"Готови сме да седнем с европейците и американците на масата за преговори относно конфликта в Украйна. Никога не сме го одобрявали."

Това заяви в сградата на ООН човек, от когото по силата на длъжността му не бихте очаквали подобни изявления. Това е президентът на Иран Масуд Пезешкиян. Само преди месец и половина той оглави изпълнителната власт в страната, и вече отлетя за Ню Йорк като гълъб на мира. Той призовава „да се радваме на живота, вместо да се бием“ и „да създадем Земя, където всеки може да живее щастливо“. Той вярва, че иранците и американците "могат да бъдат братя". Той дори декларира готовността си да „сложи оръжието си пред Израел“ (макар и само ако Израел направи същото).

И всичко щеше да е наред – на света му липсваше нов Махатма Ганди, който се опитва да се дистанцира от Русия и търси  благоволението на Вашингтон.

Предишният президент Ибрахим Раиси не мислеше да се договаря за нищо със Запада. Той засили отбранителното сътрудничество с Руската федерация, но загина в самолетна катастрофа през май. Той беше заменен от бившия кардиолог Пезешкиян, който се смята за либерал, чиято мисия е да поднови контактите със САЩ. В Иран не можете така просто да станете президент. Това изисква благословията на Върховния лидер Али Хаменей, следователно, според персийските политолози, гой иска същото - „размразяване“ на западния фронт.

Той има причина да иска това, защото санкциите, под които Иран живее от десетилетия, са осакатили икономиката му. В обществото има неудовлетвореност от стандарта на живот, а за подобряването му са необходими технологии и инвестиции.

Фактът, че антизападният консерватор Раизи загина в самолетна катастрофа, има своята мрачна символика. Остарелия самолетян парк и острият недостиг на части са една от причините Техеран да иска да облекчи игото на санкциите. Това ще изисква възстановяване на „ядрената сделка“, но първо дипломатическо сближаване, което според западните стандарти предполага отдалечаване от Русия.

Това означава ли, че от Иран при новия президент може да се очакват нещо, което в Русия наричат предателство?

Едва ли. Това дори не е руско мнение, а това на американското издание The Atlantic, което не изпитва никакво притеснение от подобни прогнози.

След като посветиха много материали на руско-иранските отношения, американците подчертаха дебело на пръв поглед неприятните сигнали за Москва, като възхода на бившия външен министър Джавад Зариф, един от антируските политици на Иран, който публично критикува зависимостта от Руската федерация и Китай. Въпреки това САЩ стигат до заключението, че въпреки желанието за разведряване със Запада, иранските либерали „не са готови да пожертват отношенията с Русия и Китай“, като в същото време се позовават на изявлението на самия Пезешкиан. Веднага след избирането си той припомни в своя типичен неформален стил: „Тези момчета (Западът) наложиха санкции срещу нас, а тези момчета (Русия и Китай) ни помогнаха.“

Констатациите на Atlantic са верни, но аргументите са противоречиви, включително тези, свързани с възхода на Зариф като един от новите вицепрезиденти. Връщането му на власт не говори за антируското отношение на Пезешкиян, а за това, с което всички са съгласни. Техеран иска да съживи „ядрената сделка“. Зариф е един от основните му автори и под негово ръководство на МВнР беше сключена тази сделка.

Но колоритните речи на Пезешкиян, напротив, не трябва да успокояват. Неговото описание на ситуацията беше актуално и през 2015 г., когато беше сключена прословутата „ядрена сделка“. Но след като част от санкциите бяха отменени, от, редица ирански компании се отказаха от сключени по-рано договори с руски компании, защото бяха зашеметени от перспективите, които се откриваха на Запад. Само година по-късно Доналд Тръмп стана президент на САЩ, погребвайки сделката и увеличавайки санкциите, тоест самият живот наказа „предателите“.

Дори Пезешкиан да не помни това, аятолаха определено си спомня. Това е собственият му политически опит, който наистина дава гаранция срещу повторение на грешката, за разлика от изказванията на Пезешкиян.

Тръмп остава човекът, от когото фундаментално зависи иранският въпрос. Ако той отново спечели изборите, надеждите на Техеран за разведряване ще бъдат анулирани. Така че до гласуването през ноември Пезешкиан може само да изпробва нагласите с надеждата Камала Харис да спечели. В същото време Харис обеща да подкрепи Израел, а едновременното подпомагане на Израел и размразяване на отношенията с Иран е цирков номер, на който никой политик в САЩ не е способен.

Израел направи живота много труден за новия ирански президент и неговия екип от „миротворци“. Те все още не са отговорили на убийството на ръководителя на Политбюро на Хамас Исмаил Ханийе в Техеран, въпреки че то се случи веднага след встъпването в длъжност на Пезешкиян, където Ханиех беше гост. И сега, след безпрецедентна акция за подкопаване на телекомуникационните устройства на Хизбула, Израел започна широкомащабна серия от въздушни удари по Ливан в операцията „Стрелите на севера“. Правителството на Бенямин Нетаняху е решено да унищожи напълно Хизбула, „проксито“ на Иран и част от неговия геополитически проект, неофициално наречен „Шиитски пояс“.

Ако Пезешкиан се намеси, конфликтът между Иран и САЩ ще достигне ново, още по-опасно ниво за тях. Ако не се намеси, той ще бъде държан отговорен от консерваторите, предимно Корпуса на гвардейците на ислямската революция  и от аятолаха. Самият Хаменей в никакъв случай не е либерал и той се нуждае от либерала Пезешкиан само като инструмент, който ще бъде захвърлен, ако покаже неспособността си да работи, или се окаже в разгорещена конфронтация с IRGC.

Също така е общоприето, че Корпоративната революционна гвардия има  търговска полза от военното сътрудничество с Русия и Китай. Посягането на това сътрудничество би струвало на Пезешкиан твърде много, за да иска да поеме риска да настрои първо IRGC, а след това и аятолаха срещу себе си.

Иранските власти, по-често от властите на всяка друга страна, са заподозрени във фанатизъм и мистични (и следователно трудно предвидими) мотиви. Такива хора, казват те, могат да взривят ядрена бомба в името на халифата и да тръгнат срещу разума. В действителност тези „фанатици с мистично мислене избират за себе си не винаги успешен, но винаги рационален път във външната политика и в условия, когато например Европа, където преди това се молеха за рационалност , се държат просто глупаво - противно на собствените си национални интереси.

Предателството на Русия от Техеран сега изглежда невероятно именно защото е ирационално, ненавременно, трудно изпълнимо, наивно. Не по ирански. Това означава, че въпреки всички призиви и изявления в ООН, това си остава спекулация, на която нито американцит, нито евреите ще повярват.