , но продължих лечението . След 3 дни ми се оправи вкуса и обонянието. И вече почнах да си хапвам. След още 2-3 дни се почувствах значително по-добре и мускулните болки също се появиха , но за кратко.
Като бях съвсем възстановена, се прибрах на София и тогава всъщност ходих на интервюта и почнах работата в ковид отделението.
Точно тогава ми правиха и пср тест и кръвен за наличие на антитела. И се установи, че съм го минала и имам антитела. Демек съм прекарала ковида без да знам , че е това.
Уикенда като се прибрах , и майка ми имаше същите симптоми. Надявам се и при нея всичко да премине за броени дни. Сега когато съм в София , сърцето ми е разделено на 2, едната част е тук а другата е при мама, вдъхваща й кураж , че и това ще премине. На работата също ми е доста напрегнато, вече съм сама в долното отделение ковид 2.
Спокойно ми е , добре е ,не се оплаквам. Като изключим факта, че тази Миленка, дето уж ми е колежка ама не баш, дойде днес специално да ми каже, че започва във физиотерапията в болницата в овча купел хаха, и мисли че ще и завидя. Ами пожелах й успех, знаете сами за това място, и мнението ми за него, от предишен мои блог, където работих без пари за мършите. Та както и да е , все ще има някое зрънце, което ще помрачава щастието ми. Истината е че от много работа , няма време нито за частно нито за писане на книгата, нито да уча за изпита ... Имам лошо предчувствие за това с докторантурата , слабото ми подготвяне ще се отрази така или иначе. Дано магията и Коледния дух ми повлияят положително на настроението ... само това ми остана.