ИСТОРИЯ С …ЕВНУСИ



ИСТОРИЯТА ИМ, като историята на всеки един от нас, започва далеч преди да сме родени. Остана ли у нас някой, който да не е гледал сериала „Великолепния век”. И как епизод след епизод, особено женската част от публиката със затаен дъх следеше какво се случва...в харема. Където главни действащи лица са евнусите. Плетящи по женски интриги и заговори, издигащи и свалящи наложници и султанки.
Тази вековна традиция е характерна и за друга огромна империя, но с много по-екзотичен привкус. В продължение на много династии Китай снабдява императорските семейства с най-надеждните им слуги. И те ги наричали евнуси, макар че от уважение ги именуват „Големи Татковци”. Сред фамилиите дарили евнух няма пряк потомък на някой Голям Татко, но ако се тръгне нагоре по реката на тяхната кръв, ще открием чичовци, братя и братовчеди, които са пожертвали мъжествеността си, за да не изчезнат имената на родовете им от историята. Поколения момчета на възраст седем или осем години били избирани и кастрирани – „изчиствани”, както са му викали и били изпращани в двореца като чираци, за да се учат да изпълняват домакински задължения за императора и семейството му. На тринайсет или четиринайсет години те започвали да печелят възнаграждението си -сребърни монети, които спестявали и изпращали на родителите си. Монетите пазели в ковчеже, заедно с малка копринена торбичка, в която съхранявали с билки отрязаната си мъжественост.
Когато братята на Голям Татко ставали на възраст за женене, родителите им отключвали ковчежето и вадели сребърниците. Тези пари позволявали на братята да се оженят за жените си, на жените - да им родят синове, на синовете - да пораснат, за да продължат името им. Или като родят още синове, които да отидат в двореца като „изчистени” момчета. Минавали години. Когато Голям Татко вече не можел да стои на треперещите си нозе и да служи на имперския си господар, изпровождали го от двореца при племенниците му. Той нямало за какво повече да се притеснява, цял ден седял на слънце и галел котките, които бил донесъл от двореца, дебели и бавни като него. Или гледал как кучетата гонят кучките из уличките. След време го застигнала смъртта.
Погребението му било най-зрелищното събитие в града: шейсет и четири будистки монаси в златисто-червени роби припявали молитви четирийсет и девет дни, за да въведат душата му в Рая. Шейсет и четири майстори на Тао в синьо сиви роби танцували 49 дни, за да отблъснат всякакви злини, които биха посмели да се прикрепят към тялото му. Божествения момент идвал след този период, когато в ковчега поставяли копринената торбичка със съсухрените останки от мъжествеността му. След като липсващата част била присъединена към тялото, душата можела да си тръгне без съжаления за място, по-добро от родния му град. Такава е историята на всеки един от Големите Татковци. От династия на династия те били най-доверените членове на императорското семейство. Грижещи се за наи-интимните нужди, свързани с живота на принцесите и наложниците, без да опетнят благородната кръв с нисшите и мръсни желания на мъжете, служели на императора и принцовете деликатно, въпреки това, без да си мечтаят като някои млади прислужници да съблазнят императора или синовете му с евтината си красота. Голям Татко не представлявал заплаха за съпругите на императора. Разнасяли се обаче най-невероятни слухове за това как служели за играчка и задоволяване на принцовете, преди те да достигнат законната възраст, когато могат да си вземат наложница, както и ужасяващи истории за удавени, изгорени, пребити или обезглавени за най-малкото провинение евнуси, но такива приказки, както всички знаем, били измисляни, за да се опорочи доброто име на града и потеклото им.
Вярваме в това, което очите са видели - изящно гравираните надгробни плочи в гробището им, елегантно избродираните портрети в семейните албуми. Голям Татко изпълва сърцата на рода му с гордост и благодарност. Ако го нямаше, кои щяха да са тези малките хорица, родени в един безименен град?
Тези древни истории ни нашепват за съвременните ни ГОЛЕМИ ТАТКОВЦИ, обрекли се в служба на новите императори и пожертвали най – ценното, което притежават – душата и съвестта си, в името на собственото и на близките си благополучие...

Ме интересува отдавна. История, култура, принос към световното културно наследство. Но този аспект, който разглеждате ми е слабо познат. Беше ми интересно. Благодаря.