Наводнението в Дерна - Либия, както и това в Царево, горските пожари и други катаклизми по света и у нас, правят темата все по-актуална.

С голямо закъснение медиите, заедно с политици и корпорации, признават, че климатичната криза е реална и затова трябва да се инвестира в множество скъпи нови технологии, които уж ще ни спасят. Климатичната криза е реална, но новите технологии, които се насърчават толкова агресивно, в по-голямата си част няма да помогнат. Вместо това дискурсът за климатичната криза се използва като оръжие, за да направи Big Oil и другите корпорации още по-богати, докато в действителност нищо от направеното не е ефективно.

Първо, науката за глобалното затопляне е разбрана много добре поне от 50-те години на миналия век. Учените, които имаха най-задълбочени познания за това какво прави индустрията за изкопаеми горива успяха да направят точни прогнози (в тайна, разбира се) за това колко въглерод ще бъде изпуснат в атмосферата .и какво въздействие ще има върху глобалните температури десетилетия преди тези ефекти да настъпят.

Второ, индустрията за изкопаеми горива, политиците и медиите криеха, или омаловажаваха тази информация толкова дълго, колкото можеха. Те внезапно промениха курса съвсем наскоро, точно както собствените им учени правилно предупредиха, че вече не е възможно да се крият от обществеността измеримите климатични въздействия на увеличения атмосферен въглерод. В този момент корпоративно-правителственият комплекс стана ентусиазиран борец среку изменението на климата, без обаче да прави нищо. За да изглежда, че са част от решението, а не от проблема.

Медиите им угаждаха безкрайно в продължение на десетилетия, когато все още имаше време за действие и преди големите петролни компании да имат време да насочат играта си в грешната посока. Правилното разбиране на  политическите последици от климатичната криза означава, че капитализмът на свободния пазар трябва да бъде изоставен. Има много хора, които подкрепят борбата с климатичната криза – „алармисти“, както ги наричат , но те не  разбират правилно политическите последици от кризата, или защото политиците и медиите успешно са ги убедили. че по същество нищо няма да се промени.

Всички те са въвлечени в безсмислен дебат - защото климатът ще реагира на планетарни процеси като въглеродния цикъл, напълно независимо от която и да е от техните мнения и системи от вярвания. Климатичната криза дори не е еднократно събитие. Изправени сме пред екологичен колапс на всички фронтове – нещо, което, като се фокусира единствено върху климатичната криза и предложените решения, държавно-корпоративният комплекс може полезно да игнорира.

Изтъкването на климатичната криза не е „алармизъм“, както твърдят критиците. Фокусирането изключително върху климата всъщност е начин да се удави безпокойството, докато големият бизнес продължава да се обогатява. Това, от което наистина се нуждаем, е спешен дебат за това как климатичната криза се вписва в много по-широкия и дори по-ужасяващ колапс на цялата екологична система на планетата, причинен от хората. Всичко се развива точно както казваха експертите по климата, с изключение на това, че проблемите в повечето случаи възникват по-бързо от очакваното, тъй като науката по своята същност е консервативна в начина, по който достига до своите заключения. Времето не е на наша страна.

Дори и да смятаме, че има място за съмнение, все пак трябва активно да настояваме за минимизиране на изменението на климата и свързаните с него екологични бедствия. защото ако не го направим, не само човечеството, но дори и най-сложните форми на живот ще бъдат наистина погубени. На път сме да върнем еволюционния часовник с много десетки милиони години назад. Ако разбираме Земята като сложно живо същество, където хората са се превърнали във върха на съзнанието след милиарди години еволюция (единственото място във Вселената, където със сигурност знаем, че това се е случило), продължавайки да унищожаваме планетата, защото не правите нещо за да го спрете, това може да навреди на нашата „лична свобода”. Неизбежно ли е това, което ни се случва, че действаме в съответствие с универсален принцип или това, което преди се наричаше „божествен план“. Дали планети като Земята, които са домакини на все по-сложен, все по-съзнателен живот, създават форма на живот, която успява да преодолее физическите ограничения, наложени на нейния растеж и в крайна сметка да унищожи самите условия, които направиха съществуването му възможно? Това е както философски и духовен въпрос, толкова и научен. Което го прави не по-малко значим и важен.

Прогнозите, базирани на климатични модели допускат значителна степен на несигурност. Просто казано, нашите собствени безразсъдни действия, които карат планетата да се затопли, могат да бъдат обърнати за една нощ, ако мегаастероид се разбие в Земята, издигайки огромни количества прах, който блокира слънчевата светлина. Тогава ще се сблъскаме с глобално охлаждане, а не със затопляне.

Има твърде много променливи, за да се направят прогнози взирайки се в кристалната топка. Всъщност фактът на несигурността трябва да ни кара да се тревожим повече, отколкото да самодоволстваме. За да подчертаем шеметната степен на несигурност, може би не отдаваме толкова голямо значение на изменението на климата, колкото би трябвало. Резултатът е, че сме трагично недостатъчно подготвени за възможността от наистина лоши резултати, но в същото време прекалено уверени в нашето ниво на подготовка.

Науката се занимава с вероятности и широкият диапазон от вероятности е, че сме в сериозна беда и че времето не е на наша страна. Точното изчисление на „оптималния“ въглероден данък не е нищо повече от твърдение, че най-добрият път напред е гигантската машина на съвременния капитализъм да бъде изхвърлена в пропастта. Нашите действия ни водят към климатична катастрофа.  Защо? Тъй като нашите общества по всички критерии са ангажирани с безкраен растеж. Особено по отношение на извличането на ресурси и икономическия растеж, което в самата си същност е противоположно на крайната, ограничена екосистема, на която са били необходими милиарди години, за да намери деликатния баланс, необходим за поддържане на високо съзнателна форма на живот.

Направеното дo сега е като пренареждане на шезлонгите на потъващия „Титаник”...