Упоменавайки срамежливо факта на ужаса, медиите страхливо избягват споменаването на автора му...
„Най-голямото зло сега не се извършва в онези мръсни „бърлоги на престъпления“, които Дикенс обичаше да описв. Но то е замислено и подредено и протоколирано в чистички, постлани с килими, затоплени и добре осветени офиси от сиви мъже с бели якички и изрязани нокти и гладко избръснати бузи, които нямат нужда да повишават тон.“
Английският писател Д. Х. Лорънс също го каза перфектно през 1923 г., „Американската душа е твърда, изолирана, стоическа и е убиец.”
Когато на 6 и 9 август 1945 г. САЩ убиха 200-300 хиляди невинни японски цивилни с атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, те го направиха умишлено. Това беше акт на зловещ държавен тероризъм, безпрецедентен поради естеството на оръжията, но не и от предшестващото го клане. Американските терористични бомбардировки над японски градове, които предшестваха атомните бомбардировки. Само в Токио повече от 100 000 японски цивилни бяха изпепелени от касетъчни бомби с напалм. Цялото това убийство беше умишлено. Това не е ли радикално зло? Демонично? Само пет японски града бяха пощадени от подобни бомбардировки.
Има ли картина на американски художник на Токио, унищожен от бомбардировката, която да е редом до „Герника” на Пикасо, където оценките за мъртвите варират „само” на около 1000? Атомните бомбардировки бяха умишлен холокост, не за да сложат край на войната, както нагледно показват историческите записи, а за да изпратят послание до Съветския съюз, че можем да направим с тях това, което направихме с жителите на Япония. Президентът Труман се увери, че желанието на Япония да се предаде през май 1945 г. е станало неприемливо, защото той и неговият държавен секретар Джеймс Бърнс искаха да демонстрират атомните си бомби на света. Колкото е възможно по-бързо, за да „покажат резултати““ по думите на Бърнс. И така, „Добрата война“ в Тихия океан приключи, като „добрите момчета“ убиха стотици хиляди японски цивилни, за да насочат вниманието към „лошите“, които оттогава насам са демонизирани. Русофобията не е нещо ново.
Сатаната винаги носи лицето на другия.
Много хора от поколението „Бейби Бум” обичат да казват, че са израснали с бомбата. Те са късметлии. Те пораснаха уплашени. Учебно, трябваше да се крият под ученическите си чинове и да изпитат носталгия по това. Тези 1950-те и 1960-те? Страшните филми?
Децата на Хирошима и Нагасаки, които загинаха под американските бомби на 6 и 9 август 1945 г., не успяха да пораснат. Не можеха и да се скрият. Просто изчезнаха. Или са били оставени да тлеят десетилетия в лъчеви болести и след това да умрат. Това, че е било необходимо да се спасяват американски животи, е лъжа. Винаги става дума за животи на американци, сякаш собствениците на страната всъщност се интересуват от тях. Но за нежните сърца и невинните умове това е магическо заклинание. Горките американци!
Дебел човек, малко момче – как думите отекват през годините към вече дебелите американци, израснали през 50-те години на миналия век, но които не мислят за демоничната природа на своята страна. Невинноста е прекрасна! Сега са различни.
„Ние сме страхотни, защото сме добри“, това им каза Хилъри Клинтън. Либийци, иракчани и сирийци могат да потвърдят това.
Просто няма начин да разберем дивата природа на американската история, без да се види нейната демонична природа. Разбирането на истинското зло не е детска игра. Изглежда, че е непостижимо за повечето американци, които се нуждаят от своите илюзии. Злото е истинско!
Но средните американци си играят на невинност. Те се вълнуват от мисълта, че със следващите избори нацията ще бъде „възстановена” в правилния курс. Разбира се, никога не е имало правилен курс, освен ако силата не прави правилното, което винаги е било пътят на американските управници.
Днес Тръмп се разглежда от много хора като някакво отклонение. Той е далеч от това. Хрумвало ли им е някога на тези, които са фиксирани върху него, че ако тези, които притежават и управляват страната, искат той да си отиде, той ще изчезне за миг? Той може да туитва идиотски съобщения, които ще си противоречат още на следващия ден, но докато защитава свръхбогатите, приема контрола на Израел над себе си и позволява на ЦРУ-военно-промишления комплекс да прави своето - убиване и плячкосване на хазната, ще му бъде позволено да забавлява и вълнува обществеността, за да ги накара да се пенят в псевдодебати. И за да е по-забавно, срещу него ще се противопостави „здравата“ демократична опозиция, чиито намерения са добродушни като усмивката на убиец1 както разбрахме преди дни.
Виждате тези картонени маски. В един единствен случай, когато един от тези президенти - Кенеди се осмели да последва съвестта си и отхвърли пакта с дявола, мозъкът му беше пръснат публично. Империята на злото процъфтява в проливането на кръв и налага волята си чрез демонични послания. Съпротивлявайте се и ще има кръв по улиците.
Въпреки това свидетелството на президента Кенеди, превръщането му от студенокръвен воин в апостол на мира, остава да вдъхва лъч надежда в тези мрачни дни.
Така че надеждата не е загубена. Има велики души като JFK, които да ни вдъхновяват. Техните примери проблясват тук и там. Но за да започнем дори да се надяваме да променим бъдещето, първо е необходима конфронтация с демоничното минало (и настояще), слизане в тъмната истина, която е ужасяваща. Фалшивата невинност трябва да бъде изоставена. Карл Юнг в „За психологията на несъзнаваното“ се обърна към това с думите:
„Плашеща е мисълта, че човекът има и сенчеста страна, състояща се не само от малки слабости, но и от демоничен динамизъм. Индивидът рядко знае нещо за това. Като индивид, е невероятно, че той някога и при каквито и да било обстоятелства трябва да надхвърли себе си. Но ако тези безобидни същества образуват маса, и там се появява бясно чудовище; и всеки индивид е само малка клетка в тялото на чудовището, така че за добро или лошо той трябва да го следва в кървавите му ярости и дори да му помага максимално. Имайки смътно подозрение за тези мрачни възможности, човекът си затваря очите за сенчестата страна на човешката си природа. Да, той дори се колебае да признае конфликта, който толкова болезнено осъзнава.”
Как може да се опишат хора, които умишлено биха изклали толкова много невинни хора? Американската история е пълна с такива примери до наши дни. Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, Югословия и т.н. – списъкът е много дълъг. Дивашки войни, водени от мъже и жени, които притежават и управляват страната и които се опитват да купят душите на обикновени хора, за да се присъединят към тях в техния договор с дявола, за да се съгласят с продължаващите им нечестиви дела. Такова чудовищно зло никога не е било по-очевидно от 6 и 9 август 1945 г.
„Наистина, най-безопасният път към ада е постепенният, по лекият склон, мек под краката, без внезапни завои, без крайъгълни камъни, без указателни табели.“ - казва дяволът Това е пътят, по който вървим.
Само проекцията на злото върху другите работи толкова дълго.
От всички нас зависи съдбата на света...
Българско дете русофоб през 1998г Бърнар...
До Иво Югов от (стихналия) „Парометър”
Хора, които избиват невинни деца и жени , заради газ се наричат животни.
Евреите са умни колкото белите хора, но те не притежават съвест и сега се мъчат да се настанят в У. за сметка на избитите и прокудени украинци.
