КИТАЙ – КОВАРНИЯ СЪЮЗНИК  НА РУСИЯ

                                        

            

               Мнозина са убедени в това, че Китай е съюзник на Русия и че ще и помогне да преодолее санкциите на колективния Запад, да и продаде изгодно технологиите си и едва ли не да помогне с военна сила. Но, така ли стоят нещата? Това просто не е така, защото Китай въобще не я подкрепя в конфликта с Украйна. И това се визира ясно от думите лично на Си Зи Пин, който преди дни в ООН подкрепи териториалната цялост на Украйна, което озвачава, че я признава в границите  и вкл. Донбас и Крим. Това е изключително мощно изявление и означава, че всъщност на границите на Русия освен Западен съществува и по-страшен – Източен фронт, с който е ангажирана и парализирана руската армия. И трябва да се знае, защо така се получи и от кога?

Още от първите дни на „специализираната операция” стана ясно, че ситуацията е изключително изгодна за Китай. Отдавна отмина времето, когато в края на 80-те тодини виетнамската армия опердаши китайците с наличното си модерно руско оръжие и натрупан военен опит срещу американците. И беше жалко зрелище, как огромната и неразвита все още  икономически страна търпи поражение. Болезнен е и спомена от изпепеляването на китайските войски от СССР през 1969 г. на остров Дамански на Амур.

Днес Китай по основни икономически показатели  е първа сила и се е превърнал в работилницата на света. В сравнение с Китай и неговото милиард и половина население и потенциал, днес Русия е пренебрежима икономическа величина, освен с ядрения си потенциал от 6 хилади заряда. А китайците държат в пълна тайна своя потенциал, като са създали стратегически сили, съпоставими с американските и руските. Отделно разполагат с 4 млн. армия, силно мотивирана, добре въоръжена и с висок морален дух /3 млн. в мирно време/. Въпреки това те не играят в тактически врменни игри, а развиват своя специфична стратегия от позиция на империя с 5 хиляди годишна история, прживяла какво ли не и устояла на времето. За това не бърза да се хвърли на амбразурата.  Нека Путин воюва със Запада, а те ще набират сила, докато те се омаломощават.

Отначало официалнно те не се придържаха към санкциите, но при затягането ситуацията на фронта за Русия отделните им фирми фактически се присъединиха към тях. Започнаха изказвания на политически лица от средния ешалон, че Китай е за политическо урегулиране на конфликта и накрая, като черешка на тортата дойде изаявлението на Си за запазване териториалната цялост на Украйна. И това не е случайно, след като Путин бе обещал бързо решение на конфликта, което не се случи. А „хомосексуалисткия Запад” бързо се консолидира и оказва мощна подкрепа на Украйна. Запада започна да се обединява, да повишава военните си разходи, да се консолидира, а НАТО да се разшири с Швеция и Финландия. За това и китайците си правят сметката и в случай на поражение на Русия те няма вече да я поддържат, защото я виждат като заплаха за своите планове. Както Русия е възходаща във военно отношение, така и Германия на два пъти бе възходяща, но претърпя поражение от западащата тогава колониална Великобритания  и съюзника и САЩ, който се възползва от ситуацията. Китай научи този задокеански урок от двете световни  войни и се надява днес да го приложи за себе си. Защото победител е този който завършва войните. Сун Дзе е казал в „Изкуството на войната”, че  "няма нищо по- хубаво от това да победиш, без въбще да се сражаваш. Дългата война води до това, че страните взаимно се изтощават, а народа се озлобява."  При един обективен анализ трябва да се имат пред вид и негативните последици, за да могат да се предотвратят, или да има готовност по-леко да се понесат. При водене на война, не следва само да се надяваш на победа, а и с какво можеш да посрещнеш непредвиденото. А китайците са хора изключително прагматични и  считаг, че ако техния за момента северен руски васал профука стратегическите си шансове, то на тях не им остава друго, освен сами да  прокарат своя „Един път, един пояс”, като си присвоят целия Сибир с неговите въглеводороди и богатства. Тъй като и в момента там населението е едва  1-2 души на кв. км. и руските въоръжени сили са ангажирани на Запад и не ще могат да реагират на китайско настъпление. Да се доверят на атомтото си оръжие срещу милиони китайци, е безразлично за Пекин, тъй като и сега държат като заложници населението на 26 млн. Шанхай, без храна и вода и хората се хвърлят от балконите, а който иска да избяга от карантината изчезва безследно и цял свят само наблюдава и мълчи. Населението е благодарно на своята партия, която за 30-40 години изведе страната начело на света и за това ще има мотивацията да воюва и да завърши тази война при свои условия, ако ситуацията се затегне и Русия не ще има с какво да отвърне.

 

А най - интересното е това, че Запада ще преглътне това, защото го устройва. Сега китайската икономика е ангажирана смо с няколко процента с  руската и то предимно за внос на суровини. Докато над 80 % е ориентирана към Запада и не би рискувала да ги загуби като пазар. Те биха продължили както и преди да работят и търгуват за тях. Защото Запада лидира в наукоемките отрасли, изкуствения интелект и технологиите, на които разчитат за производството си на компютри и смартфони и всякаква високо технологична продукция. Процесорите и чиповете се произвеждат в Силициевата долина на САЩ и в Тайван, а не в Китай.  Глобалистите, контролиращи политическите процеси трезво разсъждават и пресмятат изгодите си във вариантите на решаване на ситуацията и не биха имали нищо против Китай да се придвижи до Урал, тъй като условията за функциониранет им от територията на Китай са вече по-благоприятни от тези в разкъсваните от вътрешни противоречия САЩ.

Шансовете всичко това да се случи не са особено големи, но следва да се имат пред вид, защото за съжаление съществуват. 

 

много точен Геополит анализ..си дал, този път..
а, е важно, да се тълкува..защото,народа се..по-Обърка, доста..

поздрави от мен, Джули.

Накълвано тук там от руски медии, защото братушките имат едно на ум...