Украинско-руската война затъна в киша. Една от причините е, че тази година, за разлика от повечето предни, зимата така и не дойде. В резултат на това имаше само две до три седмици, през които настъпателните операции можеха да бъдат успешни поради реките от кал, когато техниката се отклони от нормалните пътища. След това, в продължение на няколко седмици през юни, украинците започнаха прехвалената си „контраофанзива“ срещу може би най-укрепените отбранителни линии в историята. Предсказуемият резултат беше унищожаването на атакуващите украински сили, преди те дори да си проправят път през минните полета до първата отбранителна линия на Русия.
Въпреки това, освен времето през зимата и тактическата глупост през лятото, изглежда има и друг фактор. Провалът на господството във въздуха.
Последните „войни“, които САЩ водеха срещу много по-малко технологично напреднали врагове в Ирак и други държави изхождаха от факта, че след няколко дни Съединените щати ще постигнат пълно господство във въздуха, което и стана. Въздушно надмощие, за разлика от обикновеното „въздушно превъзходство“, съществува, когато (а) сте неутрализирали всички вражески самолети и нападателни ракети, (б) сте неутрализирали практически всички системи за противовъздушна отбрана и (в) сте елиминирали всякакви възможности за въздушно разузнаване на врага, независимо дали безпилотни летателни апарат,и или сателитни системи (нито едно от тези неща, нещастните страни от Третия свят в никакъв случай не са имали). В този момент можете да използвате вашите въздушни средства - самолети, ракети и дронове - за да унищожите всеки враг, който се движи по земята (по дефиниция, в този момент врагът няма нищо, което да се движи във въздуха, и няма начин да блокира вашиете самолети от земята).
Но какво се случва, когато никоя от страните не постигне пълно въздушно господство, достатъчно за настъпателни операции? Какво се случва, когато всяка страна има сателитни комуникации и информация, всяка страна има дронове за наблюдение и атака – всъщност, рояци дронове – още по-лошо, ако всяка страна все още има остатъчни нападателни ракети.
Сега изглежда, че с модерно високоточно сателитно насочване, комбинирано с много мощни миниатюризирани конвенционални бойни глави и/или дронове и всеки танк, който се движи видимо от небето, може да бъде унищожен за минути. Представете си колона от танкове, която се движи по асфалтов път към важен мост. Същото важи и за концентрираните пехотни части. Всички концентрирани пехотни части, много преди да достигнат това, което един стар ветеран би нарекъл „бойно поле“, са цел за почти незабавно унищожаване чрез дистанционен ракетен удар, ако имате въздушни средства на ваша страна – дронове и/или сателитно наблюдение - необходимо за определяне на местоположението на противника. Ракетата може да бъде на разстояние до 1000 километра. Факт е, че в борбата срещу голяма военна сила става все по-трудно да се постигне необходимото превъзходство във въздуха.
Войната, водена от двете страни, е въздушен "дуел". Благодарение на много ефективните противовъздушни ракети и ракети земя-въздух, нито една от страните не е в състояние да използва ефективно въздушна мощ за удари дълбоко във вражеските линии. Руснаците не успяха да прекъснат украинските доставки от Запада, а украинците не успяха да унищожат руските. линии за снабдяване, въпреки че руснаците със сигурност установиха достатъчно локализирано въздушно надмощие през юни, за да изградят практически непротивопоставима и унищожаваща въздушна и артилерийска отбрана срещу така нареченото „контранастъпление“ на Украйна. Изглежда обаче нито една от страните не разполага с комбинация от прецизно насочвани ракети и насочване, която би позволила последователно и успешно нанасяне на необратими ракетни удари, имунизирани срещу противовъздушен огън по отдалечени цели на линиите за доставки. За разлика от първите дни над Киев, нито една от страните не се опитва да проникне дълбоко във въздушното пространство на другата. Това доведе до въздушна ничия земя. И двете страни обменят удари, използвайки платформи за еднократна употреба и боеприпаси, и двете страни си нанасят точни удари по фронтовата линия от изключително ниски височини, но нито една от страните не може да събере решителна бойна мощ във въздуха.
Русия се стреми към въздушно надмощие, при което едната страна - (а) лишава врага от въздуха , (б) дезактивира всички прецизно управляеми ракети на другата страна и (в) дезактивира, или изтощава противовъздушната отбрана на врага, като по този начин постига въздушно господство над вражеското въздушно пространство. В този случай могат да започнат настъпателни операции. Предполага се, че това е състоянието, което руснаците се надяват да постигнат преди есенните дъждове чрез изчерпване на украинските и натовските запаси от такива оръжия, т.е. чрез война на изтощение на „запасите“. Остава да се види дали превъзходните възможности за електронна война срещу дронове, които руснаците демонстрираха в отбранителните си операции през юни, биха могли да осакатят силите на украинските дронове достатъчно дълго, за да позволят на Русия да организира светкавична офанзива.
Днес изглежда, че повишената точност и сателитното насочване позволяват на конвенционалните оръжия да имат същото стратегическо въздействие като тактическите ядрени оръжия, без страничните щети, причинени от „ядрените оръжия“. Единствените очевидни контрамерки за това биха били (а) унищожаване на целия запас от противовъздушни ракетни системи в другата страна, или (б) унищожаване на спътниците на другата страна (в случая с Украйна, четете „САЩ“), или чрез пряко, или орбитално унищожаване - което руснаците технически са в състояние да правят още от 1968 г. - или чрез електронно прекъсване на комуникациите между сателити и ракети или други летящи обекти като дронове чрез електромагнитното си оръжие. .
Има проблем за руснаците поради почти пълната им зависимост от железопътния транспорт за снабдяване на войските. За разлика от камионите (обичани от САЩ), които могат да пътуват по множество маршрути по различни главни и селски пътища при благоприятни сухи метеорологични условия, да се движат свободно на разпръсната основа по сравнително добри пътища. Влаковете са дефиниция, ограничена до относително малък брой малки линии, които могат лесно да бъдат идентифицирани. Изваждането от строя на 5 или 6 железопътни линии, дори без да се удари нито един влак за доставки, може напълно да спре руското настъпление.
Докато НАТО, със своята структура на веригата за доставки в американски стил, би била по-добра в това отношение, в един момент камионите за доставки, пехотата и бронираните превозни средства ще трябва да се слеят по пътищата, за да се движат изобщо.Но, без пълно въздушно превъзходство на НАТО, всякакви подобни групи по пътищата рискуват да бъдат унищожени. Може ли това да предвещава нова ера на конфронтация в Европа? Ситуация, при която никоя страна не вярва, че може бързо да придобие превъзходство във въздуха (пълно превъзходство във въздуха е малко вероятно в ерата на ракетите), нито една страна не може да атакува другата без толкова опустошителни загуби, че отбранителната сила, която НЕ се е мобилизирала (и се е концентрирала по този начин) неговите войски може и да са победители.
Това означава, че войната в Украйна може да се окаже задънена улица, освен ако едната или другата страна не спечели въздушно надмощие, включително превъзходство над вражеските прецизно управляеми ракети и дронове, вероятно чрез успешно унищожаване на ракетите и боеприпасите на другата страна.
За военната стратегия като цяло в Европа или другаде това може да означава, че когато двама равни противника се бият, ефективна конвенционална офанзива е невъзможна, ако приемем, че всяка страна е еднакво подготвена за война. Краткосрочната ситуация може да бъде плашеща и различна на 180 градуса.
Сега изглежда, че НАТО, САЩ и Украйна бързо изчерпват боеприпасите и тактическите ракети. Европейската военна производствена машина практически не съществува. В момента индустрията на САЩ е в състояние да произведе толкова снаряди и ракети за няколко години, колкото Русия произвежда за един месец. Възможно ли е скоро да стигнем до момент, в който НАТО и САЩ ще бъдат напълно разоръжени за временен, но опасно важен период от 2-3 години? Какво тогава?
Ще превземе ли Русия най-накрая цяла Украйна? Това може да е най-малко лошият сценарий от западна гледна точка.
Или Путин надига глава и разбира, че след като всички западни сили са ефективно разоръжени, Украйна вече не е проблем? Цяла Западна Европа ще бъде в неговите ръце! Русия може да предприеме изненадваща атака не срещу останалата част от Украйна, а срещу Западна Европа. Предполага се, че Русия може временно да извади от строя всички европейски въздушни бази на НАТО с ранни ракетни удари и да изпрати 600 000 войници на запад от Беларус, не към Украйна, а през Полша към Германия. Каква защита би могла да организира Германия с жалката си армия от 65 000 души, лишена от всички оръжия и пропаднала в бездната на Украйна? Е, ако междувременно поляците бяха достатъчно глупави да изпратят цялата си армия в Украйна, за да отрежат част от Украйна за себе си, пътят щеше да е отворен. Възможно ли е подобна полска атака да бъде възходящ момент за руска атака на запад? От гледна точка на Путин все по-зловещата заплаха от НАТО ще бъде сломена завинаги. Той ще трябва да прецени риска Съединените щати да отвърнат с единственото останалото им оръжие - стратегическите ядрени удари. Но той може да е готов да се обзаложи, че никой американски президент няма да предизвика термоядрена война, която да унищожи САЩ, за да спаси Германия от Русия.
Дали Путин ще повярва като Брут, че късметът е благосклонен към смелите и че той трябва да бъде уловен своевременно?
Ако го направи, да си пазим топките...
Недоволството взима връх - искат Рангел ...
© По реда на номерата : Politico класаци...
