От километри преди навлизане в голям областен град и в самия него стрелките и указателните табели ви насочват към тези големи разпределителни центрове, каквито са хипермаркетите и към това хиперпространство на стоката, където в много отношения се е наложила една нова социалност. Не е необходимо да ги изброяваме и обозначаваме. Знаем ги наизуст от рекламите и брошурите в пощенските ни кутии. Те вече централизират и преразпределят цели  райони с населението им, концентрират и рационализират работното време, маршрутите, практиките, създавайки едно огромно движение напред-назад, подобно на това на хората от работническите предградия, които биваха поглъщани и изпускани от работните си места в определени часове. Уви, големите заводи и промишлени центроме вече почти отсъстват и на тяхно място се настани вездесъщата търговия.

По същество тук става дума за друг тип работа, работа по съпоставяне, по обследване, по обществен код и присъда: хората идват там, за да подберат предмети-отговори на всичките им въпроси, които биха могли да си зададат; или по-точно самите те идват в отговор на функционалния и направляван въпрос поставен им от предметите. Предметите вече не са стоки, чийто смисъл и послание би могъл да бъде дешифриран, те са тестове, те ни разпитват и ние сме призовани да им отговаряме и отговорът се съдържа във въпроса. По подобен начин функционират и всички послания на медиите - нито информация, нито комуникация, а референдум, постоянен тест, обтекаем отговор, потвърждение на кода. Никакаква перспектива, никакво убеждение, където погледът би могъл да се загуби, а всеобхватен екран, на който рекламните пана и самите продукти са в непрекъснатото си излагане. Има служители, чиято единствена задача е да подреждат със стоки авансцената, повърхността на стелажите там, където взетото от консуматорите може да е оставило дупка. Самообслужването събира хората и нещата, пространството на пряката манипулация. Кой кого манипулира обаче?

Дори и репресията като знак на контрол е налице. Мрежата на охранителните камери са част от декора. Съвършеният надзор обаче във всички точки би изисквал механизъм за контрол, по-тежък и по-сложен от самия магазин, който фактически е невъзможен. Това просто не би било рентабилно. Затова имаме илюзия за репресия, поставен „знак“ за такъв надзор, придружен  с противоположния призив на огромните пана, които ви канят „да се отпуснете и да избирате в пълно спокойствие”. Тези пана всъщност ви дебнат и надзирават също толкова, колкото и „полицейската телевизия”. Камерите ви гледат, вие гледате себе си по мониторите, смесен с другите, това е огледалото на консуматорската дейност, игра на раздвояване и удвояване, което захлупва този свят върху самия него.

Хипермаркетът не може да бъде отделен от магистралите, които водят към него от всички посоки и го захранват с автомобили, изпълнили паркингите му. Хипермаркетът прилича на голям завод с тази разлика, че вместо да е привързан към производствената верига чрез постоянна и рационална принуда, действащите лица създават впечатлението, че преминават от една точка към друга от веригата по свободни и произволни маршрути. Работното време, подборът, покупката също са произволни за разлика от трудовите практики. Все пак обаче става дума за верига, със стрга програмна дисциплина, чиито забрани са заличени зад фриволен буфер от толерантност и фалшива лекота. Хипермаркетът вече е отвъд завода и традиционните институции на капитала, моделът на всяка бъдеща форма на контролирана социализация,  и тотализация в едно хомогенно времепространство на всички разнообразни  функции на обществения живот (труд, свободно време, храна, хигиена, транспорт, медии, култура) транскрипция на всички противоречащи си потоци като интегрална схема; времепространство на цяла една симулация на обществен живот, на цяла една структура на жизената среда и трафика.

Хипермаркетът - този направляван модел на предугаждане на консумацията се е зародил в Съединените щати преди селищната агломерация. Той поражда агломерацията. Традиционният пазар винаги е бил в сърцето на града и мястото, където градът и селото се допират. Докато хипермаркетът е израз на един нов начин на живот, в който  изчезна не само селото, но и градът, отстъпвайки място на агломерацията – с изцяло обозначено функционално градско зониране, на което той е еквивалент и модел по отношение на консумацията. Неговата роля обаче далеч надхвърля „консумацията“ и предметите там вече нямат специфична реалност. Водещото е тяхното серийно, зрелищно нагласяне, бъдещ модел на обществените отношения. Затова „формата“ хипермаркет може да ни помогне да разберем какво се случи с края на градската модерност.

В течение приблизително на един век в големите градове се роди едно поколение „модерни" универсални магазини, (голяма част от тях носеха това име под една, или друга форма ЦУМ, ГУМ). Но тази фундаментална модернизация, свързана с достъпността на транспорта, не наруши градската структура. Градовете си останаха градове, докато сегашните ни  градове са превърнати в сателити на хипермаркета, или търговския център от наколко търговски вериги, обслужвани от програмирана мрежа за транзит и вече не са градове, а агломерации. Появява се една нова морфогенеза от техногенен тип която има формата на ядро и сателити. . Градът, бил той и модерен, вече не го поглъща. Хипермаркетът е вече като ядро Той е този, който установява една орбита, по която се движи агломерацията. Той служи като имплант в новите комплекси, както вече се случва и с университета или завода - вече не завода от XX век, нито децентрализирания завод, който, без да разбива орбитата на града, се разполагаше в предградията, а автоматизирания завод за сглобяване, управляван електронно, т.е. съответстващ на една функция и процес на труда, които са напълно детериториални. При този завод, както и при хипермаркета, или новия университет, вече нямаме работа с функции (търговия, труд, знание, свободно време), които да стават автономни и да се местят (както все още се случва с „модерното“ разгръщане на града), а с един модел на разпад на функциите, на неопределеност на функциите и разпад на самия град, който бива трансплантиран извън града и третиран като хиперреален модел, като ядро на една агломерация, която няма вече нищо общо с град. Негативни сателити на града, които показват края на града, дори и на модерния град като определено, качествено пространство, като самобитен синтез на едно общество.

Човек би могъл да си помисли, че това отговаря на рационализация на различните функции. Но всъщност щом една функция се хиперспециализира достепен да може да бъде цялостно проектирана в завършен вид на място, тя губи своята собствена цел и се превръща в нещо съвсем друго- едно полифункционално ядро, съвкупност от огромни „сгради -кутии" с множество входове и изходи, средище на конфекция и деструктуриране. Тези заводи и тези университети вече не са заводи, нито университети и хипермаркетите вече нямат нищо общо с традиционния пазар. Тези нови обекти са полюсите на симулацията, около които, за разлика от старите гари, заводи или традиционните транспортни мрежи, се налага една едновременност на всички функции без минало, без бъдеще, една операционалност, заличаваща всяка традиция.