Постинг
24.08.2021 08:26 -
ЗА МАЙЧИНАТА ОБИЧ
ЗА МАЙЧИНАТА ОБИЧ
В момента са най-приятните за плажуване дни. Около 8 ч. в ранната утрин, преди слънцето да нагрее като пещ въздуха над все още хладния пясък, отново съм на брега на морето до една от буните. Вече е достатъчно оживено. Стройни младочета тичат по асфалтираната крайбрежна алея в ритъма на музиката в затапените със слушалки ушлета, други въртят педалите на байковете, трети са постлали кърпи и изпълняват асани от „Хата Йога”. Млади майки разполагат под чадъри количките със спящи дечица, измъкнати от креватчетата и телепортирани с автомобилите, за да поиграят на пясъка и да подишат напоения с миризма на водорасли и йод въздух. Постепенно плажа се изпълва с детска глъчка. Мъничета с пълзене, като костенурчетата от Галапагос, или с несигурна походка се устремяват към водата, следвани от бдителните си мамички, които тъкмо пред тихия прибой ги грабват и нежно потапят в топлата морска вода. По-големичките неистово пищят и се чепуркат в плитчините. Изморени и удоволетворени се оставят в грижовните майчини ръце, които ги завниват в кърпи и хавлийки и поставят под сянката на чадърите.
Така добре са ми познати всички тези родителски трепети, изпитани през изминалите десетилетия. На майчинските грижи, оставащи топли спомени в съзнанието ни, и съпреживявани с още по-голяма сила от придобитата житейска мъдрост за преходността на живота, вече като баби и дядовци. С размисли за майчината любов...
Защото майчината обич е безусловното утвърждаване сигурноста в живота на детето и удоволетворяване на неговите потребности. Колко е хубаво да живееш, колко е хубаво да си малко дете, кслко е хубаво да съществуваш на тази земя!. Дори в сънищата си се връщаме в тези сладостни моменти. Майчината обич, като че ли внушава на детето – Колко е хубаво, че си се родило! Това вдъхва на детето обич към живота, освен елементарния инстикт да живее. Майчината обич и едновременно тревога е еднакво заразителна. Те оказват дълбоко влияние върху малкото създание. Повечето майки са в състояние да дадат на децата си мляко, но малко от тях и мед. За меда се изисква тя да бъде не само добра майка, но и щастлив човек. В това отношение трудно е да се преувеличи положителния ефект от любовта на майката върху чедото и. Защото има разлика между децата, хранени само с мляко и тези с „мляко и мед”. Взаимоотношението между майката и детето по природата си е основано на неравенство, при което единият се нуждае от помощ, а другия му я дава. Поради своя алтруистичен и пожертвователен характер, майчината обич се приема като най-висша и свята форма на любовта. Но, истинското достойнство на майчината обич се проявява не към малката рожба, която е инстинктивна, а към вече подрастващото дете. Огромното болшинство майки са любещи, докато детето им е невръстно и все още напълно зависимо от тях. Повечето жени искат да имат деца, радват се на новородените си рожби и самоотвержено се грижат за тях. Това е така, въпреки, че не получават нищо срещу това, освен усмивката му на удоволетворение. Докато детето и е все още част и зависимо от нея, обичта и пристрастието и могат да се приемат и като удоволетворение на присъщия и женски нарцисизъм. Другото обяснение може да се намери в желанието и за притежание. Детето, изцяло безпомощно и зависимо от майчината воля същество понякога е естествен обект на жени с властен и деспотичен характер.
Детето обаче трябва да расте, да излезе от майчината утроба и до време да се откъсне от майчината гръд, за да стане накрая напълно независимо човешко същество. Тогава същността на майчината обич е да полага грижи за израстването му и практически за отделянето му от себе си. Именно в това е разликата с еротичната любов, при която две същества желаят да се слеят. При майчината обич, когата две същества са били една цяло се разделят и детето ставайки възрастен човек тръгва по своя път. Майката не само трябва да се примири, но и да поощри отделянето на детето от себе си; На този стадий майчината любов се оказва толкова трудна задача, че изисква самопожертвователност, умение да даде всичко, без да иска нищо друго, освен щастието на любимото дете. Единствено, истински любещата майка, която се чувства по-щастлива когата дава, отколкото да взема, която стои здраво на краката си, може да продължи да обича детето си, когато то започне да се отделя от нея. Тази обич към растящото дете, която не иска нищо в замяна е може би най-трудната форма на любовта. Трудността идва от това, че истински любещата майка, може да бъде тази, която обича своя съпруг, другите си деца, чуждите хора и всички живи създания. Иначе, тя би била нежна майка, докато детето и е още малко, но не би могла да стане любеща майка, проверка за което е да понесе раздялата и дори да обича след раздялата, дори и ако е завинаги...
В момента са най-приятните за плажуване дни. Около 8 ч. в ранната утрин, преди слънцето да нагрее като пещ въздуха над все още хладния пясък, отново съм на брега на морето до една от буните. Вече е достатъчно оживено. Стройни младочета тичат по асфалтираната крайбрежна алея в ритъма на музиката в затапените със слушалки ушлета, други въртят педалите на байковете, трети са постлали кърпи и изпълняват асани от „Хата Йога”. Млади майки разполагат под чадъри количките със спящи дечица, измъкнати от креватчетата и телепортирани с автомобилите, за да поиграят на пясъка и да подишат напоения с миризма на водорасли и йод въздух. Постепенно плажа се изпълва с детска глъчка. Мъничета с пълзене, като костенурчетата от Галапагос, или с несигурна походка се устремяват към водата, следвани от бдителните си мамички, които тъкмо пред тихия прибой ги грабват и нежно потапят в топлата морска вода. По-големичките неистово пищят и се чепуркат в плитчините. Изморени и удоволетворени се оставят в грижовните майчини ръце, които ги завниват в кърпи и хавлийки и поставят под сянката на чадърите.
Така добре са ми познати всички тези родителски трепети, изпитани през изминалите десетилетия. На майчинските грижи, оставащи топли спомени в съзнанието ни, и съпреживявани с още по-голяма сила от придобитата житейска мъдрост за преходността на живота, вече като баби и дядовци. С размисли за майчината любов...
Защото майчината обич е безусловното утвърждаване сигурноста в живота на детето и удоволетворяване на неговите потребности. Колко е хубаво да живееш, колко е хубаво да си малко дете, кслко е хубаво да съществуваш на тази земя!. Дори в сънищата си се връщаме в тези сладостни моменти. Майчината обич, като че ли внушава на детето – Колко е хубаво, че си се родило! Това вдъхва на детето обич към живота, освен елементарния инстикт да живее. Майчината обич и едновременно тревога е еднакво заразителна. Те оказват дълбоко влияние върху малкото създание. Повечето майки са в състояние да дадат на децата си мляко, но малко от тях и мед. За меда се изисква тя да бъде не само добра майка, но и щастлив човек. В това отношение трудно е да се преувеличи положителния ефект от любовта на майката върху чедото и. Защото има разлика между децата, хранени само с мляко и тези с „мляко и мед”. Взаимоотношението между майката и детето по природата си е основано на неравенство, при което единият се нуждае от помощ, а другия му я дава. Поради своя алтруистичен и пожертвователен характер, майчината обич се приема като най-висша и свята форма на любовта. Но, истинското достойнство на майчината обич се проявява не към малката рожба, която е инстинктивна, а към вече подрастващото дете. Огромното болшинство майки са любещи, докато детето им е невръстно и все още напълно зависимо от тях. Повечето жени искат да имат деца, радват се на новородените си рожби и самоотвержено се грижат за тях. Това е така, въпреки, че не получават нищо срещу това, освен усмивката му на удоволетворение. Докато детето и е все още част и зависимо от нея, обичта и пристрастието и могат да се приемат и като удоволетворение на присъщия и женски нарцисизъм. Другото обяснение може да се намери в желанието и за притежание. Детето, изцяло безпомощно и зависимо от майчината воля същество понякога е естествен обект на жени с властен и деспотичен характер.
Детето обаче трябва да расте, да излезе от майчината утроба и до време да се откъсне от майчината гръд, за да стане накрая напълно независимо човешко същество. Тогава същността на майчината обич е да полага грижи за израстването му и практически за отделянето му от себе си. Именно в това е разликата с еротичната любов, при която две същества желаят да се слеят. При майчината обич, когата две същества са били една цяло се разделят и детето ставайки възрастен човек тръгва по своя път. Майката не само трябва да се примири, но и да поощри отделянето на детето от себе си; На този стадий майчината любов се оказва толкова трудна задача, че изисква самопожертвователност, умение да даде всичко, без да иска нищо друго, освен щастието на любимото дете. Единствено, истински любещата майка, която се чувства по-щастлива когата дава, отколкото да взема, която стои здраво на краката си, може да продължи да обича детето си, когато то започне да се отделя от нея. Тази обич към растящото дете, която не иска нищо в замяна е може би най-трудната форма на любовта. Трудността идва от това, че истински любещата майка, може да бъде тази, която обича своя съпруг, другите си деца, чуждите хора и всички живи създания. Иначе, тя би била нежна майка, докато детето и е още малко, но не би могла да стане любеща майка, проверка за което е да понесе раздялата и дори да обича след раздялата, дори и ако е завинаги...
Ловчанският митрополит Гавриил призова з...
ЖЕНА ТЪРСИ СЪПРУГА НА МЪЖА СИ
Ето с такива глупави статии се разпалват...
ЖЕНА ТЪРСИ СЪПРУГА НА МЪЖА СИ
Ето с такива глупави статии се разпалват...
ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ОТИВАТ
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4701
