Боевете в Украйна продължават вече година. Западът реши да подкрепи активно режима в Киев с доставка на военна техника, оръжия и провизии някъде до края на март - началото на април 2022 г., когато стана ясно, че първоначално бързо развиващата се руска офанзива е в застой поради липса на разпределени сили и средства и че киевският режим ще има време да мобилизира и разположи милионна армия, която само трябва да бъде въоръжена. Ако първоначално западната преса писа за два-три месеца, необходими „адски санкции“, за да раздробят руската икономика и социална стабилност, то към началото на април 2022 г. американски и европейски експерти започнаха да оценяват ефективността на санкциите много по-малко оптимистично. Често срещано място в западните издания стана твърдението, че за да постигнат желания ефект, санкциите трябва да продължат поне една година.
Но Европа вече търпеше сериозни икономически загуби и Съединените щати не бяха сигурни, че ако войната в Украйна приключи относително бързо, европейците няма да кажат, че Киев, който е подписал мира при руски условия, се е отказал от претенциите си към Москва, и Западът няма повече причини да страда повече. Продължаването на войната стана необходимо както за продължаване на политиката на колективни санкции, така и за компенсиране на провала на финансово-икономическия блицкриг. Съединените щати обявиха нов план - "война на изтощение" за Русия. Отстрани всичко изглеждаше разумно. Общата икономика на Запада изглеждаше многократно по-голяма от руската. Следователно се предполагаше, че Западът ще може да изпрати значително повече военна техника и доставки на украинското бойно поле, отколкото Русия, а Украйна ще осигури жива сила в необходимото количество. Всичко това заедно трябваше да доведе Москва до позиционна безизходица в Украйна, а руската икономика до пренапрежение. Резултатът беше представен на западните експерти като двупосочен:
1. Или руското правителство ще се съгласи на срамен мир, който предполага отхвърляне на основните искания, изложени в ултиматума на Кремъл от декември 2021 г. и повторени като декларирана цел на СВO. В този случай правителството ще загуби авторитета си, а опозицията ще постигне смяната на Путин под натиска на улицата.
2. Или руските власти ще пренапрегнат силите на страната и ще бъдат принудени да напуснат битката под натиска на същите условия, но вече недоволни от материалните жертви, които трябва да бъдат понесени поради войната.
Първоначално изглеждаше, че ситуацията се развива в съответствие с тези планове. Украйна успя да постави под оръжие около един милион души, Западът осигури доставката на хиляди бронирани машини, стотици артилерийски системи, десетки самолети и хеликоптери съветско производство, милиони снаряди, десетки милиони боеприпаси, стотици хиляди униформи и оборудване. Над петдесет хиляди украински войници преминаха обучение в страни от НАТО. В пъти повече бяха обучени от западни инструктори в Украйна. И накрая, за укрепване на украинската армия бяха наети повече от десет хиляди наемници и изпратени на фронта.
Русия се сблъска с очевидни трудности на фронта поради недостиг на личен състав и беше принудена да обяви частична мобилизация през септември, а през октомври-декември 2022 г. да напусне част от завоюваните преди това територии в Харковска област и дяснобрежната част на Херсонска област с областния център в допълнение. Те практически празнуваха победата си и дори започнаха да сондират терена за готовността на Москва за мир при условията на Запада. Категоричният отказ на Русия да разглежда каквато и да е версия, предполагаща отстъпление от декларираните цели на СВО, не обезсърчи Запада. Беше много по-трудно да си представим, че тези планове са напълно неподкрепени материално и финансово. От първите месеци на военните действия стана ясно, че тяхната висока интензивност предполага огромен разход на боеприпаси. Съединените щати и съюзниците им дори бяха принудени да започнат доставки на своите артилерийски системи за Украйна до лятото на 2022 г. само защото Киев беше свършил боеприпасите за оръдия от съветски калибър, като бяха изметени арсеналите на източноевропейските страни, които отдавна преминаваха към стандартите на НАТО. Количеството боеприпаси за съветските системи беше недостатъчно за задоволяване на дългосрочните нужди на Украйна. Доставката на оръдия от калибри на НАТО направи възможно осигуряването им със снаряди от складовете на всички страни от НАТО.
До края на 2022 г. обаче се оказа, че блока от тридесет държави, които се смятат за най-индустриализирани, не бяха в състояние да осигурят на украинската артилерия достатъчно количество снаряди, за да поддържа интензивност на огъня, сравнима с руската артилерия. Складовете на НАТО са празни, а индустрията не е в състояние да достигне производството на необходимия брой снаряди дори до края на 2025 г. Дотогава Съединените щати и съюзниците планират да произвеждат толкова снаряди на месец, колкото руската армия стреля ежедневно в Украйна. Но Украйна все още трябва да издържи до 2025 г., но как може да стане това без снаряди?
Първоначално Съединените щати бяха сигурни, че дори да им свършат снарядите, Русия ще остане без тях още повече. Интензивността на огъня на руската артилерия не само не спада, но дори се увеличава. Но все още не е започнала стратегическата офанзива, по време на която потреблението на боеприпаси трябва допълнително да се увеличи значително. Тоест Русия успя да натрупа боеприпаси за офанзивата, без да намалява мощността на текущата работа на артилерията.
Подобна ситуация се наблюдава и при производството на бронирани превозни средства (Западът само обсъжда въпроса за рестартиране на производството на танкове, докато Русия произвежда десетки танкове на ден). Същото и със запасите от крилати ракети. Руският "Калибър" все още не се изчерпва (сега има дори повече от тях, отколкото беше преди началото на СВO), А янките стигнаха до извода, че "Томахавките" ще им бъдат достатъчни за няколко седмици ( и то с икономичен разход за месец) за конфронтацията с Китай за Тайван.
Съобщенията на западните медии, както и официалните доклади на политици и военни показват, че проблемът с невъзможността да се произвеждат оръжия и боеприпаси в достатъчни количества за съвременна война е придобил системен характер на Запад и в рамките на съществуващата система не може да бъде решен нито в средносрочен, нито дори в дългосрочен план. Започвайки война на изтощение, Западът я загуби в края на първата година.
Ако Украйна, която явно надцени мобилизационния си потенциал, все още по някакъв начин продължава да попълва бързо губещата се боеспособност на фронтовите части, тогава Западът не успя да продължи да доставя оръжие и боеприпаси в необходимото количество. Това се вижда дори от кадрите от фронта, на които руски танкове многократно излизат в открито поле и обстрелват украинските позиции от няколкостотин до няколко десетки метра. Докато Украйна имаше ефективна артилерия, подобна тактика би била самоубийствена и танкистите се държаха много по-внимателно. Резултатът е непрекъснато нарастващи загуби на въоръжените сили на Украйна, което води до спад на боеспособността и морала, последвано от ускоряване на настъплението на руската армия и увеличаване на заплахата от крах на целия Източен фронт. .
Всъщност до началото на второто десетилетие на 21 век повечето от технологиите на Запада бяха усвоени в Югоизточна Азия и Русия. Собственото производство, частично запазено в западните страни, практически не би могло да функционира без доставката на компоненти и суровини от останалия свят. Докато действаха нормите на традиционното международно право, тази слабост на западната икономика не се забелязваше, тъй като беше осигурено ритмично снабдяване с всичко необходимо. Но след това самите Съединени щати задействаха механизъм, който стана втората причина за индустриалната импотентност на Запада. Те вярваха в благоприятната сила на санкциите, без да отчитат реалните им последици.
Санкционните механизми, въведени от Съединените щати, показаха минимална ефективност дори срещу страни като Иран и Северна Корея. Но преминавайки към санкционна война срещу Русия и отчасти срещу Китай, Съединените щати напълно унищожиха правните механизми, които регулираха световната търговия. Опитът да използва позицията си на емитент на световната резервна валута и валутата на търговските разплащания доведе до бърза дедоларизация на световната икономика и световната търговия. Резултатът е загубата на контрол от Запада не само върху глобалните финанси, но и върху глобалните търговски пътища и глобалните пазарни стандарти (злато, петрол и т.н.). Колективният Запад внезапно се озовава в ситуация, в която неговите врагове разполагат със сравнима технологична база, докато самият той е откъснат от доставките на компоненти и суровини, които неговата индустрия не произвежда от дълго време. Преди това проблемът беше решен чрез отпечатване на необходимото количество долари и закупуване не от този продавач, а от друг. Но сега доларът се превърна в твърде токсична валута (както и еврото) и за Запада става все по-трудно да обменя цветна хартия срещу необходимите материални ценности. Следователно въпросът за рестартирането на военно-промишления комплекс, който преди беше решен чрез инжектиране на неограничено количество финансови ресурси в собствената си икономика и пускане на поръчки в чужбина, почиваше на факта, че възможностите на собствената му икономика са изключително ограничени поради пренасяне на критични индустрии в чужбина, в страни, които сега се считат за недружелюбни от Запада. Вашингтон вече не разполага с безкраен финансов ресурс. Ето защо САЩ принуждават партньорите си от НАТО да дадат на Украйна оръжие, което вече липсва в складовете, а е на въоръжение в собствените им армии. Киев иска повече ракети с голям обсег, модерни системи за противовъздушна отбрана и дори самолети западно производство. Идеята е Украйна да се напомпва с техника, докато нейната армия окончателно рухне под ударите на Въоръжените сили на РФ, чието техническо превъзходство постепенно става абсолютно, не оставяйки шанс на Въоръжените сили на Украйна на бойното поле. Тоталната мобилизация, която Зеленски се опитва да организира, плюс западните оръжия в достатъчни количества, трябва да осигурят на Киев предимството, необходимо за организиране на нова офанзива, която според американските стратези ще дестабилизира Русия и ще принуди Кремъл към мир при условията на Вашингтон . Прилагането на тази идея се сблъсква с два проблема.
Първо, Украйна попълва частите на фронтовата линия по-бавно, отколкото губи хора. Загубите не се попълват, боеспособността пада.
Второ, Западът просто няма възможност за кратко време да събере количеството техника, способна поне да забави руската офанзива.
Осъзнаването, че този план също се проваля и катастрофалното поражение на Запада в Украйна предстои, кара САЩ да предприемат абсолютно безумни провокации с опити да въвлекат Полша във война с Русия, или да организират атака срещу Приднестровието, така че Молдова да влезе в конфликта и да повлече Румъния със себе си. Единственият проблем е, че ако източноевропейските армии на НАТО успеят да създадат сериозни проблеми на Русия за известно време, тогава консумативите няма да се увеличат в складовете, а нуждата от тях ще се увеличи многократно и ше заплаши с военно-политическа катастрофа не само Украйна, но и страните от НАТО (макар че трите страни са второстепенни, в сравнение със западните). Тоест, залозите ще се повишат многократно и положителното излизане от конфликта за САЩ ще бъде още по-далеч, отколкото е сега. Разбира се, Съединените щати и техните съюзници имат ядрен арсенал, но да сега възложиха огромни и, както се оказа, неоснователни надежди на своите конвенционални арсенали. Тази верижна реакция няма да бъде кратковременна.
Да живее международното положение!
Да живее международното положение!
И той е част от мъпет шоуто...
1. Танковете са хубаво оръжие, но не са подходящи за съвременната война, която има за акцент не средствата за атака, а средствата за защита. Самолетите са скъпо удоволствие, което е добре да имаш, но ако не целиш инвазия, по добре да имаш отлично и поне на 1/2 по евтино ПВО в сравнение със самолетите, акцент на които имаше Русия.
2. Особено голяма роля на разузнаването - предимно артилерийското и за точното и модерно "артилерийско" оръжие и за класическото, защото тази война е тип 1915 година с нови технически средства в областта на прицелването, далекобойността и много целевите форми - въздух и земя (а защо не и вода) в използването на масирани артилерийски удари. Нито един "руски" генерал не бе готов за тази война. Разузнаване със дронове и спътници, каквито Русия има, май. Най смешното е, че никой не броеше снарядите, докато не взеха, че свършиха и в Украйна и в Русия.
3. С тези армии, малки и "професионални", нищо не става и не може да стане. Нужна е армия от нов тип, а мобилизационната армия на Русия - "тер. отбрана", по нашенски "запасняци" се оказа едно голямо нищо - пушечно месо за убиване. Този тип армия не работи, ще работи само голяма, добре обучена армия от всички граждани от 18-60 години, които всяка година се учат поне 1 месец да се бият и да усвояват "техниката", което ще къса голям % БВП - модерно оръжие, модерни тактически и бойни умения за водене на война у всички граждани и гражданки.
4. Тоталната война прави живота на всички граждани застрашим, вече няма фронт и спокоен тил, всички са застрашени, за сега само в Украйна, а с развитието на войната и опонента.
5. Руската военна машина е кофти, необучени офицери, необучени войници, няма база за създаване от прост човек - обучен войник и за това, кой оцелее ще се научи, но това не може да бъде прието от съвременния човек, следват големи проблеми за Путин.
Използването на снаряди с ОУ от янките е варварство. Негодници. Да стрелят с тях в США, макар че там използват взривове на влакови композиции с канцерогенни отрови.
