Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01 11:17 - ГЕНЕТИЧНИ УБИЙЦИ?
Автор: djani Категория: Лични дневници   
Прочетен: 824 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 28.01 11:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                     ГЕНЕТИЧНИ УБИЙЦИ?
image image

Приятели във ФБ често ме ръчкат да пиша и по криминални теми, в които бях над 30 години потопен до гуша. Дано не ги разочаровам...
Тази ми публикация бе предизвикана от убийството на семейството си от изкрейзил родител в софийския квартал „Гоце Делчев” и спомен за подобно събитие от практиката ми, далеч в миналото. През 1982 год. след 10 годишно чиракуване като оперативен работник /сега инспектор/ бях повишен в началник на криминалната служба в районно управление. Две седмици след „интронизацията” ми , бяхме сюрпризирани с убийство, извършено от чалнат, над 70 годишен старец насякъл с брадва съпругата си и съседка, случаен свидетел на разправия помежду им. После се обеси в ареста. Тривиален и лесен за разследване случай. Но се оказа, че този старец преди почти четири десетилетия бе убил първата си съпруга и баща си, връшайки с в отпуск от фронта в Македония през лятото на 1944 г. заварил ги "на калъп" в плевнята При това без да е осъден и да лежи в затвора за деянието си. Пуснат от ареста в политическата суматоха, заедно с хиляди затворници малко след 9-ти септември 1944 г. Равносметката бе еднаква и в двата случая – беззащитни жертви и накрая самоубийство на извършителите.
Това сочи, че независимо от социалната система, в която живеем, такива събития се случват. Домораслите ни псхолози и жадните за сензации журналисти подобаващо раздухват нещата, правейки ги едва ли не „престъпления на века”. Наистина са редки, и попадат в раздела „сензация”. Не минаха и две седмици и казуса рецидивира. Действащ военен от Пловдив, задлъжнял на банки и може би по подбуди от ревност, също изпозастреля семейството и самия себе си. По няколко пъти годишно сме сюрпризирани с гневни случаи на домашно насилие, завършващи трагично. Какво е това? Колективна психоза? Масова лудост? Всички ли сме застрашени, или това са изолирани случаи със социопати, предмет на внимание на специализиран раздел на психиатрията? Твърди се, че животът е предопределен от ДНК, кодът на кодовете. „Светият Граал” на биологията и от доста време вече и на криминалистиката. И че, видите ли, всичко се определя от него. А в противоположния край е социалната наука. Твърдяща, че ние сме "социални организми", а биологията е за простите плесени и бактерии и че хората са независими от биологията. Очевидно и двата възгледа поотделно са несъстоятелни. Едно от най-несъстоятелните, но широко разпространени и потенциално опасни схващания е: "О, това поведение е генетично". А какво означава това за повечето хора? То е възглед за живота, коренящ се в биологията и генетиката. Че, гените означават нещо непроменимо, нещо неизбежно и не си струва да се хабят ресурси в опити нещата да се поправят. Широко разпространено е мнението, че шизофренията е генетично програмирана. Истината е точно обратната. Нищо не е генетично програмирано. Има някои много редки болести, изключително рядко срещани сред хората, които са наистина генетично предопределени. За повечето сложни болестни състояния може да има предразположеност, в която има генетичен елемент, но предразположеност не означава предопределеност. Цялото търсене на причините за болестите в генома беше обречено на неуспех от самото начало, защото повечето болести не са генетично предопределени. Сърдечни болести, рак, инсулт, ревматични болести, автоимунните заболявания като цяло, психични заболявания, зависимости, никое от тях не е генетично предопределено. Гените не са нещо, което определя поведението ни, независимо от средата ни. Гените определят различните начини на реагиране към средата ни.
Всъщност, изглежда, че някои влияния от ранното детство и начинът на възпитание на детето влияят на това, как гените ще се проявят. Те включват и изключват различни гени, с което ви поставят на различен път на развитие, който да ви помогне да се справите с особеностите на света. Но, ако се придържаме към начина на мислене, че всичко е "генетично", то това не е много далеч от нацистката евгеника и подобните и „учения”. Това е широко разпространеното погрешно схващане и може да бъде доста опасно. Лесно е да кажеш: "Ами няма какво да направим, за да променим склонността на хората да проявяват насилие. Можем само да ги накажем – да ги затворим, или да ги екзекутираме. Но няма нужда да се опитваме да променим социалната среда, или социалните предпоставки, които могат да доведат до насилствено поведение, защото те, видите ли са „без значение". Твърдението "Всичко е в гените” е обяснение за състоянието на нещата, което не заплашва социалната система. Защо някой би се чувствал нещастен, или би проявил антисоциално поведение, когато самият той живее в „свободна” и „просперираща” държава? Значи проблема е в човека, а не в системата.
Истината е, че определени преживявания правят някои хора по-податливи. По мнго важен начин ранните преживявания формират поведението на възрастните, и най-вече онези ранни преживявания, за които не съществува спомен. Но има памет, която се нарича несъзнателна памет. Тя всъщност е емоционална памет, при която емоционалното въздействие и детската интерпретация на тези емоционални преживявания се закодират в мозъка под формата на нервни връзки, готови да се задействат без конкретно напомняне. И ето ясен пример. Хора, които са били осиновени, през целия си живот, често изпитват чувството, че са отхвърлени. Те не могат да си спомнят осиновяването. Не могат да си спомнят раздялата с родната си майка, защото в мозъка го няма това, с което да си спомнят. Но емоционалният спомен за раздяла и отхвърляне е дълбоко запечатан в мозъците им. Следователно е много по-вероятно те да изпитат чувство на отхвърляне и силно емоционално разстройство, когато се възприемат като отхвърлени от други хора. Хората, които са пристрастени, според повечето изследвания, почти без изключение, са били малтретирани като деца, или са преживели силна емоционална загуба. Техните емоционални или несъзнателни спомени са от един свят, който не е безопасен и отзивчив. Където на настойниците не трябва да се вярва и взаимоотношенията не са достатъчно сигурни, че човек да бъде откровен до уязвимост. Оттам и тяхната реакция е по-скоро да стоят настрана от истински интимни връзки, да не вярват на настойници, на лекари и на други, които се опитват да им помогнат. Като цяло, гледат на света като на едно несигурно място. И това се дължи на несъзнателната памет, която понякога е свързана със събития, които те дори не си спомнят. За деца, родени преждевременно или поставени в ковьози за цели седмици, може би дори месеци е известно, че ако тези деца се докосват и галят по гърба дори за 10 минути на ден, това стимулира мозъчното им развитие. Следователно докосването е съществена част от човешкото развитие. Всъщност, ако новородените никога не ги вземат на ръце, ще загинат. Толкова е фундаментална нуждата на човешките същества от допир.
В обществото ни има тенденция родителите да не взимат на ръце плачещи бебета, от страх да не ги разглезят, или за да ги насърчават да спят през цялата нощ. Не ги взимат на ръце. Което е точно противоположно на това, от което детето се нуждае. И тези деца накрая заспиват, защото се предават и мозъците им се изключват, като начин за защита срещу уязвимостта да бъдат изоставени от своите родители. Но, подсъзнателно ще запомнят, че на света не му пука за тях. И така, в ранна възраст, колко храна и грижи, колко конфликти, колко внимание ще получиш е индикация за това в какъв свят израстваш. Дали израстваш в свят, където трябва да се бориш за това, което ще получиш, да си пазиш гърба, да се браниш сам, да се учиш да не се доверяваш. Или израстваш в общество, където зависиш от взаимност, сътрудничество, където съчувствието е важно, където сигурността ти зависи от добрите взаимоотношения с другите. А това изисква много различно емоционално и познавателно развитие и това е смисълът на ранната чувствителност, a родителството почти несъзнателно представлява една система за предаване на този опит на децата. Опит за това какъв е светът, в който живеят. Основно две неща могат да се объркат в детството. Едното е да се случат неща, които не трябва да случват, а другото е да не се случат неща, които е трябвало. В първата категория влизат преживяванията на травми, оскърбления и изоставяния. Това са неща, които не е трябвало да се случват. Но от друга страна имаме и непринуденото, съзвучно и пълноценно внимание на родителя, от което всяко дете се нуждае и което много често децата не получават. Те не са оскърбени. Не са пренебрегнати и не са травматизирани. Но това, което трябва да се случи, наличието на емоционален и грижовен родител, просто не се случва заради стреса в обществото и родителската среда. Това е т.н. емоционално изоставяне", когато родителят е наличен физически, но не и емоционално.
Ние, работещите с най-жестоките хора, които обществото ни създава: убийци, грабители, изнасилвачи и т.н. откриваме, че най-жестоките от тези престъпници са били жертва на детско малтретиране, което е извън всякакви граници на това, което се счита за поносимо и за извратеността, с която децата в нашето общество твърде често биват третирани. Най-ожесточените хора са онези, които са преживели опит да бъдат убити, често от страна на родителите си, или на други хора от социалната си среда, или които са преживели убийството на член от семейството, на най-близките си роднини, от други хора.



Гласувай:
6


Вълнообразно


1. radostinalassa - Напр. негрите вършат много повече престъпления от белите
28.01 15:30
Може и да имитират родителите си, но причината е в мозъка им. Четох за аутопсията на една еврейка болшевичка, която се отличавала с голяма жестокост, при която са открити също промени в хипокампа.





цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2189601
Постинги: 444
Коментари: 2802
Гласове: 4235
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031