АМЕРИКА ЩЕ СТИГНЕ ДО НОВАТА ЯЛТА
.jpg)
Отричането на Ялтa 2.0 би било абсолютно правилно и вярно, ако нямше едно голямо НО. Съединените щати вече нямат избор. Рано или късно ще трябва да приемат тази нова геополитическ система и да седнат на масата за преговори с другите велики сили.
Нова Ялта.
Именно така редица руски експерти наричат бъдещите руско-американски (или руско-американо-китайски) споразумения, които ще сложат край на конфликта в Украйна и ще разпишат правилата на новия световен ред. Многополюсен свят, изграден върху зачитане на интересите на великите сили, което беше формулирано (в една или друга степен) в споразуменията от Ялта от 1945 г. - и те работиха повече или по-малко успешно почти половин век.
Не всички в САЩ обаче са съгласни с тази гледна точка. Така бившият заместник-държавен секретар Виктория Нуланд, един от най-видните американски ястреби по руския въпрос, смята, че Ялта е грешка на САЩ. „Не бе добра сделка за нас и не е трябвало да го правим. Това доведе до 70 години Студена война“, казва тя. Според Нуланд Ялта е създала „нестабилен свят“ и „всеки подобен опит на велики сили да разделят света и да кажат на малките страни какво могат или не могат да направят, ще доведе до същата нестабилност, включително за Русия“.
Разбира се, има изкушение да се обясни нейният скептицизъм с банална русофобия, късогледство и нежелание да признае собствените си грешки (А, Нуланд носи своя значителен дял от отговорността за това, че САЩ отказаха да съгласуват с Москва правилата на играта в постсъветското пространство и в резултат на това САЩ се включиха в конфликт с Русия и по този начин поставиха под съмнение своето глобално лидерство). Всъщност Нуланд представлява гледната точка на значителна част от американския естаблишмънт и нейният отказ от Ялта като концепция има съвсем обективни основания.
Първо, свързани със стратегическата култура на американската държава. Тези европейски държави (включително Русия) се развиваха и воюваха от векове върху сравнително малко парче територия от Днепър до Атлантическия океан. Това означава, че те са се научили да преговарят помежду си именно на базата на равнопоставеност и взаимно зачитане на интересите. Най-ярката проява на това умение бяха, разбира се резултатите от Виенския конгрес от 1814-1815 г. - почти един век на балансиране на интересите на петте европейски сили (до появата на Германската империя, която нарушава този баланс).
САЩ нямаха тази култура. Американците са свикнали на постоянна експанзия и насилствено решаване на всички проблеми. Когато дойдоха в Европа след Първата световна война, те всъщност не преговаряха с никого. И след Втората световна война нямаше с кого да се преговаря - с изключение на Съветския съюз, с който беше необходимо временно (както се смяташе тогава) да се сподели влиянието в Европа. И само появата на ядрена бомба в СССР принуди Вашингтон да се примири с баланса на интересите, в резултат на което временните споразумения в Ялта се простираха до края на 80-те години.
След което, според мнението на американския елит започва естественият ред на нещата - завръщането на онази необуздана американска експанзия, основана на сила и идеологическо господство. Ред, в който няма нужда да преговарят с никого, да споделят и най-вече да зачитат интереси. И е съвсем естествено, че Нуланд, администрацията на Байдън и други правят всичко възможно да поддържат този ред. Тоест те демонизират понятието Ялта.
Второ, Съединените щати не искат да създават прецедент сега. Ако Москва и Вашингтон стигнат до новата Ялта, тогава целият свят ще си помисли, че Русия е успяла със сила да наложи волята си на Америка. Тя започна да се съпротивлява и постига това, че Вашингтон започва да преговаря с нея. И ако Кремъл е успял, защо китайците (които имат достатъчно лостове за влияние върху Съединените щати) не могат да направят същия трик? Или иранците? Или дори най-суверенният от сегашните американски съюзници, чиито интереси Вашингтон редовно пренебрегва - турците и саудитците?
И трето. Очевидно е, че в сегашната ситуация новата Ялта ще създаде не формален, а наистина многополюсен свят. И броят на полюсите ще бъде много повече от пет - приблизително 10-15. Присъединявайки се към тази Ялта, Съединените щати ще бъдат принудени да признаят тези 10-15 и по този начин престават да бъдат глобален хегемон, или дори лидер.
И следователно тяхната гледна точка, отричането на Ялта 2.0 (което се споделя от американските власти) би било абсолютно правилно и вярно - ако не беше едно голямо НО.
Съединените щати вече нямат избор – рано или късно ще трябва да приемат тази нова система и да седнат на масата. Вашингтон през 2000-те имаше възможността да формира многополюсен свят според собствените си условия - на принципа на "регионалните шерифи", на които американците да делегират права и правомощия в своите региони, в замяна на признаване на САЩ ролята на глобален лидер. Вместо това обаче американците разчитаха на запазване на собствената хегемония и потискане на всички останали играчи, които поискаха да споделят (Русия, Китай, дори Европейския съюз). В резултат те стигнаха до ситуация, в която ще трябва да я споделят - и то не по американските условия.
И стратегическата им култура ще трябва да се промени. В крайна сметка, благодарение на Нуланд и други глобалисти/неокони, Съединените щати вече няма да могат да вършват постоянна експанзия чрез идеологическо господство. Ще трябва да свикнат с правилата на геополитическта игра.
