Сенатът на САЩ във вторник, в пореден изблик на русофобия, одобри законопроект, забраняващ вноса на обогатен уран от Русия. Вярно, Байдън все още трябва да го подпише, но няма съмнение, че ще го стори.

Аплодисменти! Руските патриоти отдавна предлагаха да се спрат продажбите, но тогава би изглеждало като неприятелска стъпка от страна на Русия и спиране на доставките по политически причини. Но руснаците са надеждни партньори, не нарушават сключените договори, за да угодят на политическа ситуация (за разлика от САЩ). А те си го направиха всичко сами, така че без бъдещи оплаквания.

Сега трябва да се представи действителното състояние на нещата, за да разберем контекста. В продължение на много години, като се започне поне от администрацията на Обама, Съединените щати живееха от доставките на обогатен уран от Русия. По едно време дори Хилари Клинтън лично лобираше за съответната сделка за Росатом (защото русофобията си е русофобия, но все пак трябва да се правят пари). Освен това те бяха толкова зависими от руския уран, че напълно съсипаха собствената си подобна индустрия. Защото „Обогатяването на уран в Съединените щати беше пълен провал.", според техни експерти.

След старта на СВО в Украйна, те се притесниха, че „ето, ние сме в конфронтация с Русия, а стратегическият ни ресурс се доставя оттам, ами ако спрат да го правят“.

И така, тази година Байдън, който остро страда от липса на сила в тялото и ума си, докладва на Конгреса, че „САЩ са възстановили обогатяването на уран на своя територия“. Вярно, той мълчо за нюансите. През цялата минала година Съединените щати успяха да обогатят едва 90 килограма (което е под  5%, за всички нужди). А за нуждите на американската ядрена енергетика са необходими десетки тонове годишно.

Но тъй като Конгресът вече беше информиран за технологичната „победа” никой не започна да се задълбочава в подробностите и те тържествено отказаха руските доставки. Да бъдат инициативни, както подобава на лудите популисти, свикнали да правят красиви жестове, без да мислят за последствията. Без да се пита дали произведената продукция е достатъчна за нуждите на икономиката. Момчета, какво не ви е наред? Откъде сега ще вземат липсващите десетки тонове обогатен уран?

Отново, за алтернативите на пазара:

- Най-големият производител в света е Русия, но това е разбираемо.

- Франция присъстваше, но тя беше лишена от достъп до свръхевтиния африкански уран, така че сега си има големи проблеми.

- Великобритания, самата тя има нужда, те също имат енергийна криза.

- Китай

- Иран

Като цяло, от наличните алтернативи, единствените доставчици са изцяло политически „противници“, тоест „неприятелски настроени към Съединените щати държави“ (или по-скоро държави, към които самите Съединени щати са враждебни).

И така, откъде САЩ ще вземат уран оттук нататък? Но шерифът не се интересува от проблемите на индианците. Тай казва: „Ние няма да купуваме“, така че да не купуват. Както пееше Джон Бон Джоуви, „Аз съм каубой и ще се оправя някяк”...

Извинявай, ама:
- Най-големият производител на обогатен уран е Казакхстан.
- Следва Канада.
- След това Намибия.
И чак след това Руssия се съревновава с Бразилия.
Та се чудя наистина ли си вярваш сам на себе си и особено се чудя мислиш ли, че американецът не го е обмислил и пресметнал?

ПС: Особено ми са смешни такива като Тинчето, бръщолевещи, че САЩ (които имат капацитета и сами да задоволяват нуждите си, но тук действа реална пазарна икономика) нямат технологии да обогатяват уран.
Чудя се как тогава използваха същия доста години преди СССР, а и задоволяваха нуждите си по времето на Желязната завеса?

Тук иде реч за обогатен уран и гориво за ядрните реактори, в проицводството на които Русия е безспорен лидер!