Доайена на американската разследваща журналистика Сеймур Херш планираше текущата му публикация да се съсредоточи върху годишнината от атаката срещу тръбопровода Северен поток 2 и последствията за Европа. Но големите събития в ескалиращата война в Украйна изместиха това настрана. Както той съобщи, един от неговите доверени източници с достъп до оперативното разузнаване му е обяснил катастрофалното състояние на военното положение:
„Всичко е лъжа“, казва анонимният служител, имайки предвид твърденията на Украйна за постепенен напредък в офанзивата, която претърпя огромни загуби, но набира позиции в няколко разпръснати области, които украинската армия измерва с метри на седмица.
„Американският разузнавач, с когото разговарях, прекара първите години от кариерата си в работа срещу съветската агресия и шпионаж и той уважава разузнаването на Путин, но презира решението му да влезе във война с Украйна. Но както ми каза той: „Войната свърши. Русия спечели. Няма повече украинска офанзива, но Белият дом и американските медии трябва да продължат с лъжите.” Информаторът на Hersh също описва как западното разузнаване манипулира световните медии и ги използва, за да измамят собствените си граждани:
Обществените събития бързо потвърдиха точността на ужасната прогноза на Херш за войната в Украйна.
Полша винаги е била изключително враждебна към Русия, така че от самото начало на военните действия правителството във Варшава беше най-силният и активен поддръжник на украинските военни усилия, като според съобщенията дори тайно изпрати много хиляди свои войници в сраженията. Но полският президент Анджей Дуда сега казва, че страната му няма да предостави допълнителна военна помощ, подчертавайки позицията си на изненадващо недипломатичен език:
„Украйна се държи като удавник, хваща се за каквото може... но ние имаме право да се защитим от вредата, която ни е нанесена. . Затова трябва да се грижим за нашите интереси и ще го направим ефективно и решително.”
Майкъл Бренер, професор по международни отношения, се чуди как Америка може да отговори на задаващото се военно поражение в Украйна. Той твърди, че през десетилетията много добре смазаните медии и пропагандни органи на САЩ са се доказали като изключително способни да изтрият спомените за миналите провали и поражения, но след това твърди, че вероятният изход в Украйна може да бъде много по-труден за прикриване. Защото САЩ категорично губят. Може да се каже, че са изправени пред поражение – или, казано по-откровено, че вече гледат поражението в лицето. Нито една от формулировките обаче не е подходяща. Но, САЩ не гледат реалността в очите. Предпочитат да гледат на света през изкривените лещи на своите фантазии.
За това се втурват напред, отклонявайки поглед от топографията, която се опитва да пресекат. Преместването на фокуса от Русия в Европа към Китай в Азия не е толкова механизъм за справяне с поражението, колкото е патологична реакция на страна, която, изпитвайки потискащо чувство за намаляваща мощ, не може да направи нищо повече, освен да докаже на себе си, че все още има необходимите възможности, защото животът без това възвишено усещане за себе си е непоносим.
В наши дни във Вашингтон се смята за неортодоксално и смело да се твърди, че трябва по някакъв начин да се приключи украинския въпрос, за да може да препаше меча си за една наистина историческа битка с Пекин. Смущаващата истина е, че никой влиятелен във външнополитическия истаблишмънт на страната не е осъдил този опасен завой към война. Това придава достоверност на предположението, че силна емоция, а не рационална мисъл, тласка елита на Съединените щати към потенциално катастрофален конфликт, който може да бъде избегнат.
Общество, представено от политическа класа, която не е отрезвена от тази перспектива, може с право да се разглежда като предоставящо убедителни доказателства за колективен хаос и самозаблуда. Амнезията може да служи за спестяване на политическите елити и на американското население като цяло от острия дискомфорт, свързан с признаването на грешки и провали.
В случая с Виетнам Съединените щати имаха късмет, че доминиращата позиция на Съединените щати в света извън Съветския блок и Китайската народна република им позволи да запазят уважение, статус и влияние.
Сега обаче всичко се променя. Относителната мощ на Съединените щати във всички области е по-слаба. Силните центробежни сили по света водят до разпръскване на сила, воля и светогледи сред другите държави. Феноменът БРИКС е конкретно въплъщение на тази реалност.
Следователно прерогативите на Съединените щати се свиват Способността им да оформят глобалната система в съответствие с техните идеи и интереси е все по-оспорвана и подхода към дипломация е от вид, който изглежда надхвърля сегашните им възможности.
САЩ са в цайтнот, а света е в очакване на отрезвяването им.
ТОЗИ, КОЙТО ВЗЕМЕ СИНА, ПОЛУЧАВА ВСИЧКО
МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА
Неотложни са плащанията на заплатите на наемниците!
По най-груби данни в момента за Украйна воюват повече от 2000 наемника.
При средна надница от 1500$, това прави 45 000$ на наемник за месец. За 2000 наемника, средният месечен разход е от порядъка на 90 000 000$(90 милиона долара)!!! ... А се плащат и бонуси и застраховки ... !!! ... Плаща се на редовната армия, доброволческите батальони ...
