Тъй като майката създава детето вътре в тялото си, нещата с които то се асоцира с майка си са инстинктивно вътрешни, а с бащата външни. Напълно естествено майката се радва на специална близост с детето си, когато то е още вътре в нея, която продължава и след като го роди. Кърми го, преоблича го, гушка го, люлее и му пее. В директния допир с него тя просто го насища със себе си и с тялото си.
От друга страна бащата често остава съвсем извън тази интимна връзка. Спермата му влиза в жената отвън и непосредствено след раждането, вследствие спецификата на майчините грижи е изтикан отново настрана, защото жена му „се залепва” към бебето, като към свое лично притежание. Планът обаче е и двамата да имат детето си като двойка. В повечето случаи той приема ситуацията с второстепенната си роля с благодарност. Ако не я приеме, може да се установи, че той се счита за пренебренат в качеството си на баща, държан настрана от тялото на детето си от силното чувство за собственост на жена си. В продължение на живота на детето в семейната среда ситуацията основно остава същата – ще има силен контакт с майката и значително по-слаб с бащата.
Основният резултат от това може да бъде, че синът няма да развие положително отношение към физическото тяло и присъствие на баща си и по-скоро ще развие с времето отрицателно отношение към тялото на майка си и по принцип спрямо женското. На този етап любовната история между майка и син се превръща в борба за власт и синът започва своята война срещу жените. С разграничението – „Това е мъжка работа, а това е женска”. Смехотворното в тази война е, че произтича от едно недоразумение. Царството на тялото, на сетивата и чувствата се смята за принадлежащо изключително на жените, а това на ума, на външния свят и деловитостта се свърва с мъжете. Но чувствеността и чувствителността са наследство от природата ни, която принадлежи еднакво и на мъжете и на жените.
На по-дълбоко вътрешно ниво, това предизвиква често катаклизъм в начина, по който мъжете разглеждат телата си, водещ до потискане на своята чувственост и чувство за телесност. Във виждането на порасналия син, мъжете не могат да си позволят да се докосват, милват, миришат, чувстват, да плачат и се вълнуват, защото това са неща, които е виждал да прави само майка му. Юношата някак се отрича и от тялото си, като понякога се опитва да обуздае напиращия сексуален нагон, считайки го за слабост и грешен. По късно в живота ще се концентрира повече в гениталното удоволствие, като се следи възбудата и игривостта му да не надскочат ерогенните зони от страх, че действа прекалено много като жена. Първият резултат от това, че мъжете оставят синовете си на изключителните грижи на майка им е страхът на сина от жените и особено да не бъде възприеман като женствен. Вторият резултат е, че през целият си живот ще имат страх от тела – на жените и от своите собствени.
Иначе ще се ангажират във форми на удоволствие, които позволяват мъжете да бъдат възприемани като чувствени, без да са възприемани като мамино детенце – например в оценяването на вина и добра храна. Може би това е една от причините за развихрилата се по света кулинарна мания и безброй телевизионни формати, в които готвачи и техните клиенти безпрепятствено се упражняват в изтънчени и почти сексуално чувствени разговори за поднесените им ястия и напитки. И забележете – почти всеки мастер щеф е мъж...
Синът уплашен от тялото си е още по-уплашен от чувствата си. В нашата култура да бъдеш мъж означава, „да не изразяваш емоции”. Изразяващо се в това, да не плачеш, да не слушаш себе си, да не говориш за чувствата си, за да не изглеждаш женствен. Истинският мъж не влиза да яде пасти в „женската сладкарница”, избягва да танцува. Т.е. мъжката идентичност се основава на блокиране на естествената живост на тялото и емоциите. Не че не са чувствени, но я обуздават, ако искат да бъдат смятани за мъже от другите. Едно вековно клише. Фактически всеки е повече мъж, ако успее успешно да осъществи тази ампутация на чувства и емоции, без да плаче и се оплаква.
Докато бащите не вградят в себе си другата страна на мъжкото, тази която е способна на любов и нежност и в мъжката общност и в отношението им с жените няма да настъпи съществена промяна. Бащите трябва да бъдат емоционално присъстващи за децата си – синове и дъщери, за преодоляване проблемите в междуличностните и обществени взаимоотношения. С краха на патриархалните ценности и успехите на позитивната част от феминисткото движение, все повече мъже са осъзнали, че са емоционални индивиди и отказват да подтискат своята чувствителност и душевност.
АГЕНТИТЕ НА ПУТИН ПРЕВЗЯХА КОНГРЕСА, СЪП...
Само за жени (14)
Аз помня тоя прадядо. Той имаше ДУХОВНО отношение към децата, като към по-висши същества! Затова са го обичали повече.
Кръвта вода не става. Най-малката ми дъщеря беше плакала в детската ясла за татко, а не за мама. А първата, тригодишна, болна от грип, цал ден ме викала в бълнуването си. Майка ми го каза потресена, като се върнах от работа...
Аз помня тоя прадядо. Той имаше ДУХОВНО отношение към децата, като към по-висши същества!
И в мойта лична биография татко и неговата топлина греят по-силно.
Прощавай, мамо!
