От ХАНС ФОГЕЛ

Германия се намира в центъра на Европа по категоричен начин. Тя не само е географският център, но и цялата европейска история сякаш се върти около неа. На немски език има термин Mitteleuropa, който точно предава централната роля на Германия в Европа.

От холистична гледна точка, централната позиция на Германия може да помогне да се обясни защо през миналия век англосаксонците (Англия и САЩ) два пъти са се опитали да унищожат Германия, и то със значителен успех! Очевидно САЩ не са европейска нация, освен може би косвено в резултат на масовата имиграция от Европа. Нито Англия, която в най-добрия случай е част от периферията на Европа. Островното положение на Англия физически и психически я отличава от Европа. В крайна сметка е добре известно, че жителите на всеки остров, колкото и малък да е, негласно се възприемат като център на Вселената. В основен и много осезаем смисъл географското положение на Англия й дава отделен статут, което я прави много по-малко европейска, отколкото иска да се преструва.

Заедно със своя американски съюзник и разчитайки на ресурсите и човешката сила на огромната си колониална империя, Англия е била движеща сила зад първите две усилия за унищожаване на Германия по време на Първата и Втората световни войни. Първият, особено чрез Версайския диктат, доведе до унищожаването на германската военна мощ, вторият доведе до унищожаването на нейната политическа мощ. На континент, където от 1918 г. фашизмът и националсоциализмът очевидно са пуснали корени доста здраво, Германия, поради своята икономическа и демографска тежест, отново беше основният елемент.

След второто поражение на Германия от Червената армия, СССР се погрижи националсоциализмът да бъде напълно изкоренен. В окупираните западни части на Германия англо-американците създадоха цяла рамка, за да попречат на нацистката партия да възкръсне под каквато и да е форма. Денацификацията на Западна Германия беше контролирана от САЩ с техните всеобхватни, добре развити пропагандни („PR“) агенции. Тъй като около един на всеки десет германци е бил член на нацистката партия, първата стъпка в този процес бе очевидна: да се обяви нацистката партия за незаконна и да се накажат онези, които са били нейни членове. След това да се разгледат внимателно тези бивши членове на партията и да реши кого да убият (за „Престъпления срещу човечеството“) и да се види кой може да бъде полезен за възстановяването на Германия според вижднията на САЩ. Както за САЩ, така и за СССР беше от решаващо значение да се избегне всяко объркване, причинено от всяко припокриване и прилики между националсоциализма и фашизма, от една страна, и социализма (комунизма) и капитализма, от друга. Така Германската демократична република и Федерална република Германия на запад бяха в известен смисъл витрини за империите, част от които те бяха като васални държави.

След колапса на „Реално съществуващия социализъм“ между 1989 и 1991 г., водещ до разпадането на СССР, за известно време САЩ можеха да огласят идеята, че са единствената оцеляла суперсила и че целият свят е в краката ѝ. Малцина бяха американците, които осъзнаха, че нацията им е изправена пред ново и неподозирано предизвикателство. Какво би могло да служи като референтна рамка, като ръководство, като пътепоказатели за възможни нови посоки, които да следват? Наистина много труден въпрос, защото САЩ смятат себе си за извън историята, като за уникална цивилизация, която не е подчинена на законите на историята.

Осъзнавайки, че фашизмът, особено в неговите икономически аспекти (с големи корпорации, които се радват на почти неограничена свобода, като в същото време упражняват неправомерно влияние върху всички политически решения), всъщност е доста привлекателен модел. Някои политически аспекти на фашизма (като централизация на вземането на решения и пълен контрол върху медиите) също бяха привлекателни. Когато скоро след падането на социализма, империята на САЩ напълно прегърна неолиберализма, редица фашистки политики също бяха фактически прегърнати в процеса.

Точно както след 1918 и 1945 г. върху Германия се падна да плати цената за краха на социализма през 1989-91 г. Първоначално обаче изглеждаше, че Германия печели от този колапс, защото след четири десетилетия отделно съществуване двете германски държави можеха да се слеят в една. Но в замяна Федералната република трябваше да пожертва мощната си национална валута, германската марка, и да позволи създаването на Европейска централна банка, която въведе нова валута: еврото (2002 г.).

Погледнато назад, обединението на Германия не можеше да бъде предотвратено. Това трябваше да се случи, докато всяка от двете Германии имаше силна, конкурентоспособна икономика и здрава социална структура и докато те бяха необходими като витрини в съперничеството на суперсилите. Затова новите атаки срещу обединена Германия бяха насочени към икономиката и обществото.

Атаката срещу обществото достигна ново ниво през лятото на 2015 г. „Ние можем да направим това“, каза канцлерът Меркел, докато отваряше широко вратите за „търсещите убежище“, „бедните, потиснати маси“ на 21 ^-ви век от нациите от Третия свят унищожени от бомбите на НАТО и евтиния внос на селскостопански продукти от ЕС. Тъй като много от тези новодошли бяха млади, необвързани мюсюлмански мъже, ефектите са опустошителни, особено за безопасността на жените. Цели квартали от германските градове сега са мюсюлмански гета с арабски улични табели. Повечето училища имат висок процент на негермански деца, родени от неграмотни родители, докато грамотността сред по-младите поколения намалява с тревожни темпове. С други думи, Германия бързо се „дегерманизира“.

Правителството на САЩ отдавна беше раздразнено от нарастващата зависимост на Германия от евтина и изобилна енергия от Русия. Завършването на „Северен поток 2“, нов газопровод през Балтийско море, през септември 2021 г. отвори огромни нови възможности за германската индустрия и германо-руското сътрудничество, когато режимът на Байдън реши да изпълни заплахата си да саботира новия газопровод: на 26 Септември 2022 г. тоъ беше взривен. Това е част от тристранна координирана атака срещу германската икономика.

Първият елемент е да принуди Германия да се откаже от руската енергия и да премине към по-скъп внос от САЩ,

Вторият да разруши доходоносните германо-китайски бизнес отношения и Третият да принуди Германия да увеличи военните си разходи.

Но най-твърдият орех за разбиване беше немската популярна култура и чувството за гордост, което идва с нея. Оттук и дълготрайната американска офанзива срещу немската популярна култура. Тя успя да принуди повечето германци да слушат музика в американски стил с английски текстове по радиото и телевизорите си. Атаката срещу популярната култура е по същество война срещу германския дух, тъй като популярната култура е само непосредствено видимата част от колективния дух.(Тази полтика е идентична по отношение на целия Източен блок)

Като първа стъпка в атаката срещу немската популярна култура, американците започнаха да ги превъзпитават. Например, правени са пропагандни филми (по-скоро „клипове“), които казват на германците да не маршируват и как да вървят, без да правят твърде войнствено впечатление. В крайна сметка тези усилия за превъзпитание успяха да убедят германските мъже да пикаят, седнали в тоалетната.

Американците не наводниха незабавно Германия с холивудски филми, може би и защото студиата UFA в Берлин продуцираха популярни филми с филмови звезди, които бяха много по-популярни от всички други от САЩ. До 70-те години на миналия век германската публика продължава да гледа филми, направени от немски режисьори като Райнер Вернер Фасбиндер, Вернер Херцог и Вим Вендерс. Германските телевизионни канали продуцираха изключително популярни сериали, които дори бяха успешно изнесени  дори в Китай.

Непосредствено след войната германците бяха твърде заети да разчистват развалините от бомбардираните си градове и да си върнат живота обратно, за да развият интерес към американската музика и английските текстове. Вместо това имаха мечти. За далечни места, където животът е лесен и където слънцето грее, като Тампико в Мексико.  Дълго време германците мечтаеха за такива места и до 60-те години на миналия век се опитваха да ги намерят, особено в Италия, около езерото Гарда, по време на летните си ваканции. Американската музика не се превърна в норма в Германия до началото на 90-те години. Беше дори обратното, когато американецът Гюс Бакъс през 1962 г. стана звезда на немски шлагер, пеейки немски текстове, разбира се. Това само по себе си беше мощен сигнал колко привлекателни са немският език и култура. Заедно с немски имаше италиански, израелски, гръцки, хърватски, холандски, френски, белгийски и чешки певци, всички до един пеещи шлагери на немски и апродирани от благодарната публика. Сега това вече не е така, когато музикалната и популярната култура бяха напълно англицизирани.

Освен музиката, дълго време германският спорт се радваше на широка популярност и международните успехи на западногерманските, източногерманските и общогерманските спортисти, спортистки и спортни отбори, които наелектризирват републиката и нацията и засилят чувството за германство. През 1954 г. германският национален футбол печели Световната купа, побеждавайки прочутия унгарски отбор, за възстановяване на националното самочувствие. През 1974 г. националният отбор на Западна Германия отново спечели Световната купа, когато турнирът беше организиран в Германия. На Олимпиадата през 1960 г. в Рим обединеният отбор на Германия (както ФРГ, така и ГДР) завършва на четвърта позиция с рекорд от 12 златни медала. На Олимпийските игри в Монреал през 1976 г. отборите на ФРГ и ГДР, взети заедно, завършват на първо място с 50 златни медала и общо 129 медала. Оттогава Германия се сниши в общото класиране по медали, заемайки едва 9- ^то място на Олимпийските игри през 2020 г.  

Разрушителната атака срещу Германия нямаше да даде никакви осезаеми резултати, ако англо-американците не бяха успели да подкопаят германското колективно съзнание, или германския разум, ако щете. Чрез непрекъснатото набиване на германската вина за Първата и Втората световна война и за всяко реално или въображаемо злодеяние на някои  група хора, германците бяха убедени да имат комплекс за вина. Това е особено забележимо сред германските милениали и германското поколение Z. За разлика от връстниците си другаде в Европа, тези млади германци се пречупват под тежестта на чувството си за вина. Нито един от тях не може да схване мисълта, че абсолютно не носи отговорност за реалните или мними дела на своите деди. Добавете към това факта, че сред тези по-млади германски поколения безумието и джендър половете са пуснали корени по-здраво от където и да е другаде в Европа, и е очевидно, че Германия върви към краха си.

Освен това, с правителство, съставено от некомпетентни, малоумни и предатели, вярно изпълняващи заповеди от Вашингтон, очевидно е, че Германия бързо се превръща в антитеза на страната, която някога е била. Дори влаковете вече не се движат с „германска точност”!

След две войни и около век на саботаж, англосаксонците най-накрая успяха да надделеят над Германия.

Завещанието на Теодор У. Кауфман от 1941 г. е изпълнено: Германия трябва да загине!