Швейцарското „мирно театро кабуки" мина и си замина, като победител беше Путин. Без дори да се появи. Никой от Големите световни играчи не се приседини. Или в случай, че са изпратили свои емисари, имаше отказ да се подпише окончателната декларация от членовете на БРИКС - Бразилия, Индия, Саудитска Арабия, ОАЕ и Южна Африка.

Без БРИКС няма абсолютно нищо, което колективният Запад, „Хегемонът“ и различните му васали да може да направи, за да промени играта на шахматната дъска на прокси войната в Украйна.

Във внимателно редактираната си реч пред дипломати и ръководството на руското министерство на външните работи, Путин очерта невероятно сдържан и стратегически подход за решаване на проблема с Украйна. В контекста на ескалиращата зелена светлина на хегемона, Киев да атакува по-дълбоко в Русия, предложението на Путин беше изключително щедро.

Това е директно предложение към САЩ и колективния Запад, тъй като актьора в тениска от Киев, освен нелегитимен е вече без значение. Очаквано, НАТО вече обяви отказа си да преговаря, дори когато някои относително будни членове на Върховната Рада на Украйна започнаха да обсъждат предложението, според председателя на Думата Вячеслав Володин. Москва вижда Върховната Рада като единствената легитимна структура в Украйна и единствената, с която би било възможно да се постигне споразумение.

Руският представител в ООН Василий Небензя подхвана темата дипломатично: ако щедрото предложение бъде отказано, следващия път условията за започване на преговори ще бъдат „лоши“. И „далеч по-неблагоприятни“, според председателя на Комитета по отбрана на Думата Андрей Картаполов.

Путин отново трябваше да напомни на глухите, немите и слепите очевидното:

„Призивите за нанасяне на стратегическо поражение на Русия, която има най-мощния арсенал от ядрени оръжия, демонстрират изключителния авантюризъм на западните политици. Те или не разбират мащаба на заплахата, която сами си създават, или просто са обсебени от вярата в собствения си имунитет и собствената си изключителност. И двете могат да се превърнат в трагедия”.

Предложение, което не решава нищо?

В информираните кръгове в Русия се разгоря ожесточен дебат около предложението на Путин. Критиците му го определят като капитулация – принудена от избрани олигарси и влиятелни бизнес кръгове, провърженици на водената „почти война“ която продължава да отлага неизбежния обезглавяващ удар. Критиците твърдят, че военната стратегия е изцяло подчинена на политическата стратегия. И това би обяснило сериозните проблеми в Черно море и в Приднестровието, тъй като политическият център на властта отказва да завладее икономическа/военна цел номер едно, каквато е Одеса.

Освен това веригите за доставка на оръжия в Украйна не се прекъсват категорично и безпрекословно, каквато взможност има.

Ключовият критичен момент е „това отнема твърде много време“. Просто трябва да припомним примера на Мариупол. През 2014 г. Мариупол беше оставен под контрола на бандеристите като част от финансова сделка с Ринат Ахметов, собственикът на завода Азовстал. Това бе класически случай на сговор с олигарси и финансисти, които надделяват над военни цели.

Критиците също твърдят, че Путин изглежда вярва, че това предложение ще разреши войната. Не точно. Истинската кампания за денацификация е дело за десетилетия, включващо всичко от пълна демилитаризация до изкореняване на екстремистката идеология. Истинска културна революция.

Досието Одеса

Стратегията на Путин може да е насочена към нещо, което убягва на критиците му. Желанието му за връщане към мира и възстановяване на здрави отношения с Киев и Запада трябва да е хитрост, тъй като той е първият, който знае, че това няма да се случи.

Ясно е, че Киев няма да отстъпи доброволно територии и те ще трябва да бъдат завладени на бойното поле. Освен това НАТО просто не може да подпише своето космическо унижение, приемайки, че Русия ще получи това, което изисква още от февруари 2022 г.

Първата  дипломатическа цел на Путин обаче вече е постигната. Той ясно демонстрира на глобалното мнозинство, че е готов да разреши дилемата в спокойна атмосфера, докато обърканото НАТО продължава да крещи „Война!“. Хегемонът иска война? Тогава, това ще бъде войната до последния украинец.

А това ни отвежда до досието Одеса.

Най-важното, Путин не каза нищо за Одеса. Това е последният шанс на Киев да запази Одеса. Ако предложението за мир бъде отхвърлено, Одеса ще фигурира в следващия списък за неподлежащ на преговори. Лавров за пореден път каза: „Путин е търпелив. Тези с уши ще чуят, тези с мозък ще разберат.”

Никой не трябва да очаква работещи мозъци да се появят на Запад. Унгарският премиер Виктор Орбан потвърди как НАТО планира масивни доставки от Полша, Румъния и Словакия за „координиране на трансфера на оръжия към Украйна“. Добавете към това, че НАТО „обсъжда“ привеждането на ядрените си оръжия в състояние на бойна готовност „в лицето на нарастващата заплаха от Русия и Китай“.

Кражбата на руски пари е законна

Следва явната кражба на руски финансови активи. На жалкия им спектакъл на Г-7 в Пулия - Южна Италия, в присъствието на нелегитимния актьор с тениска всички се съгласиха да вкарат допълнителни 50 милиарда долара заеми за Украйна, финансирани от лихвите по замразените руски и практически откраднати активи.

С безупречно изкривена логика италианският премиер Джорджия Мелони, чието обновяване на фризурата и гардероба категорично не се отнасяше до мозъка й. Тя каза, че Г-7 „няма да конфискува замразени активи на Руската федерация“, защото „говорим за лихвата, която се натрупва с течение на времето.“

Що се отнася до финансовите измами, това е нещо красиво. По същество основният клиент (Hegemon) и неговият инструмент (ЕС) се опитват да маскират действителната кражба на тези „замразени“ руски суверенни активи, като законна сделка. ЕС ще прехвърли „замразените“ активи – около 260 милиарда долара – в статут на обезпечение по американския заем. Това е цялата работа, защото само доходът от лихвите не би бил достатъчен като обезпечение на кредита.

Става още по-мрачно. Тези средства въобще няма да напуснат Вашингтон в посока Киев. Те ще останат там в полза на индустриално-военния комплекс на  САЩ. Така че ЕС краде активите под крехък правен претекст, а САЩ са  имунизирани, ако Джанет Йелън ги прехвърля на САЩ.

Само глупак би повярвал, че американците ще дадат значителен заем на фалирала Украйна с рейтинг на държавния си дълг в бездната. Мръсната работа е възложена на европейците. От ЕС зависи да промени статута на откраднатите/„замразени“ активи на Русия в обезпечение.

В края на краищата „доверието“ към ЕС като цяло ще бъде това, което ще изчезне в канализацията на цялото глобално мнозинство.